1 Аз, Заниф, бях обучен цялостно в езика на нефитите и като познавах ^аземята Нефи, сиреч земята на първото ни бащино наследство, бях изпратен като съгледвач сред ламанитите, за да разкрия силите им, та войската ни да може да ги връхлети и унищожи, но когато видях доброто сред тях, аз пожелах те да не бъдат унищожени.

2 Ето защо, аз спорех с братята си в пустошта, защото исках нашият управител да сключи съглашение с тях; но бидейки суров и кръвожаден човек, той заповяда да бъда убит; но аз бях спасен чрез проливането на много кръв; и баща се биеше с бащата, и брат с брата, докато по-голямата част от войските ни не беше унищожена в пустошта; и тези от нас, чийто живот беше пощаден, се върнахме в земята Зарахемла да разкажем тази история на техните жени и техните деца.

3 Въпреки това аз, желаейки прекомерно да наследя земята на нашите бащи, събрах всички тези, които желаеха да възлязат и завладеят земята, и тръгнахме отново на път в пустошта, за да възлезем в земята; но бяхме поразени от глад и тежки страдания, защото ние бяхме бавни да си спомним за Господа, нашия Бог.

4 При все това, след дългодневно странстване в пустошта, ние разпънахме шатрите си на мястото, където бяха убити братята ни, което беше близо до земята на бащите ни.

5 И стана така, че аз отново отидох в града при царя с четирима от моите люде, за да разбера предразположението на царя и за да разбера дали не бих могъл да вляза с моя народ и да завладея земята мирно.

6 И аз отидох при царя и той сключи договор с мене, че аз мога да завладея земята Лехий-Нефи и земята Силом.

7 И той заповяда също на народа си да напуснат земята и аз и народът ми влязохме в земята, за да я завладеем.

8 И започнахме да строим сгради и да поправяме стените на града, да, тъкмо стените на града Лехий-Нефи и града Силом.

9 И започнахме да обработваме земята, да, дори с всякакъв вид семена, със семена от царевица, и от пшеница, и от ечемик, и с неас, и с шеум, и със семена на всякакъв вид плодове; и започнахме да се умножаваме и да преуспяваме в земята.

10 Сега хитростта и лукавството на цар Ламан, за да ^адоведе моя народ в робство, беше, че той отстъпи земята, за да я завладеем.

11 Ето защо, стана така, че след като бяхме живели в страната в продължение на дванадесет години, цар Ламан започна да се безпокои да не би някак си моят народ да стане толкова силен в страната, че да не могат да го надвият и доведат в робство.

12 И сега, те бяха ленив и ^аидолопоклоннически народ; ето защо, те желаеха да ни доведат в робство, за да богатеят от труда на ръцете ни; да, за да се угощават със стадата по нашите полета.

13 Ето защо, стана така, че цар Ламан започна да подтиква своя народ да се кара с моя народ; и тъй настанаха войни и раздори в страната.

14 И на тринадесетата година от моето царуване в земята Нефи, далече на юг от земята Силом, докато моят народ пояха и пасяха стадата си и обработваха земите си, многобройно войнство от ламанити ги връхлетя и започна да ги избива и да си присвоява стадата и царевицата по полята им.

15 Да, и стана така, че те избягаха, всички, които не бяха настигнати, чак до град Нефи, и ме помолиха за защита.

16 И стана така, че аз ги въоръжих с лъкове и със стрели, с мечове и криви ножове, и с боздугани, и с прашки, и с всякакъв вид оръжия, които можахме да изобретим, и аз и народът ми излязохме да се сражаваме срещу ламанитите.

17 Да, в силата Господна излязохме да се сражаваме срещу ламанитите; защото аз и народът ми призовавахме усърдно Господа да ни избави от ръцете на враговете ни, защото у нас се пробуди споменът за избавлението на бащите ни.

18 И Бог ^ачу молбите ни и отговори на молитвите ни; и тръгнахме напред с Неговата сила; и излязохме срещу ламанитите и за един ден и една нощ избихме три хиляди четиридесет и трима; и ги избивахме чак докато не ги изгонихме от земята ни.

19 И аз със собствените си ръце помогнах да погребем мъртвите им. И ето, за наша голяма скръб и оплакване, двеста седемдесет и девет от братята ни бяха убити.