Как да помогнем на човек в криза

Винаги приемайте сериозно всички предупредителни сигнали за самоубийство и всички заплахи за опит за самоубийство, дори и ако според вас човекът не мисли сериозно за самоубийство или само търси внимание. Следвайте следните три стъпки, за да предложите подкрепа: въпроси, грижа, споделяне.

Стъпка 1: въпроси. Попитайте човека директно дали мисли за самоубийство. Бихте могли да му зададете въпроса: „Мислиш ли да сложиш край на живота си?“. Ако ви каже, че мисли за самоубийство, попитайте го дали има план какво да прави. Бихте могли да му зададете въпроса: „Имаш ли план да се нараниш?“. Ако човекът има план, незабавно му помогнете да постъпи в болница или здравна клиника или се обадете на бърза помощ или на местна телефонна линия за подкрепа при кризисни състояния. (Вж. „Телефонни линии за подкрепа при кризисни състояния“ за линкове към помощни линии по света.) Ако човекът няма план, преминете към стъпка 2.

Стъпка 2: грижа. Покажете, че ви е грижа, като изслушате човека. Оставете го да обясни как се чувства. Покажете уважение към чувствата му, като кажете нещо подобно на: „Съжалявам, че изпитваш толкова силна болка“ или „Не осъзнавах колко ти е трудно“. Може да му предложите да му помогнете да си разработи план за безопасност за предотвратяване на самоубийство (вж. „How to Create a Suicide-Prevention Safety Plan“, Дъг Томас, Ensign, септ. 2016 г., с. 63). Подобен план може да помогне на даден човек да открие своите силни страни, положителни взаимоотношения и добри умения за справяне с различни ситуации. Също така може да ограничи достъпа до средства за самонараняване, като например оръжие или лекарства. Ако човекът ви помоли да не казвате на никого за чувствата му, обяснете, че ще уважите личния му избор, доколкото е възможно, но и че той се нуждае от повече помощ, отколкото вие можете да му предоставите. Никога не обещавайте да пазите в тайна това, че той мисли за самоубийство.

Стъпка 3: споделяне. Насърчете човека да сподели с някого, който може да му осигури по-ефективна подкрепа. Предоставете информация за връзка със специализирани места за оказване на помощ на местно ниво. Те може да включват: обществени болници, клиники за спешна грижа или безплатни телефонни линии за подкрепа при кризисни състояния. Ако човекът не желае да потърси помощ, трябва да кажете на някого от негово име. Бихте могли да кажете нещо като: „Грижа ме е за теб и искам да си в безопасност. Ще кажа на някого, който може да ти предложи помощта, от която се нуждаеш“. Проявете уважение към поверителността на споделеното от човека, като кажете единствено на някого, който смятате, че може да помогне, като например близък роднина, неговия епископ, съветник в училище, лекар или друг здравен специалист. Ако не сте сигурни с кого да споделите, поговорете със своя епископ или се обадете на безплатна телефонна линия за подкрепа при кризисни състояния във вашия район. Помнете, че от вас не се очаква сами да помогнете на въпросния човек.

Бележка: Ако вие водите обсъждане, бихте могли да помолите участниците да упражнят тези стъпки. Представете им примерна ситуация, при която някой се обръща към тях, като казва, че мисли за самоубийство и ги помолете да пресъздадат как биха отговорили.