Писания
Алма 27


Глава 27

Господ заповядва на Амон да изведе народа на Анти-Нефи-Лехий в безопасност. При срещата с Алма, радостта на Амон изтощава силите му. Нефитите дават на анти-нефити-лехитите земята Йерсон. Те са наречени народът на Амон. Около 90–77 г. пр. Хр.

1 Сега стана така, че когато онези ламанити, които бяха отишли да воюват срещу нефитите, след много усилия да ги унищожат разбраха, че напразно търсят тяхното унищожение, те се върнаха отново в земята Нефи.

2 И стана така, че амаликитите бяха извънредно разгневени поради загубата си. И когато видяха, че не могат да потърсят отмъщение от нефитите, те започнаха да подтикват людете към гняв срещу братята им, народа на Анти-Нефи-Лехий; затова те започнаха отново да ги унищожават.

3 Сега, тези люде отново отказаха да вземат оръжието си и се оставиха да бъдат убити според прищявките на враговете си.

4 Сега, когато Амон и братята му видяха това дело на унищожение между онези, които те обичаха толкова много и които също ги бяха заобичали толкова много, защото те се отнасяха към тях като че ли бяха ангели, изпратени от Бога да ги спасят от вечното унищожение, ето защо, когато Амон и братята му видяха това голямо дело на унищожение, те бяха трогнати от състрадание и казаха на царя:

5 Нека съберем заедно този народ Господен и нека слезем в земята Зарахемла при братята ни, нефитите, да избягаме от ръцете на враговете ни, та да не бъдем унищожени.

6 Но царят им рече: Ето, нефитите ще ни погубят поради многото убийства и грехове, които извършихме срещу тях.

7 И Амон каза: Ще отида и ще попитам Господа, и ако Той ни каже: Слезнете при братята си, ще отидете ли?

8 И царят му каза: Да, ако Господ ни каже идете, ние ще слезем при братята ни и ще им станем роби, додето им се изплатим за многото убийства и грехове, които извършихме срещу тях.

9 Но Амон му каза: Това да има роби сред тях е противно на закона на братята ни, установен от баща ми; ето защо, нека слезем при тях и да се осланяме на милостта им.

10 Но царят му каза: Попитай Господа и ако Той ни каже да идем, ние ще отидем, иначе ще погинем в страната.

11 И стана така, че Амон отиде и попита Господ, и Господ му каза:

12 Изведи людете от тази земя, за да не погинат, защото Сатана има голяма власт над сърцата на амаликитите, които подтикват ламанитите към гняв срещу братята им, та да ги избиват; ето защо, напуснете земята; и благословени са людете от това поколение, защото Аз ще ги запазя.

13 И сега стана така, че Амон отиде и каза на царя всичко, което Господ му беше казал.

14 И те събраха наедно всичкия техен народ, да, целия народ Господен, и събраха наедно всичките си стада и черди, и напуснаха земята, и навлязоха в пустошта, която разделяше земята Нефи от земята Зарахемла, и дойдоха близо до пределите на земята.

15 И стана така, че Амон им каза: Ето, аз и братята ми ще отидем в земята Зарахемла, а вие ще останете тука, докато се върнем обратно; и ние ще изпитаме сърцата на нашите братя, за да узнаем дали искат да дойдете в земята им.

16 И стана така, че както Амон влизаше в страната, той и братята му срещнаха Алма на споменатото вече място; и ето, това беше една радостна среща.

17 Сега, радостта на Амон беше толкова голяма, че той бе обзет изцяло от нея; да, той беше погълнат от радостта си в неговия Бог чак до пълно изтощение на силите му; и той отново припадна на земята.

18 Сега, не беше ли това извънредна радост? Ето, това е радостта, която никой не може да получи, освен истински каещият се и смирен търсач на щастие.

19 Сега, радостта на Алма при вида на братята му бе наистина велика, както и радостта на Аарон, на Омнер и на Химний; но ето, радостта им не беше такава, че да надмогне силите им.

20 И сега стана така, че Алма заведе братята си обратно в земята Зарахемла; дори в собствения си дом. И те отидоха при върховния съдия и му разказаха всичко онова, което им се беше случило в земята Нефи сред техните братя, ламанитите.

21 И стана така, че върховният съдия изпрати възвание из цялата страна, в което изискваше гласа на народа относно допускането на братята им, които бяха народа на Анти-Нефи-Лехий.

22 И стана така, че гласът на народа дойде, казвайки: Ето, ние ще предадем земята Йерсон, която е на изток покрай морето и се съединява със земята Изобилие, на юг от земята Изобилие; и тази земя Йерсон е земята, която ще дадем на братята ни в наследство.

23 И ето, ние ще поставим войските си между земята Йерсон и земята Нефи, та да можем да защитаваме братята си в земята Йерсон; и това правим за нашите братя, поради страха им да вдигнат оръжие против своите братя, за да не би да сторят грях; и този техен голям страх идва от горчивото им покаяние поради многото им убийства и ужасното им нечестие.

24 И сега, ето, това ще направим за братята си, за да могат да наследят земята Йерсон; и ще ги пазим с войските си от враговете им, при условие че те ни дават част от тяхното имущество, за да ни подпомагат да поддържаме войските си.

25 Сега стана така, че когато Амон чу това, той се върна с Алма при народа на Анти-Нефи-Лехий в пустошта, където те бяха разпънали шатрите си, и им сториха знайни всички тези неща. И Алма им разказа за обръщането си с Амон, Аарон и братята му.

26 И стана така, че това стана причина за голяма радост между тях. И те слязоха в земята Йерсон и влязоха във владение на земята Йерсон; и бяха наречени от нефитите народа на Амон; тъй те бяха отличавани с това име оттогава насетне.

27 И те живееха сред народа на Нефи, и бяха причислени към хората, които бяха от църквата Божия. И те също се отличаваха с ревността си към Бога и също към човеците; понеже те бяха съвършено честни и правдиви във всичко; и те бяха непоколебими във вярата на Христа чак до края.

28 И те гледаха на кръвопролитието на братята си с най-голямо отвращение; и никой никога не можеше да ги накара да вдигнат оръжие против своите братя; те никога не се плашеха от смъртта и в най-малка степен, поради надеждата си и виденията си за Христа и за възкресението; ето защо, за тях смъртта беше погълната от победата на Христа над нея.

29 Ето защо, те биха изстрадали смърт по най-мъчителния и ужасен начин, която можеше да им бъде причинена от техните братя, наместо да вдигнат меча или кривия нож да ги поразят.

30 И тъй, те бяха един ревностен и възлюбен народ, много облагодетелстван от Господа.