Историята на Нефи, моята история

Няколко години след като се дипломирах от университета, аз участвах в една семейна домашна вечер с други несемейни пълнолетни младежи от моя район. Бяхме поканени в дома на съветник в нашето президентство на кол, като неговата съпруга изнасяше урока.

Четяхме как Нефи и неговите братя отишли да вземат от Лаван плочите от пиринч (вж. 1 Нефи 3–5). Учителката ни коментира смелостта и постоянството, показани от Нефи. След това тя погледна нашата малка група. Поглед й ни прониза.

“Нефи и братята му получили трудна задача”, отбеляза тя. “Били необходими три опита и нито един от тях не бил лесен. Но си заслужавало да положат упорити усилия. Като се сдобил с Писанията, Нефи могъл да предпази семейството си от това да “чезне и погине в неверие” (1 Нефи 4:13).

“В живота ви ще има такива “плочи”, продължи тя. “Може да се наложи да покажете постоянство при получаването на вашето образование. Възможно е да бъде призовани да покажете смелост при излизането си на срещи. Каквито и да са жертвите, пречките, пораженията и разочарованията – каквото и да е необходимо, за да предпазите бъдещото си семейство от това да чезне и погине в неверие – върнете се и вземете плочите”.

Това е хубаво сравнение, помислих си. Запомних го, ако ми потрябва за в бъдеще. Точно тогава не смятах, че в живота ми има някакви пречки. Бях се дипломирала, работата ми харесваше, излизах на срещи със страхотно момче – един дългогодишен приятел, с когото нещата излязоха по-сериозни – вече някъде четири месеца. Не можех да бъда по-доволна от развитието на нещата.

Няколко месеца по-късно връзката ми с Джейк (името е променено) доста се задълбочи. Обаче родителите му се бяха развели няколко години по-рано и тяхната раздяла го бе засегнала сериозно. Той се боеше, че като сключим брак, нещата щяха да се развият като с неговите родители.

Казах му, че бях готова да му дам време – доста време, ако е необходимо, за да може да подреди нещата в ума и сърцето си. Говорихме за вземане на решения, основани на вяра, не на страх. Обсъдихме ролята на свободния избор и факта, че не е задължително случилото се с неговите родители да стане и негова орис. Говорехме за Единението на Исус Христос и способността на Спасителя да изцели нашите сърца.

Нашите разговори изглежда помагаха за облекчаване на неговата тревожност и връзката ни продължаваше по обичайния начин. Така че когато той ми се обади една неделя следобед, за да ми каже, че иска да се разделим, това бе повече от изненада. Той ми каза, че не можел да си представи да се ожени за мен – или за когото и да било. Просто вече не вярвал в брака.

Цял час след това ние преговорихме вече обсъденото, но не можах да го убедя. Той прошепна “Много съжалявам” и затвори телефона. Тихо седях на леглото си, сълзи се стичаха по бузите ми, бях напълно стъписана.

Малко след това съквартирантката ми почука на вратата. “Ще идваш ли на коловата конференция?”, попита тя. Нито ми се ходеше някъде, нито ми се правеше нещо, но си облякох една рокля и се качих в колата й.

Когато пристигнахме, първият човек, когото видях, бе жената, изнесла онзи урок на семейна домашна вечер месеци по-рано. Не си казахме нищо, но погледите ни се срещнаха и в ума си чух глас, който ме назова по име и каза, “Върни се и вземи плочите”.

Някак си знаех всичко, което предполагаше този подтик. Принципът не се отнасяше само за един древен пророк, който се върнал, за да вземе свещен летопис. Отнасяше се и за мен. Това означаваше, че дори Джейк да не вярва в брака, аз все още можех да вярвам. Можех да се надявам, да се моля и да работя за него – не просто да си пожелавам и мечтая, а по един деен начин, вярвайки, всеки ден да се подготвям за него, защото това е Божия план за Неговите деца. Това не означаваше да отида при Джейк и да се боря с него, докато го накарам да се предаде и да приеме идеята за брака, но също така и не означаваше веднага да започна да излизам с някой друг. Беше редно да отделя време да поскърбя и да бъда изцелена.

Но през това време можех да не затъвам в самосъжаление. Можех да устоя на изкушението да се огорча спрямо Джейк – или мъжете като цяло. Можех да търся приятели, които вярват в брака и го очакваха. И можех, като Нефи, да се доверя на един любящ Небесен Отец, Който не дава заповед – било тя за получаване на древни летописи или сключването на брак и създаването на семейство, без да е подготвил начин за нас да можем да я изпълним.

Аз все още работя по изпълнението на тази заповед. Още не съм омъжена, но съм благодарна за положителния си опит при излизане на срещи, който получих – опит, обогатен от задълбоченото разбиране за ролята на постоянството при постигане на праведни цели.

Също така намирам утеха и увереност в това, което старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи за постоянството на Нефи. Той казва:

“След два неуспешни опита Нефи не загубил своята увереност. Той се промъкнал в града към дома на Лаван, без да има отговори на всичките си въпроси. Той отбелязва, “аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша”, като добавя важно нещо, “При все това аз продължих” (1 Нефи 4:6–7; курсив добавен.)

Нефи имал готовността отново да опита, полагайки най-добрите си усилия. Той изразил вярата си, че ще му бъде помогнато. Отказал да се обезсърчи. И понеже действал, имал увереност в Господ, подчинявал се и правилно използвал свободата си на избор, той получил напътствие. Стъпка по стъпка той бил вдъхновен да успее, и по думите на майка си, е получил “сила да изпълн(и) нещата, които Господ (му) е заповядал’. (1 Нефи 5:8; курсив добавен.)”¹

Този принцип, разбира се, не се ограничава само до сферата на намирането на партньор. Той е приложим и за хронично болните, които не са сигурни дали ще могат радостно да изживеят още един изпълнен с болка ден; за двойките, които се стремят да изгладят проблемите в своя брак; за родители, които с години се молят за отклонило се от пътя тяхно дете; за момиче, към което се отнасят враждебно заради вярванията й; за мисионери, работили с дни, без да преподадат урок. По един или друг начин всички ние сме получавали заповедта да се върнем и да вземем плочите.