Писания
1 Нефи 7


Глава 7

Синовете на Лехий се завръщат в Йерусалим и канят Исмаил и домочадието му да се присъединят към тях в тяхното пътуване. Ламан и други се бунтуват. Нефи увещава братята си да имат вяра в Господа. Те го завързват с върви и замислят неговото унищожение. Той е освободен чрез силата на вярата. Братята му молят за прошка. Лехий и придружаващите го принасят жертва и всеизгаряния. Около 600–592 г. пр. Хр.

1 И сега, аз бих желал да знаете, че след като баща ми, Лехий, бе свършил да пророкува относно потомството си, стана така, че Господ му проговори отново, казвайки, че не е уместно за него, Лехий, да заведе семейството си само в пустошта; но че синовете му трябва да вземат дъщери за жени, за да могат да въздигнат потомство на Господа в земята на обета.

2 И стана така, че Господ му заповяда аз, Нефи, и братята ми да се завърнем в земята на Йерусалим, за да заведем Исмаил и семейството му в пустошта.

3 И стана така, че аз, Нефи, потеглих отново с братята си в пустошта, за да възлезем в Йерусалим.

4 И стана така, че възлязохме в къщата на Исмаил, и спечелихме благоразположението на Исмаил дотолкова, че му казахме словата Господни.

5 И стана така, че Господ смекчи сърцето на Исмаил, също и на домочадието му дотолкова, че те предприеха своето пътуване с нас в пустошта към шатрата на баща ни.

6 И стана така, че докато пътувахме в пустошта, ето, Ламан и Лемуил, и две от дъщерите на Исмаил, и двамата синове на Исмаил, и семействата им се разбунтуваха срещу нас, да, срещу мене, Нефи, и Сам, и баща им, Исмаил, и жена му, и трите му други дъщери.

7 И стана така, че с този си бунт те пожелаха да се върнат в земята на Йерусалим.

8 И сега, аз, Нефи, бидейки наскърбен от тяхното коравосърдечие, ето защо, им проговорих, казвайки, да, дори на Ламан и на Лемуил: Ето, вие сте моите по-големи братя. Как е възможно да сте толкова коравосърдечни и толкова умозаслепени, че трябва аз, по-малкият ви брат, да ви говоря, да, и да ви давам пример?

9 Как е възможно да не сте се вслушали в словото Господне?

10 Как е възможно да сте забравили, че сте видели ангел Господен?

11 Да, и как е възможно да сте забравили какви велики неща Господ е извършил за нас, като ни избави от ръцете на Лаван, а също и че трябваше да се сдобием с летописа?

12 Да, и как е възможно да сте забравили, че Господ е в състояние да направи всички неща според волята Си за чедата човешки, ако е тъй, че те упражняват вяра в Него? Затова нека Му бъдем верни.

13 И ако е тъй, че сме Му верни, ние ще получим земята на обета; и вие ще научите в някой бъдещ момент, че словото Господне относно унищожението на Йерусалим ще се изпълни; понеже всички неща, за които Господ е говорил относно унищожението на Йерусалим, трябва да бъдат изпълнени.

14 Защото ето, Духът Господен скоро ще престане да владее в тях, защото ето, те са отхвърлили пророците и Йеремия са хвърлили в тъмница. И те се опитваха да отнемат живота на баща ми дотолкова, че го изгониха от земята.

15 Сега ето, аз ви казвам, че ако се върнете в Йерусалим, вие също ще погинете с тях. И сега, ако пожелаете, възлезте в земята и помнете словата, които ви казах, че ако отидете там, вие също ще погинете, защото тъй Духът Господен ме заставя да говоря.

16 И стана така, че когато аз, Нефи, бях изговорил тези слова на братята си, те ми се разгневиха. И стана така, че сложиха ръка върху ми, защото ето, те бяха извънредно разгневени и ме вързаха с върви, защото се опитаха да отнемат живота ми, като ме оставят в пустошта, за да бъда погълнат от дивите зверове.

17 Но стана така, че аз се помолих на Господа, казвайки: О, Господи, според вярата ми, която имам в Теб, ще ме избавиш ли от ръцете на братята ми; да, дори ми дай сила да мога да разкъсам тези върви, с които съм вързан.

18 И стана така, че когато бях изрекъл тези слова, ето, вървите паднаха от ръцете и нозете ми, и аз застанах пред братята си, и им заговорих отново.

19 И стана така, че те отново ми се разгневиха и се опитаха да сложат ръка върху ми, но ето, една от дъщерите на Исмаил, да, също и майка ѝ, и един от синовете на Исмаил се обърнаха с молба към братята ми, така че сърцата им се смекчиха, и те престанаха да се опитват да отнемат живота ми.

20 И стана така, че те се наскърбиха поради нечестието си дотолкова, че се поклониха пред мене и се обърнаха с молба към мене да им простя това, което бяха сторили против мене.

21 И стана така, че аз им простих искрено всичко това, което бяха сторили, и ги заувещавах да се молят на Господа, техния Бог за прошка. И стана така, че те направиха така. И след като бяха свършили да се молят на Господа, ние отново продължихме нашето пътуване към шатрата на баща си.

22 И стана така, че ние слязохме при шатрата на баща си. И след като аз и братята ми, и целият дом Исмаилов бяхме слезли при шатрата на баща ми, те въздадоха благодарности на Господа, техния Бог; и Му принесоха жертва и всеизгаряния.