Разкажи ми историите за Исус

Когато сте определени да говорите в края на заключителната сесия на общата конференция, слушате всяка дума, чудейки коя част от речта ви ще бъде излъчена преди да ви дойде реда. Няма зададени теми, нито съдействие за темите. Пътят Господен, разбира се, винаги е най-добрия път. Той приема всички изпълнени с молитва лични усилия на всеки говорител и дирижира духовна симфония, изпълнена с откровения и сила. Повторени теми, постепенно развитие правило след правило, предупреждения от пророци, възвисяващи обещания – божествената хармония е чудо! Свидетелствам, че в тази конференция сме чули и почувствали намерението и волята Господни.

Президент Томас С. Монсън е описал подрастващото поколение като “най-доброто досега”¹ и каза на нашите младежи: “Вие сте дошли сте на тази земя във величествено време. Възможностите пред вас са почти неограничени”². Но после предупреждава, “ние сме били изпратени на земята във времена, изпълнени с безпокойство”³. “Това е едно време на всепозволеност, с общество, което като цяло обикновено пренебрегва и нарушава Божиите закони”⁴. Ние сме заобиколени от толкова много неща, които са измислени да отвличат нашето внимание. “Противникът използва всички възможни средства да ни оплете в паяжината на своите лъжи”⁵

Ние сме отговорни за подрастващото поколение. Те идват на тази земя с отговорности и големи духовни възможности. Не можем да бъдем небрежни с тяхната подготовка. Нашето предизвикателство като родители и учители не е да създаваме духовно ядро в душите им, а по-скоро да разпалим пламъка в духовното им ядро, което вече пламти от огъня в доземния им живот.

Този следобед аз искам да наблегна на молбата на едно дете от песен в Неделното училище за деца.

В нашият свят днес всяко дете, млад мъж и млада жена се нуждаят от своето собствено обръщане към истината. Всеки се нуждае от собствена светлина, собствена “постоянна и непоклатима”⁷ вяра в Господ Исус Христос, независима от тази на родители, младежки ръководители и подкрепящи приятели.

Историите за Исус могат да помогнат за нарастване на вярата в сърцата на нашите деца. Исус каза, “Аз съм пътят, и истината, и животът”⁸. Историите за Исус, когато се споделят отново и отново, допринасят за вяра в Господ Исус Христос и укрепват основата на тяхното свидетелство. Можете ли да се сетите за по-ценен дар за своите деца?

Дали животът и ученията на Исус Христос са заложени в умовете и душите на нашите деца? Дали си мислят за живота на Спасителя, когато се питат какво да правят със собствения си живот? Това ще бъде все по-важно в идващите години.

Дали децата ни имат ясна представа за доземният съвет⁹, на който Исус – най-великият от всички – заявява, “Ето Mе, изпрати Mен”?¹⁰ Могат ли да видят собствената си готовност да служат, като следват Неговият пример?

Мислят ли за Неговото скромно раждане¹¹, при което Спасителят на света бил “полож(ен) в ясли”?¹² Помагат ли им обстоятелствата, в които се е намирал, да разберат по-добре правилното значение на материалните притежания?

Знаят ли, че Исус често учи, “искайте и ще получите”?¹³ Дали Неговите благодарствени молитви¹⁴ и молби към Неговия Отец¹⁵ минават през умовете на нашите деца, докато те коленичат в молитва за собствените им проблеми?

Казали ли сме им за любовта, която Исус изпитва към децата, как ги държал в ръцете Си, молил се за тях и плакал?¹⁶ Знаят ли нашите деца, че Исус стои готов “с отворени обятия, за да (ги) приеме”?¹⁷

Извличат ли сила от историите за постенето на Исус¹⁸ – като ги учим за закона за поста?

Знаят ли децата ни в своята самота за самотата, която е чувствал Спасителят, когато Неговите приятели са го изоставили, като попитал Своите апостоли, “Да не искате и вие да си отидете?”¹⁹

Децата ни почувствали ли са силата на чудесата на Спасителя? Исус изцелил прокажения²⁰, възстановил зрението на слепия²¹. Той нахранил 5 000 души²², успокоил морето²³ и възкресил Лазар от мъртвите²⁴. Вярват ли децата ни, че “чрез вярата се правят чудеса”²⁵ и молят ли се за чудеса в своя живот?

Нашите деца черпят ли смелост от думите на Спасителят към началника на синагогата, “Не бой се, само вярвай”?²⁶

Знаят ли децата ни за Неговият съвършен живот²⁷, безкористна служба, за предателството срещу Него и жестокото Му разпъване?²⁸ Свидетелстваме ли им за неоспоримият факт на Неговото възкресение²⁹, Неговото посещение при нефитите на американския континент³⁰, Неговото явяване на Пророка Джозеф Смит в свещената горичка?³¹

Очакват ли Неговото величествено завръщане, когато всичко ще бъде поправено и всяко коляно ще се преклони и всеки език ще признае, че Исус е Христос?³²

Нашите деца казват ли, “Разкажи ми историите за Исус, които обичам да слушам?”³³

Към младежите и децата: Живейте според вашите важни отговорности и велики духовни възможности. Стремете се да научите повече за Исус, отворете Писанията. Добра идея би било да прочетете отново книгата на Иоан и после да я обсъдите със своите родители, учители и помежду си.

Към бащите и майките, дядовците и бабите и онези, които нямат собствени деца, които с обич възпитават деца и младежи, моят съвет е да говорите по-често за Исус Христос. В Неговото свято име се съдържа огромна духовна сила. “Не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път …, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа”³⁴.

На майките, които отглеждат децата си без баща в дома си, аз обещавам, че като говорите за Исус Христос, ще почувствате силата от небесата, която ви благославя.

След като съпругът й починал, сестра Стела Оукс отгледала своите три малки деца (включително старейшина Далин Х. Оукс³⁵) като самотна майка. Веднъж тя казва: “Разбрах, че Господ ме обича и че ще мога да се справя с моята мисия. Почувствах обгръщащата любов … (и знаех), че Той (ще ни подкрепя) през трудностите, които (ще се) появят”³⁶.

Отправям специална молба към бащите: Моля поемете значителна част от говоренето на децата ви за Спасителя. Те се нуждаят от утвърдително изразяване на вашата вяра заедно с тази на майките.

Въпреки че може да има моменти, в които детето не слуша със сърце, изпълнено с вяра, вашето свидетелство за Исус ще остане в неговия ум и душа. Спомняте ли си историята за Алма, който бил избрал погрешния път? Връщайки се в правия път, той казва, “аз си спомних … баща ми (да говори) … относно пришествието на един Исус Христос, … да извърши единение за греховете на света.

Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене”³⁷.

Ако едно дете не слуша, не се отчайвайте. Времето и истината са на ваша страна. В подходящият момент думите ви ще се върнат, все едно че са изпратени от Небесата. Вашето свидетелство никога няма да напусне децата ви.

Като говорите благоговейно за Спасителят в колата, в автобуса, на масата по време на вечеря, като коленичите в молитва, по време на изучаване на Светите писания или в среднощни разговори, Духът Господен ще съпътства думите ви³⁸.

Като давате най-доброто от себе си, свидетелството за Исус нежно ще се влива в сърцата на децата ви. Те ще се обърнат към своя Небесен Отец в смирена молитва и ще почувстват Неговото влияние чрез силата на Светия Дух. Силната лична вяра в Исус Христос ще ги подготви за предизвикателствата, с които те най-вероятно ще се сблъскат³⁹.

Запознах се с Бил Форест и Деби Хътчингз, когато бяхме студенти в университет “Бригъм Йънг”. Бил се беше върнал от своята мисия. Той и Деби се влюбиха и се ожениха в храма Оуклъд Калифорния. Те установиха дома си в Меса, Аризона и бяха благословени с пет сина и две дъщери. Бил и Деби учеха своите деца да обичат Господ Исус Христос, както те Го обичаха. Техният син, старейшина Даниъл Форест, който сега служи в мисия Оаксака Мексико, казва, “Всяка сутрин без изключение ние сядахме на масата преди училище, четяхме и обсъждахме Писанията”.

Дъщеря им Кара, сега омъжена с две собствени деца, все още живо си спомня как баща й я карал на ранни сутрешни дейности в гимназията. Тя казва, “Баща ми обичаше да наизустява цитати, стихове от Светите писания и стихотворения (и през тези ранни сутрешни пътувания) ги декламирахме”. Един от любимите му стихове беше, “…помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, … той да няма сила над вас да ви завлече долу … , поради канарата, върху която сте изградени”⁴⁰.

В петъка преди великденската неделя през 2000 г., точно преди десет години, Бил Форест служил като епископ в район Естейт Гроувз, Аризона. На път за работа, само на два километра от дома, неговата кола била ударена от голям камион, който превозвал чакъл. Деби и децата излезли от дома малко след Бил и неочаквано стигнали до мястото на трагедията. Бил не оцелял от катастрофата. Безсмъртният дух на този любящ съпруг и баща внезапно бил отведен у дома при Него, Който победи смъртта, Синът Божий, Чието величествено Възкресение те щели да отпразнуват в неделята.

Как Деби и седемте й деца (най-малкото било само на 5 години) намерили нужната сила? Кара, на 15 г. по време на катастрофата с баща й, наскоро ми каза: “Благодарна съм на моите (майка и баща) за начина, по който са ме учили (за Спасителя). Те отваряха Писанията с мен, молеха се с мен и бяха примери за милосърдието, любовта и търпението (на Спасителя) … Великден е специално време в моя живот всяка година, като размишлявам за живота, мисията и възкресението на Нашия Спасител и си спомням за живота на моя земен баща”.

Старейшина Даниъл Форест казва: “Аз бях на 10 години, когато баща ми почина. Беше трудно време … Майка ми винаги беше пример за ученията на Спасителя. Със себе си нося мисионерската табелка с името на баща ми от мисията му в Испания. (Два) от любимите ми цитати от моя баща (са): “Двама мъже могат да направят каквото и да е, стига единият от тях да е Господ” и “Спасителят трябва да бъде нашата основа. Без тази основа ние ще се мъчим”.

Вяра в Исус Христос изпълва сърцата на децата на Форест. През този великденски уикенд, 10 години след като е починал баща им, той им липсва много, но жилото на неговата смърт е погълнато в Христа⁴¹. Те знаят, че благодарение на неизмеримият дар на Спасителя те могат да бъдат отново със земния си баща и с Небесния Отец.

Разкажи ми историите за Исус.

След малко ще чуем Божия Пророк. Говорейки на Своя пророк, Господ казва: “Неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста”⁴². Аз свидетелствам, че президент Томас С. Монсън е говорител на Господа на земята.

Аз свидетелствам, че Исус е Христос, Спасителят на цялото човечество. Неговият живот, Единение, Възкресение, очакваното Му завръщане са толкова сигурни, както и изгряващото слънце. Да се слави името Му навеки⁴³. В святото име на Исус Христос, амин.