Писания
Яков 1


Книгата на Яков
Братът на Нефи

Словата на неговите проповеди към братята му. Той обърква човек, който се опитва да събори учението за Христа. Няколко слова относно историята на народа на Нефи.

Глава 1

Яков и Йосиф се опитват да убедят човеците да повярват в Христа и да спазват Неговите заповеди. Нефи умира. Нечестието преобладава между нефитите. Около 544–421 г. пр. Хр.

1 Защото ето, стана така, че бяха изминали петдесет и пет години от времето, когато Лехий напусна Йерусалим; затова Нефи даде на мене, Яков, заповед относно малките плочи, върху които са издълбани тези неща.

2 И той даде заповед на мене, Яков, да напиша на тези плочи някои от нещата, които аз смятах за най-ценни; че не трябва да засягам подробно, а само накратко историята на този народ, наречен народа на Нефи.

3 Защото той каза, че историята на неговия народ трябва да бъде издълбана върху други негови плочи и че трябва да запазя тези плочи и да ги предам на моето потомство, от поколение на поколение.

4 И че ако има проповед, която е свещена, или откровение, което е велико, или пророчество, аз трябва да издълбая най-важното от тях и да пиша за тях на тези плочи толкова, колкото е възможно заради Христа и заради народа ни.

5 Защото поради вярата и голямата загриженост, наистина ни бяха изявени неща относно нашия народ, които неща трябваше да им се случат.

6 И имахме също много откровения и духа на многобройни пророчества; затова ние знаехме за Христа и за царството Му, което трябва да дойде.

7 Затова ние се трудехме усърдно сред людете ни, за да ги убедим да дойдат в Христа и да вземат от Божията добрина, за да могат да влязат в Неговия покой, освен ако по някакъв начин в яростта Си Той не ги закълне да не влизат, както при бунта в дните на изкушение, докато чедата Израилеви бяха в пустошта.

8 Затова да беше дал Бог да можем да убедим всички човеци да не се бунтуват срещу Бога и да не Го предизвикват към гняв, а всички човеци да повярват в Христа и видят смъртта Му, и изстрадат кръста, и понесат срама на света; затова аз, Яков, вземам върху си изпълнението на заповедта на моя брат Нефи.

9 Сега, Нефи започна да остарява и видя, че скоро ще умре; затова той помаза един човек да стане цар и управител на народа му, според царуването на царете.

10 Тъй като Нефи беше много обичан от народа си, защото той им беше голям защитник и беше използвал меча на Лаван за тяхна отбрана, и се беше трудил за благоденствието им във всичките си дни;

11 ето защо, народът пожела да запази в паметта си името му. И всеки, който щеше да царува на негово място след него, щеше да бъде наричан втори Нефи, трети Нефи и тъй нататък, според царуването на царете; и така ги наричаше народът, каквито и да бяха имената им.

12 И стана така, че Нефи умря.

13 Сега людете, които не бяха ламанити, бяха нефити; при все това те бяха наричани нефити, яковити, йосифити, зорамити, ламанити, лемуилити и исмаилити.

14 Но аз, Яков, отсега нататък няма да ги различавам с тези имена, но ще наричам ламанити тези, които се опитват да унищожат народа на Нефи, а онези, които са приятелски настроени към Нефи, ще наричам нефити или народа на Нефи, според царуването на царете.

15 И сега стана така, че през царуването на втория цар, народът на Нефи започна да става коравосърдечен и да се отдава донякъде на нечестиви навици, такива като на Давид в древността, който желаеше много жени и наложници, и като на Соломон, неговия син.

16 Да, и те започнаха да търсят също много злато и сребро, и започнаха донякъде да се издигат в гордост.

17 Ето защо, аз, Яков, им предадох тези слова, с които ги поучавах в храма, като първо бях получил поръчение от Господа.

18 Защото аз, Яков, и брат ми Йосиф бяхме посветени за свещеници и учители на тези люде от ръката на Нефи.

19 И ние увеличавахме службата си към Господа, вземайки върху си отговорността да поемем върху собствените си глави греховете на людете, ако не ги учим на словото Божие с цялото си усърдие; ето защо, поради това, че се трудехме усилено, тяхната кръв нямаше да дойде върху одеждите ни; иначе тяхната кръв щеше да дойде върху одеждите ни и ние нямаше да бъдем намерени неопетнени в последния ден.