Писания
Авраам 2


Глава 2

Авраам напуска Ур, за да отиде в Ханаан. Иехова му се явява в Харан. На неговото потомство са обещани всички евангелски благословии, а чрез потомството му — и на всички. Той отива в Кенан и продължава до Египет.

1 Сега, Господ Бог стори гладът в земята Ур да стане тежък дотолкова, че брат ми аАран умря; но бТара, баща ми, все още живееше в Ур Халдейски.

2 И стана така, че аз, Авраам, взех аСарайя за жена; и бНахор, моят брат, взе за жена Мелха, която бе дъщеря на Аран.

3 Сега, Господ ми беше аказал: Аврааме, излез от Отечеството си и измежду рода си, и от бащината си къща към земята, която Аз ще ти покажа.

4 Ето защо аз напуснах аУр Халдейски, за да отида в земята Ханаан; и взех Лот, братовия ми син, и жена му, и Сарайя, моята жена; също и ббаща ми ме следваше към земята, която нарекохме Харан.

5 И гладът намаля, и баща ми остана в Харан, и заживя там, тъй като в Харан имаше много стада; и баща ми отново се обърна към аидолопоклонничеството си, ето защо продължи да живее в Харан.

6 Но аз, Авраам, и братовият ми син аЛот се помолихме на Господа, и Господ ми се бяви и ми каза: Стани и вземи със себе си Лот; защото имам намерение да те изведа от Харан и да направя от теб проповедник, който да занесе вимето Ми в една чужда гземя, която ще дам на потомството ти след теб за вечно притежание, когато те се вслушат в гласа Ми;

7 защото Аз съм Господ, твоят Бог; Аз живея на небето; земята е Моето аподножие; простирам ръката Си над морето и то се подчинява на гласа Ми; Аз правя вятърът и огънят да бъдат Моя бколесница; казвам на планините — Отдръпнете се — и ето, те са отнесени от вихрушка на мига, внезапно.

8 Името Ми е аИехова и Аз бпознавам края от началото; ето защо, ръката Ми ще бъде над теб.

9 И Аз ще те направя голям народ, и ще те аблагословя чрезмерно, и ще сторя името ти велико сред всички народи; и ще бъдеш благословия за потомството ти след теб, тъй че в своите ръце те ще занесат на всички народи това служение и бСвещеничество;

10 и Аз ще ги благословя чрез името ти, защото всички, които приемат това аЕвангелие, ще бъдат наречени на твоето име и ще се считат твое бпотомство, и те ще издигнат и благословят теб като свой вбаща.

11 И ще аблагословя тези, които те благославят, а ще прокълна онези, които те проклинат; и в теб (сиреч, в твоето Свещеничество), и в бпотомството ти (сиреч, твоето Свещеничество), защото ти давам обещание и това вправо ще продължи в теб и в потомството ти след теб (тъй да се каже, буквалното ти потомство или потомството на твоето тяло), всички семейства на земята ще бъдат благословени тъкмо с благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо на живота вечен.

12 Сега, след като Господ се беше оттеглил от разговора с мен и бе оттеглил присъствието Си от мен, аз си казах в сърцето: Твоят служител Те атърсеше усърдно и сега Те намери;

13 Ти изпрати ангела Си да ме аизбави от боговете на Елкена; и аз ще направя добре да се вслушам в гласа Ти, затова пусни Твоя служител да стане и си иде в мир.

14 Тъй аз, Авраам, се оттеглих, според както Господ ми беше казал, и Лот дойде с мен; и аз, Авраам, бях на възраст ашестдесет и две години, когато заминах от Харан.

15 И взех аСарайя, която бях взел за жена, когато бях в бУр Халдейски, и Лот, братовия ми син, и всичката ни собственост, която бяхме спечелили, и душите, които бяхме вспечелили в Харан, и се отправихме на път към земята гХанаан; и живяхме в шатри, докато напредвахме по пътя си.

16 Ето защо, докато пътувахме от Харан по пътя през Иерсон, за да достигнем земята Ханаан, вечността беше наше покривало и наша аканара, и наше спасение.

17 Сега аз, Авраам, построих един аолтар в земята Иерсон и направих приношение на Господа, и помолих бгладът да бъде отклонен от бащиния ми дом, та да не погинат.

18 И тогава ние прекосихме земята от Иерсон до местността Сихем; и тя беше разположена в равнините Морѐ; и вече бяхме навлезли в границите на земята на аханаанците, и аз принесох бжертва в равнините Морѐ, и призовах Господа, защото вече бяхме навлезли в земята на този идолопоклоннически народ.

19 И в отговор на моите молитви Господ ми се яви и ми каза: На твоето потомство ще дам Аз тази аземя.

20 И аз, Авраам, се вдигнах от мястото на олтара, който бях построил на Господа, и се преместих от там към планината на изток от аВетил, и разпънах шатрата си там, и Ветил остана на запад, а бГай — на изток; и там построих друг олтар на Господа и отново впризовах името Господне.

21 И аз, Авраам, пътувах, като напредвах към юг; и гладът в земята продължаваше; и аз, Авраам, реших да сляза в Египет, за да поживея там, защото гладът стана много мъчителен.

22 И стана така, че когато наближих да вляза в Египет, Господ ми каза: Ето, жена ти аСарайя е много красива наглед жена;

23 затова ще стане така, че когато египтяните я видят, ще си кажат: Тя е негова жена, и ще те убият, а нея ще запазят жива. Затова гледай да постъпиш така:

24 Нека тя да каже на египтяните, че ти е сестра и душата ти ще живее.

25 И стана така, че аз, Авраам, казах на жена си Сарайя всичко, което Господ ми беше казал — Прочее, кажи им, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и душата ми ще живее поради теб.