1 Ето, стана така, че аз, Нефи, призовах силно Господа, моя Бог заради гнева на братята ми.

2 Но ето, гневът им срещу мене се увеличи дотолкова, че се опитаха да отнемат живота ми.

3 Да, те роптаеха срещу мене, казвайки: По-малкият ни брат мисли да ни управлява; и ние претърпяхме големи изпитания поради него; затова нека сега го убием, за да не бъдем повече огорчавани от словата му. Защото ето, ние не искаме да го имаме за наш управител; понеже на нас, които сме по-големите му братя, принадлежи това да управляваме този народ.

4 Сега аз не пиша на тези плочи всичките слова, с които те роптаеха против мене. Но достатъчно ми е да кажа, че те се опитваха да отнемат живота ми.

5 И стана така, че Господ ме предупреди, че аз, Нефи, трябва да си тръгна от тях и да избягам в пустошта с всички онези, които желаят да дойдат с мен.

6 Затова стана така, че аз, Нефи, взех семейството си, а също и Зорам, и неговото семейство, и Сам, по-големия ми брат, и неговото семейство, и Яков, и Йосиф, по-малките ми братя, а също и сестрите ми, и всички онези, които искаха да дойдат с мене. И всички онези, които искаха да дойдат с мене, бяха онези, които вярваха в предупрежденията и откровенията Божии; затова те се вслушваха в словата ми.

7 И ние взехме шатрите си и всичко, което ни беше възможно, и пътувахме в пустошта в продължение на много дни. И след като бяхме пътували в продължение на много дни, ние разпънахме шатрите си.

8 И моят народ пожела да нарече мястото Нефи; затова ние го нарекохме Нефи.

9 И всички онези, които бяха с мене, възприеха да се наричат народът на Нефи.

10 И ние съблюдавахме да спазваме разпоредбите и повеленията, и заповедите Господни във всяко нещо, според закона на Моисей.

11 И Господ беше с нас; и ние преуспяхме извънредно много; защото ние сеехме семена и жънехме отново в изобилие. И ние започнахме да отглеждаме стада, черди и животни от всякакъв вид.

12 И аз, Нефи, бях донесъл също летописите, които бяха издълбани на плочите от пиринч, също и топката, или компаса, който беше приготвен за баща ми от ръката Господна, според онова, което е писано.

13 И стана така, че започнахме да преуспяваме извънредно и да се умножаваме в земята.

14 И аз, Нефи, взех меча на Лаван и по неговия начин направих много мечове, да не би народът, който сега се наричаше ламанити, да ни връхлети и унищожи, защото знаех за тяхната голяма омраза към мене и децата ми, и към онези, които се наричаха мой народ.

15 И аз научих народа си как да строят сгради и как да обработват всякакъв вид дърво и желязо, и мед, и пиринч, и стомана, и злато, и сребро, и скъпоценни руди, които бяха в голямо изобилие.

16 И аз, Нефи, съградих храм; и го построих по начина на храма на Соломон, само че той не беше изграден от толкова много скъпоценни неща; понеже те не можеха да се намерят в страната; той не можеше да бъде съграден точно като Соломоновия храм. Но начинът на постройката беше като на храма на Соломон и изработката му беше извънредно изящна.

17 И стана така, че аз, Нефи, сторих народа ми да бъде трудолюбив и да се труди с ръцете си.

18 И стана така, че те поискаха да им стана цар. Но аз, Нефи, имах желание те да нямат цар; при все това, аз направих за тях това, което беше по силите ми.

19 И ето, словата Господни се бяха изпълнили за братята ми, които Той каза относно тях, че ще бъда техен управител и учител. Затова аз бях техен управител и техен учител според заповедите Господни до времето, когато те се опитаха да отнемат живота ми.

20 Така словото Господне беше изпълнено, това, което Той ми говори, казвайки, че: Доколкото те не ще се вслушат в словата ти, те ще бъдат отхвърлени от присъствието Господне. И ето, те бяха отхвърлени от присъствието Му.

21 И Той беше накарал проклятието да ги споходи, да, тъкмо едно тежко проклятие поради тяхното беззаконие. Защото ето, те бяха вкоравили сърцата си против Него, така че те бяха станали като кремък; ето защо, тъй както бяха бели, извънредно красиви и възхитителни, Господ Бог стори да ги сполети една кожа от чернота, та да не могат да бъдат привлекателни за моя народ.

22 И тъй каза Господ Бог: Аз ще ги направя да станат презрени за твоя народ, освен ако не се покаят за беззаконията си.

23 И проклето ще бъде потомството на този, който се смеси с тяхното потомство; защото те ще бъдат прокълнати тъкмо със същото проклятие. И Господ го каза, и беше сторено.

24 И поради тяхното проклятие, което беше върху тях, те станаха един ленив народ, пълен с коварство и лукавщина, и те търсеха хищни животни в пустошта.

25 И Господ Бог ми каза: Те ще бъдат бич за потомството ти, за да ги подтикват да си спомнят за Мене; и доколкото те не ще искат да си спомнят за Мене и да се вслушват в словата Ми, те ще ги бичуват чак до унищожението им.

26 И стана така, че аз, Нефи, посветих Яков и Йосиф да бъдат свещеници и учители в земята на народа ми.

27 И стана така, че ние заживяхме щастливо.

28 И тридесет години се бяха изминали от времето, когато напуснахме Йерусалим.

29 И аз, Нефи, бях водил досега летописите на народа ми върху плочите, които бях направил.

30 И стана така, че Господ Бог ми каза: Направи други плочи; и ти ще издълбаеш много неща върху тях, които са добри в очите Ми, за ползата на твоя народ.

31 Ето защо, аз, Нефи, за да се подчиня на заповедите Господни, отидох и направих тези плочи, на които съм издълбал тези неща.

32 И аз издълбах това, което е угодно на Бога. И ако моят народ се радва на Божиите неща, те ще се радват също и на моите издълбавания, които са върху тези плочи.

33 И ако моят народ желае да се запознае с по-подробната част от историята на народа ми, те трябва да я потърсят на другите ми плочи.

34 И за мен е достатъчно да кажа, че четиридесет години бяха изминали и че ние вече бяхме имали войни и раздори с нашите братя.