Книгата на Мосия

Мосия 

Глава 1

Цар Вениамин обучава синовете си на езика и пророчествата на бащите им. Тяхната религия и цивилизация са били запазени, благодарение на летописите, водени върху различните плочи. Мосия е избран за цар и му е дадено да съхранява летописите и други неща. Около 130–124 г. пр. Хр.

Глава 2

Цар Вениамин се обръща към народа си. Той разказва за правотата, справедливостта и духовността на царуването си. Той ги съветва да служат на Небесния си Цар. Онези, които се бунтуват срещу Бога, ще изстрадат мъка като неугасим огън. Около 124 г. пр. Хр.

Глава 3

Цар Вениамин продължава речта си. Всемогъщият Господ ще проповядва сред човеците в скиния от кал. Кръв ще потече от всяка Негова пора, когато Той ще извърши единение за греховете на света. Неговото име е единственото, чрез което идва спасението. Човеците могат да отхвърлят естествения човек и да станат светии чрез Единението. Мъчението на нечестивите ще бъде като езеро от огън и жупел. Около 124 г. пр. Хр.

Глава 4

Цар Вениамин продължава обръщението си. Спасението идва чрез Единението. Повярвайте в Бога, за да се спасите. Получете опрощение на греховете си чрез вярност. Раздавайте от вашето имущество на бедните. Вършете всички неща с мъдрост и в ред. Около 124 г. пр. Хр.

Глава 5

Светиите стават синове и дъщери Христови чрез вярата. Тогава те са наречени на името на Христа. Цар Вениамин ги увещава да бъдат постоянни и непоклатими в добрите дела. Около 124 г. пр. Хр.

Глава 6

Цар Вениамин записва имената на людете си и назначава свещеници, за да ги обучават. Мосия управлява като праведен цар. Около 124–121 г. пр. Хр.

Глава 7

Амон намира земята Лехий-Нефи, където Лимхий е цар. Народът на Лимхий е в робство на ламанитите. Лимхий разказва тяхната история. Един пророк (Авинадий) е свидетелствал, че Христос е Бог и Отец на всички неща. Тези, които сеят нечистота, пожънват вихрушки; а тези, които се уповават на Господа, ще бъдат избавени. Около 121 г. пр. Хр.

Глава 8

Амон поучава народа на Лимхий. Той научава за двадесет и четирите яредитски плочи. Древните летописи могат да бъдат преведени от гледачи. Няма по-голяма дарба от гледачеството. Около 121 г. пр. Хр.

Летописът на Заниф. Разказ за неговия народ от времето, когато те напускат земята Зарахемла, до времето на избавлението им от ръцете на ламанитите.

Обхваща глави 9 до 22 включително.

Глава 9

Заниф води група от Зарахемла да завладее земята Лехий-Нефи. Царят на ламанитите им позволява да наследят земята. Между ламанитите и народа на Заниф се води война. Около 200–187 г. пр. Хр.

Глава 10

Цар Ламан умира. Народът му е див и свиреп и вярва в лъжливи предания. Заниф и народът му вземат надмощие над тях. Около 187–160 г. пр. Хр.

Глава 11

Цар Ной управлява в нечестие. Той се отдава на разгулен живот с жените и наложниците си. Авинадий пророкува, че народът ще бъде взет в робство. Животът му е заплашен от цар Ной. Около 160–150 г. пр. Хр.

Глава 12

Авинадий е хвърлен в затвора за това, че пророкува унищожението на народа и смъртта на цар Ной. Лъжливите свещеници цитират светите писания и се правят, че спазват закона на Моисей. Авинадий започва да ги учи на Десетте заповеди. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 13

Божествена сила предпазва Авинадий. Той проповядва Десетте заповеди. Спасението не идва единствено чрез закона на Моисей. Сам Бог ще извърши единение и ще изкупи народа си. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 14

Исаия говори относно Месията. Изложени са унижението и страданията на Месията. Той направи душата Си приношение за грях и ходатайства за прегрешителите. Сравни с Исаия, гл. 53. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 15

Как Христос е и Отец, и Син. Той ще извърши ходатайство и ще понесе прегрешенията на народа Си. Те и всичките свети пророци са Негово потомство. Той осъществява Възкресението. Малките деца имат вечен живот. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 16

Бог изкупва човеците от тяхното изгубено и паднало състояние. Онези, които са плътски, остават като че ли няма изкупление. Христос осъществява възкресението или за безкраен живот, или за безкрайно проклятие. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 17

Алма повярва на словата на Авинадий и ги записва. Авинадий изстрадва смърт от огън. Той пророкува, че неговите убийци ще бъдат сполетени от болести и смърт от огън. Около 148 г. пр. Хр.

Глава 18

Алма проповядва тайно. Той оповестява завета на кръщението и кръщава във водите на Мормон. Той организира църквата на Христа и поставя свещеници. Те се издържат сами и учат людете. Алма и народът му избягват от цар Ной в пустошта. Около 147–145 г. пр. Хр.

Глава 19

Гедеон се опитва да убие цар Ной. Ламанитите нахлуват в земята. Цар Ной изстрадва смърт от огън. Лимхий управлява като васален самодържец. Около 145–121 г. пр. Хр.

Глава 20

Някои ламанитски дъщери са отвлечени от свещениците на Ной. Ламанитите водят война с Лимхий и неговия народ. Ламанитското войнство е отблъснато и усмирено. Около 145–123 г. пр. Хр.

Глава 21

Народът на Лимхий е сразен и разгромен от ламанитите. Народът на Лимхий посреща Амон и е обърнат. Те разказват на Амон за двадесет и четирите яредитски плочи. Около 122–121 г. пр. Хр.

Глава 22

Изработени са планове да се избяга от ламанитско робство. Ламанитите са напити. Хората избягват, завръщат се в Зарахемла и стават поданици на цар Мосия. Около 121–120 г. пр. Хр.

Разказ за Алма и народа Господен, който бе изпъден в пустошта от людете на цар Ной.

Обхваща глави 23 и 24.

Глава 23

Алма отказва да бъде цар. Той служи като висш свещеник. Господ наказва народа Си и ламанитите завладяват земята Елам. Амулон, водачът на нечестивите свещеници на цар Ной, управлява като васал на ламанитския самодържец. Около 145–121 г. пр. Хр.

Глава 24

Амулон преследва Алма и народа му. Те трябва да бъдат предадени на смърт, ако се молят. Господ прави тегобите им да изглеждат леки. Той ги избавя от робство и те се завръщат в Зарахемла. Около 145–120 г. пр. Хр.

Глава 25

Потомците на Мулик в Зарахемла стават нефити. Те научават за народа на Алма и на Заниф. Алма кръщава Лимхий и целия му народ. Мосия упълномощава Алма да организира Църквата Божия. Около 120 г. пр. Хр.

Глава 26

Много членове на Църквата са въвлечени в грях от невярващите. На Алма е обещан вечен живот. Онези, които се покаят и се кръстят, получават опрощение. Църковните членове в грях, които се покаят и се изповядат пред Алма и пред Господа, ще бъдат опростени; иначе те не ще бъдат причислявани към народа на Църквата. Около 120–100 г. пр. Хр.

Глава 27

Мосия забранява преследванията и постановява равенство. Алма младши и четиримата сина на Мосия се опитват да унищожат църквата. Появява се ангел и им заповядва да прекратят злия си ход. Алма онемява. Цялото човечество трябва да бъде родено отново, за да се спаси. Алма и синовете на Мосия прогласяват благовестия. Около 100–92 г. пр. Хр.

Глава 28

Синовете на Мосия отиват да проповядват на ламанитите. Използвайки двата гледачески камъка, Мосия превежда яредитските плочи. Около 92 г. пр. Хр.

Глава 29

Мосия предлага да бъдат избрани съдии вместо цар. Неправедните царе въвличат народа си в грях. Алма-младши бе избран за върховен съдия чрез гласа на народа. Той е също и висшият свещеник на църквата. Алма-старши и Мосия умират. Около 92–91 г. пр. Хр.