1 И сега стана така, че след като цар Вениамин беше говорил така на народа си, той изпрати свои люде сред тях, желаейки да узнае от народа си дали те са повярвали на словата, които той им беше изрекъл.

2 И всички те се провикнаха в един глас, казвайки: Да, ние вярваме на всичките слова, които си ни казал; и ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно.

3 И ние самите също чрез безпределната Божия добрина и чрез проявите на Неговия Дух имахме велики видения за онова, което трябва да дойде; и ако беше нужно, ние можехме да пророкуваме за всички неща.

4 И вярата ни в нещата, които нашият цар ни е казал, е това, което ни доведе до това велико знание, поради което ние се радваме с такава извънредно велика радост.

5 И ние сме готови да встъпим в завет с нашия Бог да вършим волята Му и да се подчиняваме на заповедите Му във всички неща, които Той ще ни заповяда във всичките оставащи ни дни, за да не си навлечем нескончаемо мъчение, както е било изречено от ангела, та да не пием от чашата на Божия гняв.

6 И сега, това са именно словата, които цар Вениамин желаеше да чуе от тях; и ето защо, той им каза: Вие изрекохте словата, които желаех да чуя; и завета, който сключихте, е праведен завет.

7 И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери.

8 И под този надслов вие сте освободени и няма друг надслов, чрез който да можете да бъдете освободени. Няма друго име, чрез което идва спасението; ето защо, аз бих желал да вземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си.

9 И ще стане така, че всеки, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога, понеже ще знае името, с което е наречен; защото той ще бъде наречен с името на Христа.

10 И сега, ще стане така, че всеки, който не вземе върху си името на Христа, ще трябва да бъде наречен с някое друго име; ето защо, той ще се намери от лявата страна на Бога.

11 И аз бих желал също да помните, че това е името, което казах, че ще ви дам и което никога няма да бъде заличено, освен ако не е чрез прегрешение; ето защо, внимавайте да не прегрешите, та името да не бъде заличено в сърцата ви.

12 Казвам ви, бих желал да помните да запазите това име записано в сърцата ви завинаги, за да не се намерите от лявата страна на Бога, а да чуете и познаете гласа, с който ще бъдете повикани, както и името, с което Той ще ви повика.

13 Защото как човек може да познава господар, на когото не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?

14 И пак, взема ли човек осел, който принадлежи на съседа му, за да го задържи? Казвам ви, не! Той не ще го допусне дори да пасе сред стадата му, но ще го напъди и ще го отхвърли. Аз ви казвам, че тъкмо тъй ще бъде и с вас, ако не знаете името, с което сте наречени.

15 Ето защо, аз бих желал да останете постоянни и непоклатими, винаги изобилстващи на добри дела, та Христос, Господ Бог Всемогъщи, да ви запечата за Негови, за да бъдете отведени в небесата, за да имате вечно спасение и вечен живот чрез мъдростта и силата, и правосъдието, и милостта на Оногова, Който сътвори всички неща на небето и на земята и Който е Бог над всичко. Амин.