„Джейнилин спира да превърта в телефона“, Приятел, март 2024 г., с. 36–37.
Джейнилин спира да превърта в телефона
Тя наистина искаше да види следващото клипче. И следващото. И следващото.
Тази история се е случила в Малайзия.
Джейнилин плъзна палеца си по екрана на телефона. Появиха се разни клипчета. Тя спря, за да гледа едно и после пак превъртя. След това спря на друго клипче. Беше с много лоши думи, но беше забавно, затова продължи да гледа. И продължи да превърта.
„Джейнилин! Искаш ли да дойдеш да рисуваш?“ По-малката ѝ сестра Джоджо развя лист хартия.
Джейнилин погледна нагоре. „Не сега.“
„Добре.“ Джоджо се намръщи и остави листа.
Превъртай. Превъртай. Превъртай. Клипчета със сладки животни. Клипчета с известни хора. Клипчета с танцуващи деца. И няколко клипчета, за които Джейнилин знаеше, че не е добре да гледа. Добре, може би бяха повече от няколко. Джейнилин започна да чувства, че трябва да спре да гледа.
Но хората също публикуват много добри неща – помисли си тя. От няколко клипа тя дори научи нови начини да рисува.
„Джейнилин“ – обади се мама.
„Ъ-х-ъ?“ Този път Джейнилин дори не погледна нагоре.
„Тази вечер ще ядем пържен ориз с морски дарове. – каза мама. – Ще ми помогнеш ли да го приготвя?“
Джейнилин обича пържен ориз с морски дарове. Но сега тя не искаше да стане.
„Може ли само да сложа масата? – попита тя. – След това ще помогна и с чиниите.“
„Добре – отвърна мама. – Но трябва да сложиш масата, когато ти кажа. И после ми връщаш телефона. Съгласна?“
„Съгласна“ – каза Джейнилин.
Джейнилин продължи да гледа клипчета. Отново почувства, че не трябва да ги гледа. Но тя наистина искаше да види и следващото клипче. И следващото. И следващото. Превъртай. Превъртай. Беше трудно да спре!
Най-накрая Джейнилин остави телефона. Е, може да види още едно последно клипче. …
Не – си каза Джейнилин твърдо. Светият Дух я подтикна и тя искаше да се подчини. Ръката ѝ все още се въртеше около телефона. Беше изкушаващо! Джейнилин затвори очи.
Скъпи Небесни Отче – тя се помоли наум. Старая се да се вслушвам в Светия Дух, но имам нужда от помощ. Искам да спра да гледам тези клипчета, но не съм сигурна как. В името на Исус Христос, амин.
Точно тогава мама я извика, за да сложи масата. Джейнилин скочи и се усмихна. Ето един начин да ѝ се помогне да се освободи от телефона.
Джейнилин подреди чиниите на масата. „Мамо, видях едни лоши неща на телефона“ – каза тя изведнъж.
Мама вдигна глава от готвенето. „Какви неща?“
„Ами, лоши думи и лоши клипчета.“ Джейнилин сви рамене. „Но не всичко е лошо.“
„Какво направи, когато видя лошите неща?“ – попита мама.
Джейнилин помълча за миг. Тя слагаше по една чаша на всяко място.
„Продължих да гледам – каза тя. – Не знам защо. Но Светият Дух ми каза да спра, затова казах молитва за помощ.“
Мама сложи на масата гореща чиния пържен ориз с морски дарове. „Понякога е много трудно да спрем да правим неща, дори когато знаем, че са лоши – каза тя. – И когато това се случи, най-добре е да се помолим.“
Джейнилин се усмихна. „Значи постъпих правилно.“
„Точно така.“ Мама подаде на Джейнилин лъжици, които да сложи на масата. „И не всичко е лошо в Интернет. Така можем да се свързваме с приятели и да споделяме идеи. Но също така може да е трудно да стоим настрана от всички лоши неща. Отсега нататък, ако ще гледаш клипчета, нека ги гледаме само заедно. Така татко и аз можем да помогнем, ако видиш нещо лошо.“
Джейнилин кимна. Следващия път щеше да гледа клипчета с мама и татко. И дотогава можеше да прави много забавни неща и без телефона.
„Ще кажеш ли на всички, че е време за вечеря?“ – попита мама.
„Да! И след вечеря ще рисувам с Джоджо!“
Илюстрации от Мич Милър