1 И стана така, че Лимхий и народът му се върнаха в град Нефи и започнаха отново да живеят в мир в земята.

2 И стана така, че след много дни ламанитите отново започнаха да бъдат подтиквани към гняв срещу нефитите и започнаха да навлизат в пределите на земята наоколо.

3 Сега, те не се осмеляваха да ги избиват поради клетвата, която техният цар даде на Лимхий; само искаха да ги удрят по бузите и да упражняват власт над тях; и започнаха да товарят гърбовете им с тежко бреме и ги подкарваха като да бяха неми осли.

4 Да, всичко това стана, за да може да се изпълни словото Господне.

5 И сега, страданията на нефитите бяха големи и те нямаха начин да се избавят от ръцете им, защото ламанитите ги бяха обкръжили от всички страни.

6 И стана така, че людете започнаха да роптаят срещу царя поради страданията си; и те започнаха да желаят да отидат срещу тях да се сражават. И те додяваха много на царя с оплакванията си; ето защо, той им даде да сторят според желанието им.

7 И те се събраха отново заедно, и сложиха доспехите си, и тръгнаха срещу ламанитите, за да ги изгонят от земята си.

8 И стана така, че ламанитите ги победиха и ги отблъснаха, и избиха мнозина от тях.

9 И сега, имаше много печал и ридания сред народа на Лимхий, вдовицата оплакваше съпруга си, синът и дъщерята оплакваха баща си, братята – братята си.

10 Сега, имаше много вдовици в страната и те ридаеха силно ден след ден, защото ги беше споходил голям страх от ламанитите.

11 И стана така, че непрестанните им плачове подтикнаха към гняв останалата част от народа на Лимхий срещу ламанитите; и те отидоха отново да се сражават, но бяха отблъснати отново, като понесоха много загуби.

12 Да, и те отидоха дори за трети път, и пострадаха по същия начин; и онези, които не бяха избити, се върнаха отново в град Нефи.

13 И те се смириха чак до земята, подчинявайки се на ярема на робството, приемаха ударите и се оставяха да бъдат гонени насам-натам и обременявани по угодата на враговете си.

14 И те се смириха чак до дълбините на смирението; и те призоваваха усърдно Бога; да, дори по цял ден се молеха на Бога си, за да ги избави Той от техните страдания.

15 И сега, Господ беше бавен да чуе призива им поради техните беззакония; при все това Господ ги чу и започна да смекчава сърцата на ламанитите, тъй че те започнаха да облекчават тегобите им; все пак Господ не намери за уместно да ги избави от робство.

16 И стана така, че те започнаха постепенно да преуспяват в страната и започнаха да отглеждат зърно в по-голямо изобилие, и стада, и черди, тъй че не страдаха повече от глад.

17 Сега, имаше голям брой жени, повече отколкото мъже, ето защо, цар Лимхий нареди всеки мъж да отделя за издръжка на вдовиците и децата им, та да не погинат те от глад; и това те направиха заради големия брой жертви, които бяха дали.

18 Сега, народът на Лимхий се държеше сплотен в едно, доколкото им беше възможно, и пазеха зърното си и стадата си.

19 И самият цар не рискуваше да излиза извън градските стени, без да вземе стражите си, страхувайки се, че може някак си да попадне в ръцете на ламанитите.

20 И той накара людете си да наблюдават земята наоколо, за да могат някак си да хванат онези свещеници, които избягаха в пустошта, които бяха откраднали дъщерите на ламанитите и бяха предизвикали да ги сполети такова голямо унищожение.

21 Защото те желаеха да ги хванат, та да могат да ги накажат; защото те бяха дошли през нощта в земята Нефи и бяха отнесли зърното им и много от скъпоценностите им; ето защо, те поставиха засада за тях.

22 И стана така, че не съществуваха повече смутове между ламанитите и народа на Лимхий чак до времето, когато Амон и братята му дойдоха в страната.

23 И царят, който беше излязъл извън градските порти заедно със стражата си, откри Амон и братята му; и като предполагаше, че те са свещениците на Ной, той накара да бъдат хванати, вързани и хвърлени в тъмница. И ако те наистина бяха свещениците на Ной, той щеше да накара да бъдат предадени на смърт.

24 Но когато узна, че те не са свещениците, а са братята му и че те бяха дошли от земята Зарахемла, той се изпълни с извънредно голяма радост.

25 Сега, цар Лимхий беше изпратил малък брой люде да потърсят земята Зарахемла преди пристигането на Амон; но те не можаха да я намерят, а се загубиха в пустошта.

26 При все това те намериха земя, която е била населена; да, земя, покрита с изсушени кости; да, земя, която е била населена, но е била унищожена; и те, като предположили, че това е земята Зарехемла, се върнаха в земята Нефи и пристигнаха в пределите на земята не много дни преди пристигането на Амон.

27 И донесоха със себе си летопис, тъкмо летописа на народа, чиито кости бяха намерили; и той беше издълбан върху метални плочи.

28 И сега, Лимхий отново се изпълни с радост, като научи от устата на Амон, че цар Мосия има дар от Бога, чрез който може да тълкува такива издълбавания; да, и Амон също се радваше.

29 Все пак Амон и братята му бяха изпълнени със скръб затова, че толкова много от братята им са били избити;

30 а също и затова, че цар Ной и свещениците му бяха накарали людете да извършат толкова много грехове и беззакония против Бога; и те също оплакваха смъртта на Авинадий; както и заминаването на Алма и на тези, които тръгнаха с него, които бяха образували църква Божия чрез силата и властта Божии и чрез вярата в словата, изречени от Авинадий.

31 Да, те оплакваха тяхното заминаване, защото не знаеха накъде бяха побягнали. И те искаха да се присъединят към тях с радост, защото те самите бяха встъпили в завет с Бога да Му служат и да спазват заповедите Му.

32 И сега, от идването на Амон цар Лимхий и мнозина от народа му също бяха встъпили в завет с Бога да Му служат и да спазват заповедите Му.

33 И стана така, че цар Лимхий и мнозина от народа му пожелаха да бъдат кръстени; но нямаше никой в страната, който да има власт от Бога. И Амон отказа да направи това, считайки себе си за недостоен слуга.

34 Ето защо, по това време те не образуваха църква, като чакаха Духа Господен. Сега, те желаеха да станат тъкмо като Алма и братята му, които бяха избягали в пустошта.

35 Те желаеха да бъдат кръстени, като доказателство и свидетелство, че искат да служат на Бога с цялото си сърце; при все това, отложиха това за по-късно; и разказ за тяхното кръщение ще бъде даден по-късно.

36 И сега, целият стремеж на Амон и на народа му, и на цар Лимхий, и на народа му беше да се избавят от ръцете на ламанитите и от робството.