Писания
Етер 13


Глава 13

Етер говори за Нов Йерусалим, който ще бъде съграден в Америка от потомството на Йосиф. Той пророкува, прогонен е, пише историята на яредитите и предсказва тяхната гибел. Цялата земя е обхваната от война.

1 И сега, аз, Мороний, завършвам своя летопис относно унищожението на народа, за който пиша.

2 Защото ето, те отхвърлиха всички слова на Етер, защото той наистина им разказа за всички неща от началото на човека; и че след като водите се бяха отдръпнали от лицето на тази земя, тя бе станала отбрана земя от всички други земи, земя, избрана от Господа; затова Господ би желал, щото всички човеци, които живеят по лицето ѝ, да Му служат;

3 и че тя е мястото на Новия Йерусалим, който ще слезе от небето и е святото убежище Господне.

4 Ето, Етер видя дните на Христа и говори за Новия Йерусалим на тази земя.

5 И той говори също за дома Израилев и за Йерусалим, откъдето щеше да дойде Лехий; и че след като бъде унищожен, той ще трябва да бъде построен отново, свят град за Господа; ето защо, той не би могъл да бъде новият Йерусалим, защото е съществувал в миналото, но трябва да бъде съграден отново, да стане свят град Господен; и трябва да бъде съграден за дома Израилев;

6 и че един Нов Йерусалим трябва да бъде съграден на тази земя за остатъка от потомството на Йосиф, за които неща има вече символ.

7 Защото Йосиф отведе баща си долу в египетската земя, където той умря; тъй Господ изведе остатък от потомството на Йосиф от земята на Йерусалим, за да може да бъде милостив спрямо потомството на Йосиф, за да не погинат, тъкмо както Той беше милостив спрямо бащата на Йосиф, за да не погине и той.

8 Ето защо, остатъкът от дома на Йосиф ще се засели на тази земя; и това ще бъде земя за тяхно наследство; и те ще построят свят град за Господа като стария Йерусалим; и те не ще бъдат повече обърквани, докато не дойде краят, когато земята ще премине.

9 И ще има ново небе и нова земя; и те ще бъдат като старите, само че старите ще са преминали и всички неща ще са станали нови.

10 И тогава ще дойде Новият Йерусалим; и благословени са тези, които ще го обитават, защото това са онези, чиито одежди са избелени чрез кръвта на Агнеца; и това са онези, които са причислени към остатъка от потомството на Йосиф, които бяха от дома Израилев.

11 И тогава ще дойде и старият Йерусалим; и благословени са обитателите му, защото те бяха умити в кръвта на Агнеца; и това са онези, които бяха разпръснати и събрани от четирите краища на земята и от северните страни; и те са участници в изпълнението на завета, който Бог сключи с техния баща Авраам.

12 И когато тези неща дойдат, осъществява се писанието, което казва: Има такива, които бяха първи, които ще бъдат последни; и има такива, които бяха последни, които ще бъдат първи.

13 И аз се готвех да напиша повече, обаче ми беше забранено; но велики и чудни бяха пророчествата на Етер, но те не го считаха за нищо и го прогониха; и той се криеше в кухината на канара през деня, а през нощта излизаше оттам и наблюдаваше нещата, които щяха да връхлетят народа.

14 И докато живееше в кухината на канара, той направи останалата част от този летопис, като наблюдаваше през нощта унищожението, което връхлиташе народа.

15 И стана така, че в същата година, когато той бе прогонен от средата на народа, настана голяма война сред народа, защото имаше мнозина, които се вдигнаха и които бяха могъщи мъже, и потърсиха да унищожат Кориантумър чрез своите тайни и нечестиви планове, за които беше вече говорено.

16 И сега, след като бе изучил самият той всички военни изкуства и светски лукавства, Кориантумър даде битка на онези, които търсеха да го унищожат.

17 Но той не се покайваше, нито красивите му синове, нито красивите му дъщери; нито красивите синове и дъщери на Кохор; нито красивите синове и дъщери на Корихор; и накрая не остана никой от красивите синове и дъщери по лицето на цялата земя, които да се покаят за греховете си.

18 Ето защо, стана така, че през първата година, откакто Етер живееше в кухината на канара, имаше много люде, които бяха убити от меча на онези тайни заговорници, които се сражаваха против Кориантумър, за да могат да се сдобият с царството.

19 И стана така, че синовете на Кориантумър се биха много и изгубиха много кръв.

20 И през втората година словото Господне дойде до Етер, за да го накара да отиде и да пророкува на Кориантумър, че ако той желае да се покае с цялото си домочадие, Господ ще му даде царството му и ще пощади народа.

21 Иначе те ще бъдат унищожени: цялото му домочадие, с изключение на него самия. И той ще трябва да живее сам, за да види изпълнението на пророчествата, които бяха изречени относно другия народ, който ще получи земята в свое наследство; и че Кориантумър ще бъде погребан от тях и всяка душа ще бъде унищожена, с изключение на Кориантумър.

22 И стана така, че Кориантумър не се покая, нито домочадието му, нито народът, и войните не престанаха; и те потърсиха да убият Етер, но той избяга от тях и се скри в кухината на канарата.

23 И стана така, че Саред се вдигна и също даде битка на Кориантумър, и го победи, тъй че през третата година той го откара в пленничество.

24 И през четвъртата година синовете на Кориантумър победиха Саред и придобиха отново царството за баща си.

25 Сега, настана война по цялото лице на земята и всеки мъж с групата си се биеше за онова, което желаеше.

26 И имаше разбойници, сиреч всякакъв вид нечестие по цялото лице на земята.

27 И стана така, че Кориантумър се разгневи извънредно много на Саред и отиде срещу него да се сражава с войските си; и те се срещнаха в голям гняв; и те се срещнаха в долината Галгал, и битката стана извънредно жестока.

28 И стана така, че Саред се би с него в продължение на три дни. И стана така, че Кориантумър го победи, и го преследваше, докато не стигна равнините Еселон.

29 И стана така, че в равнините Саред отново му даде битка; и ето, той победи Кориантумър и го отблъсна назад в долината Галгал.

30 И Кориантумър даде отново битка на Саред в долината Галгал, в която победи Саред и го уби.

31 А Саред рани Кориантумър в бедрото, тъй че той не отиде да се сражава в продължение на две години, през което време всички люде по лицето на земята проливаха кръв и нямаше кой да ги спре.