1 И стана така, че ние започнахме отново да установяваме царството и отново започнахме да притежаваме земята в мир. И аз сторих така, че да се направят оръжия за война от всякакъв вид, та тъй да имам оръжия за моя народ за времето, когато ламанитите възлязат отново да воюват срещу народа ми.

2 И аз поставих стражи из земята, та ламантите да не могат да ни връхлетят отново неочаквано и да ни унищожат; и тъй аз защитавах народа си и стадата си и ги пазех от падане в ръцете на враговете ни.

3 И стана така, че ние наследихме земята на бащите ни за много години, да, в продължение на двадесет и две години.

4 И аз накарах мъжете да обработват земята и да отглеждат всякакъв вид зърно и всякакъв вид различни плодове.

5 И аз накарах жените да предат, да се трудят, да работят и да изработват всякакъв вид тънки ленени платна, да, и всякакъв вид тъкани, за да покриваме голотата си; и тъй ние преуспявахме в земята и имахме непрестанен мир в земята в продължение на двадесет и две години.

6 И стана така, че цар Ламан умря и синът му започна да царува на негово място. И той започна да подтиква народа си към бунт срещу народа ми; ето защо, те започнаха да се подготвят за война и да възлязат да се сражават срещу народа ми.

7 Но аз бях изпратил съгледвачи из земята Семлон, за да мога да открия приготовленията им, та да можем да се защитаваме срещу тях, за да не могат да връхлетят народа ми и да го унищожат.

8 И стана така, че те възлязоха в северната част на земята Силом с многобройните си войнства от мъже, въоръжени с лъкове и със стрели, и с мечове, и с криви ножове, и с камъни, и с прашки; и те бяха обръснали главите си до голо; и бяха опасани с кожени препаски около слабините си.

9 И стана така, че аз накарах жените и децата от народа ми да се скрият в пустошта; и накарах също всички старци, които можеха да носят оръжие, а също и всички младежи, които можеха да носят оръжие, да се съберат заедно, за да идат да се сражават срещу ламанитите; и аз ги наредих в редиците им, всеки мъж според възрастта му.

10 И стана така, че ние възлязохме да се сражаваме срещу ламанитите; и аз, дори и аз в старостта си възлязох да се сражавам срещу ламанитите. И стана така, че ние възлязохме в силата Господна.

11 Сега ламанитите не знаеха нищо за Господа, нито за силата Господна, ето защо, те зависеха от собствената си сила. И все пак те бяха силен народ според силата човешка.

12 Те бяха един див и свиреп, и кръвожаден народ, вярващ в преданието на бащите си, което е това да вярват, че са били изгонени от земята на Йерусалим поради беззаконията на бащите им и че са били онеправдавани от братята си в пустошта, и също така били онеправдавани, докато пресичали морето.

13 И още, че те били онеправдани, докато живели в земята на първото им наследство, след като пресекли морето; и всичко това, защото Нефи беше по-верен от тях в спазването на заповедите Господни и затова беше облагодетелстван от Господа, защото Господ чу молитвите му и им отговори, и той пое ръководството на пътуването им в пустошта.

14 И братята му се разгневиха, защото те не разбираха делата Господни; и те му се разгневиха сред водите на морето, защото вкоравиха сърцата си срещу Господа.

15 И още те се разгневиха отново против него, когато пристигнаха в обетованата земя, защото казаха, че той бил иззел управлението от ръцете на народа; и те се опитаха да го убият.

16 И още те се разгневиха срещу него, когато той замина в пустошта, както Господ му беше заповядал и взе летописите, издълбани върху плочите от пиринч, защото те казваха, че ги бил откраднал.

17 И тъй бяха научили децата си, че трябва да ги мразят и че трябва да ги убиват, и че трябва да ги ограбват и плячкосват, и да правят всичко, каквото могат, за да ги унищожат; ето защо, те имаха вечна омраза към чедата на Нефи.

18 Поради същата тази причина цар Ламан чрез лукавство и изкусност в лъжата и чрез красивите си обещания ме измами да доведа този мой народ в тази земя, та да могат те да го унищожат; да, и ние страдахме дълги години в страната.

19 И сега, аз, Заниф, след като разказах всичко това относно ламанитите на народа си, подтикнах ги да отидат да се сражават със сила, уповавайки се на Господа; и тъй ние им се противопоставихме лице в лице.

20 И стана така, че ние пак ги изгонихме от нашата земя; и ние ги изклахме с голямо клане, дори толкова много от тях, че не ги преброихме.

21 И стана така, че ние се върнахме отново в собствената си земя и народът ми започна отново да се грижи за стадата си и да обработва земята си.

22 И сега, аз, бидейки вече стар, предадох царството на един от моите синове; ето защо, не казвам нищо повече. И нека Господ благослови моя народ. Амин.