Писания
Мормон 5


Глава 5

Мормон отново повежда войските на нефитите в битки с кръв и зверства. Книгата на Мормон ще се появи, за да убеди целия Израил, че Исус е Христос. Поради неверието си ламанитите ще бъдат разпръснати и Духът ще престане да владее в тях. В последните дни те ще получат Евангелието от езичниците. Около 375–384 г. сл. Хр.

1 И стана така, че отидох при нефитите и се покаях за клетвата, която бях дал да не им помагам повече; и те ми дадоха отново командването на войските си, защото смятаха, че мога да ги избавя от злощастията им.

2 Но ето, аз бях без надежда, защото знаех възмездията Господни, които щяха да ги сполетят; защото те не се покаяха за беззаконията си, а се бореха за живота си, без да призовават онова Същество, Което ги беше сътворило.

3 И стана така, че ламанитите дойдоха срещу нас, когато бяхме побягнали към град Йордан; но ето, те бяха отблъснати, тъй че не можаха да превземат града по това време.

4 И стана така, че те ни нападнаха отново и ние задържахме града. Имаше и други градове, които бяха задържани от нефитите, чиито укрепления ги спряха и те не можаха да влязат в страната, разположена пред нас, за да унищожат жителите на земята ни.

5 И стана така, че всички земи, през които минахме и чиито жители не бяха събрани, бяха унищожени от ламанитите, и техните градове и села, и големите им градове бяха изгорени с огън; и тъй изминаха триста седемдесет и девет години.

6 И стана така, че през триста и осемдесетата година ламанитите отново излязоха да се сражават срещу нас и ние им се противопоставихме смело; но всичко беше напразно, защото техният брой беше толкова голям, че те стъпкваха народа на нефитите под нозете си.

7 И стана така, че ние отново побягнахме и онези, които бягаха по-бързо от ламанитите, се изплъзнаха, но тези, които не бягаха по-бързо от ламанитите, бяха пометени и унищожени.

8 И сега, ето, аз, Мормон, не желая да терзая душите на човеците, представяйки им такава ужасна сцена на кръв и зверства, каквато беше разгърната пред моите очи; но аз знам, че тези неща трябва наистина да бъдат открити и че всичко, което е скрито, трябва да бъде открито върху горниците на къщите –

9 и че познанието за тези неща трябва да стигне до остатъка от този народ, също и до езичниците, за които Господ е казал, че ще разпръснат този народ и че този народ ще бъде считан за нищо сред тях; ето защо, аз пиша едно съкращение, като не смея да дам пълен разказ за нещата, които видях, поради получената от мене заповед, а също и за да не ви причинявам толкова голяма скръб поради нечестието на този народ.

10 И сега, ето, тъй говоря аз на тяхното потомство, както и на езичниците, които имат грижа за дома Израилев и които знаят откъде идват благословиите им.

11 Защото знам, че те ще скърбят за бедствието на дома Израилев; да, ще скърбят за унищожението на този народ; ще скърбят затова, че този народ не се покая, за да може да бъде прегърнат в ръцете на Исуса.

12 Сега, тези неща са написани за остатъка от дома Яковов; и са написани по този начин, защото Бог знае, че нечестието не ще им ги разкрие никога и те трябва да бъдат скрити в Господа, за да може да излязат отново в определеното от Него време.

13 И това е заповедта, която получих; и ето, те ще излязат според заповедта на Господа, когато Той ще намери за добре според Своята мъдрост.

14 И ето, те ще отидат при невярващите от юдеите; и с тази цел ще отидат, та да може те да бъдат убедени, че Исус е Христос, Синът на живия Бог; за да може Отец да изпълни чрез Своя най-възлюбен Своята велика и вечна цел за възстановяването на юдеите, сиреч на целия дом Израилев, в земята на тяхното наследство, която Господ, техният Бог им е дал в изпълнението на Своя завет.

15 И за да може също потомството на този народ да повярва по-пълно в Неговото Евангелие, което трябва да дойде до тях чрез езичниците; защото този народ ще бъде разпръснат и ще стане тъмен, нечист и презрян народ, извън всякакво описание на онова, което някога е било между нас, да, дори онова, което е било между ламанитите, и това заради тяхното неверие и идолопоклонничество.

16 Защото ето, Духът Господен спря вече да владее в техните бащи; и те са без Христа и без Бога в този свят; и те са отвявани като слама от вятъра.

17 Някога те бяха един възхитителен народ и имаха Христос за свой пастир; да, те бяха водени дори от Бог Отец.

18 Но сега, ето, те са водени от Сатана, точно както сламата се отвява от вятъра или както кораб се люшка от вълните без платна или котва, без нищо, с което да е направляван; точно като този кораб са и те.

19 И ето, Господ е задържал благословиите им, които те можеха да получат в земята, за езичниците, които ще владеят земята.

20 Но ето, ще стане така, че те ще бъдат гонени и разпръсвани от езичниците; и след като бъдат изгонени и разпръснати от езичниците, ето, тогава Господ ще си спомни завета, който сключи с Авраама и с целия дом Израилев.

21 И Господ ще си спомни също молитвите на праведните, които Му бяха отправяни за тях.

22 И тогава, о, вие езичници, как ще можете да издържите пред силата Божия, освен ако не се покаете и не изоставите злите си пътища?

23 Не знаете ли вие, че сте в ръцете Божии? Не знаете ли вие, че Той има цялата сила и по Неговата велика заповед земята ще бъде навита като свитък?

24 Ето защо, покайте се и се смирете пред Него, да не би Той да дойде с правосъдие срещу вас и да не би остатък от потомството на Яков да дойде между вас като лъв и да ви разкъса на парчета, и няма никой да се избави.