1 И аз, Господ Бог, говорих на Моисей, казвайки: Този Сатана, на когото ти заповяда в името на Моя Единороден, е същият, който беше от началото; и той дойде при Мен, казвайки: Ето ме тук, изпрати мен. Аз ще бъда Твоят син и ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена; и аз със сигурност ще го направя. Ето защо, отдай ми Твоята почит.

2 Но ето, Възлюбеният Ми Син, Който беше Моят любим и избран от началото, Ми каза: Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги.

3 Затова, тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека, която Аз, Господ Бог, му бях дал, а също и да му дам собствената Си сила, Аз сторих чрез силата на Моя Единороден той да бъде низвергнат.

4 И той стана Сатана, да, тъкмо дяволът, бащата на всички лъжи, за да мами и заслепява човеците, и да ги отвежда в робство според волята си, тъкмо толкова от тях, колкото не се вслушват в гласа Ми.

5 И сега, змията беше по-лукава от всички полски зверове, които Аз, Господ Бог, бях създал.

6 И Сатана подбуди сърцето на змията (защото беше отклонил мнозина след себе си) и потърси да измами също и Ева, защото той не познаваше Божия промисъл, ето защо, той потърси да унищожи света.

7 И той каза на жената: Да, каза ли Бог да не ядеш от никое дърво в градината? (И той говореше чрез устата на змията).

8 И жената каза на змията: Можем да ядем от плода на дърветата в градината,

9 но от плода на дървото, което виждаш посред градината, Бог е казал: Да не ядете от него, нито да го докосвате, да не би да умрете.

10 И змията каза на жената: Няма непременно да умрете,

11 защото Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, да познавате доброто и злото.

12 И когато жената видя, че дървото беше добро за храна и че е станало приятно за очите, дърво желателно, което да я направи мъдра, тя взе от плода му и яде, и даде също на мъжа си, който беше с нея, та и той яде.

13 И отвориха се очите и на двамата, и те познаха, че са голи. И съшиха смокинови листа, та си направиха престилки.

14 И те чуха гласа на Господ Бог, тъй както се разхождаха в градината в хладината на деня; и Адам и жена му отидоха да се скрият от присъствието на Господа Бога сред дърветата на градината.

15 И Аз, Господ Бог, повиках Адам и му казах: Къде отиваш?

16 И той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, понеже познах, че съм гол и се скрих.

17 И Аз, Господ Бог, казах на Адам: Кой ти каза, че си гол? Ял ли си от дървото, от което ти заповядах да не ядеш, защото ако е тъй, трябва непременно да умреш?

18 И човекът каза: Жената, която Ти ми даде и заповяда да остане с мен, тя ми даде от плода на дървото и аз ядох.

19 И Аз, Господ Бог, казах на жената: Що е това, което си сторила? И жената каза: Змията ме измами и аз ядох.

20 И Аз, Господ Бог, казах на змията: Понеже си сторила това, най-проклета да си от всичкия добитък и от всеки полски звяр. По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си;

21 и ще поставя вражда между теб и жената, между твоето потомство и нейното потомство: Той ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.

22 На жената Аз, Господ Бог, казах: Ще преумножа твоята болка и зачатието ти. С болка ще раждаш деца и твоето желание ще бъде към мъжа ти, и той ще владее над теб.

23 И на Адам Аз, Господ Бог, казах: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от плода на дървото, за което ти заповядах, казвайки да не ядеш от него, проклета ще бъде земята заради теб. С болка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си;

24 тръни и бодили ще ти ражда тя и ти ще ядеш полските растения.

25 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята (защото ти непременно ще умреш), понеже от нея си взет, понеже беше пръст и в пръстта трябва да се върнеш.

26 И Адам наименува жена си Ева, защото тя бе майката на всички живи; защото тъй Аз, Господ Бог, съм нарекъл първата от всички жени, които са много.

27 На Адам, също и на жена му Аз, Господ Бог, направих дрехи от кожи и ги облякох в тях.

28 И Аз, Господ Бог, казах на Моя Единороден: Ето, човекът стана като един от Нас, да разпознава доброто и злото. И сега, за да не протегне ръката си да вземе също и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,

29 ето защо Аз, Господ Бог, ще го изгоня от Едемската градина, за да обработва земята, от която беше взет;

30 защото както Аз, Господ Бог, съм жив, тъкмо тъй словата Ми не може да бъдат напразни, защото щом като излязат от устата Ми, те трябва да бъдат изпълнени.

31 Затова Аз изгоних човека и поставих на изток от Едемската градина херувими и пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да се пази пътя към дървото на живота.

32 (И тези са словата, които изрекох на Моя служител Моисей, и те са истинни, тъкмо както Аз искам, и ги изрекох на теб. Гледай да не ги показваш на никой човек, докато не ти заповядам, освен на тези, които вярват. Амин.)