Планът на спасение: свещена съкровищница с познание, което да ни напътства

Тъй като свободата на избор е важна за този план, нека започнем от нея. Нашият Отец ни е дал способността да действаме или отказваме да действаме⁸ според вечните истини – истините, които правят Бог това, което Той е, и небесата такива, каквито са⁹. Ако използваме нашата свобода на избор, за да приемем и живеем според тези истини, ние получаваме вечна радост. И обратното, ако използваме свободата си на избор, за да отхвърлим Божиите закони, ние изпитваме страдание и скръб¹⁰.

Свободата на избор предоставя подходящ фон за трите глави от плана на спасение: доземния живот, земния живот и живота след смъртта.

Както се казва в „Семейството: Прокламация към света“, всеки от нас е „възлюбен духовен син или дъщеря на небесни родители“ с „божествено естество и съдба“¹¹. На един доземен съвет Небесният Отец ни е обяснил Неговия план за изкупление¹². Планът е основан на учение, закон и принципи, които винаги са съществували¹³. Научили сме, че ако приемем и следваме плана, ще бъдем задължени доброволно да напуснем присъствието на Отца и да бъдем изпитани да покажем дали ще изберем да живеем според Неговите закони и заповеди¹⁴. Ние сме се радвали от тази възможност¹⁵ и с благодарност сме подкрепили плана, защото той ни предоставя начин да станем подобни на Небесния ни Отец и да наследим вечен живот.

Но планът не е без риск: ако в смъртния живот изберем да не живеем според Божите вечни закони, ние ще получим нещо по-малко от вечен живот¹⁶. Отец е знаел, че ще се спъваме и ще грешим, докато се учим чрез опит в смъртността, затова ни е предоставил Спасител, който да изкупи от греха всички, които се покаят и да изцели духовните и емоционалните рани на онези, които се подчинят¹⁷.

Изображение

Cropped portion of Carl Bloch's painting depicting Christ sitting at a table with the two men with whom He walked on the road to Emmaus.

Исус Христос е възлюбеният, избран и предопределен Син на Отца от самото начало¹⁸. Той е подкрепил плана на Отца и е предложил да ни бъде Спасител, казвайки: „Ето ме, изпрати мен“¹⁹. Така, Исус е избран от Отца да бъде Единственият, който да живее безгрешен живот в смъртността, да извърши единение за греховете и страданията ни и да бъде възкресен, за да разчупи оковите на смъртта.

Луцифер, който е станал известен като Сатана, също е живял в доземното съществуване²⁰. Поради егоистични причини, той е отхвърлил плана, опитал се е да унищожи свободата на избор на човека и се е разбунтувал против Отца²¹. В последствие, Сатана и онези, които са го последвали, никога няма да имат тяло. Те са изгубили своята възможност да участват в плана на Отца и са изгубили божествената си съдба²². Днес те продължават да водят тяхната война на бунтуване против Бог и да се опитват да настройват умовете и сърцата на човечеството срещу Него²³.

Тази земя е подготвена и създадена за онези, които приемат плана на Отца²⁴. Тук ние получаваме тяло, създадено по Божий образ и подобие. Тук ние сме изпитвани и доказвани. Тук ние получаваме опита, необходим, за да наследим вечен живот²⁵.

Изображение

Adam and Eve

Бог създаде Адам и Ева и ги свърза като съпруг и съпруга, постави ги в Едемската градина и им заповяда да имат деца²⁶. Използвайки свободата си на избор, Адам и Ева заедно отпаднаха от присъствието Божие и станаха смъртни същества²⁷. Това изпълни плана на Отец, като направи възможно за тях да имат деца, нещо, което те не можеха да направят в Едемската градина²⁸. Съгласно вечния закон, божествената сила на възпроизвеждането трябва да се използва в границите, постановени от Небесния ни Отец. Спазването на този закон предоставя възможност за вечна радост. Всяка употреба на тази свещена сила извън Божиите граници, в крайна сметка ще доведе до нещастие²⁹.

Сатана, който желае всички да „бъдат окаяни като него“³⁰, се опитва да ни отклони от възможностите, предоставени чрез плана на Отца. Защо Небесният Отец позволява на Сатана да ни изкушава? Защото Той знае, че противопоставянето е необходимо за нашия растеж и изпитване в смъртността³¹. Противопоставянето ни дава безценната възможност да се обърнем към Бог и да разчитаме на Него. Тъй като доброто и злото са непрекъснато пред нас, ние можем ясно да изразим желанията на сърцата си, като приемем едното и отхвърлим другото³². Противопоставянето може да бъде намерено в изкушенията на Сатана, но също така и в собствените ни слабости, в смъртните слабости, които са вродени за хората³³.

За да ни помогне да избираме разумно, Бог е разкрил Своя план на изкупление и ни е предоставил заповеди³⁴, Светлината на Христос³⁵, и спътничеството на Светия Дух³⁶. Но дори и с тези дарове, всеки от нас в този паднал свят извършва грехове и така ние всички сме неспособни да влезем в присъствието Божие поради собствените си заслуги³⁷. Поради тази причина Неговият милостив план предоставя Спасител.

Исус Христос дойде на земята като Единородният Син Божий и изпълни съвършено възложената Му мисия, като се подчини във всичко на волята на Отца³⁸. Според милостивия план на Отца, резултатите от Падението се поправят посредством Възкресението на Спасителя³⁹, последствията от греха може да бъдат преодолени, а слабостите може да се превърнат в силни страни, ако се възползваме от Единението на Исус Христос⁴⁰.

Изображение

Frontal head and shoulders portrait of Jesus Christ. Christ is depicted wearing a pale red robe with a white and blue shawl over one shoulder. Light emanates from the face.

Образът на Христос, от Хайнрих Хофман, със съдействието на C. Harrison Conroy Co.

Можем да заслужим вечен живот само посредством спазване на заповедите. Това изисква да имаме вяра в Господ Исус Христос, да се покаем, да бъдем кръстени, да получим дара на Светия Дух и да издържим до края при следването на примера на Спасителя⁴¹. На практика, ние трябва да получим всички важни свещенически обреди и да издържим до края при спазването на свързаните с тях завети.

След като умрем, някой ден ще застанем пред Спасителя, за да бъдем съдени⁴². Тъй като Бог е милостив, онези, които упражняват вярата си в Христос за покаяние, ще бъдат опростени и ще наследят всичко, което има Отец, включително вечен живот⁴³. Тъй като Бог е справедлив, всеки човек, който не се покае, няма да получи дара на вечния живот⁴⁴. Всеки човек ще бъде възнаграден според своите вяра, покаяние, мисли, желания и дела⁴⁵.

Изображение

illustration of a bride and groom in front of a temple

ИЛЮСТРАЦИЯ ОТ ДЖЕЙМЗ ДЖОНСЪН

Бракът и семейството са под атака, защото Сатана знае, че те са важни за придобиването на вечен живот – също толкова важни, както и Сътворението, Падението и Единението и Възкресението на Исус Христос⁵⁰. След като не е успял да унищожи тези основи на плана, Сатана се опитва да разруши нашето разбиране и практикуване на брак и семейство.

С плана на Небесния Отец като отправна точка, целта на брака става ясна. Заповедта да се напуснат баща и майка, да се привързваме един към друг в брака⁵¹, и да се умножаваме и изпълним земята⁵² правят този план възможен. Посредством брак ние довеждаме Неговите духовни деца в този свят и ставаме партньори с Него при помагането на Неговите чеда да участват в Неговия план⁵³.

Планът на Отца ни предоставя начина да наследим вечен живот, живота на небесните ни родители. В плана „нито е жената без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа“⁵⁴. Самата същност на вечния живот включва вечния брак между мъж и жена, който е основна част от това да станем подобни на небесните ни родители⁵⁵.

В брака ние се допълваме един друг, по начин, по който само мъж и жена с техните уникални и важни различия може да го направят. Вървейки през смъртността като съпруг и съпруга, ние израстваме заедно, приближавайки се до Спасителя, като се подчиняваме, правим жертви, за да вършим Божията воля и изграждаме заедно Неговото царство. Знаейки, че вечният брак е заповед от Бог и че Той подготвя начин за Своите чеда да изпълнят всичко, което Той заповяда⁵⁶, ние знаем, че нашите бракове ще успяват, докато сме единни в спазването на заветите, които сме сключили.

Посредством обредите на свещеничеството и избирането да спазваме свързаните с тях завети, ние получаваме силата на божествеността, докато се справяме с предизвикателствата на смъртността⁵⁷. Храмовите обреди ни надаряват със сила свише и ни позволяват да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец⁵⁸. Обрядът на запечатването позволява на съпруг и съпруга да израстват заедно чрез Божията сила и да бъдат едно с Господ⁵⁹. Никой заместител на този вид брак няма да изпълни свещените цели за нас или за поколенията Негови чеда, които следват⁶⁰.

Всеки от нас идва в този паднал свят със слабост или предизвикателство, вродено в човешкото състояние⁶¹. Разбирането на Божия план ни позволява да видим всички човешки слабости – включително привличанията и желанията, несъвместими с Неговия план – като временни⁶². Знанието, че сме живели преди този живот като възлюбени синове и дъщери на небесни родители, ни позволява да вземем личната си същност от божествения си произход. Нашият статут на син или дъщеря на Бог – а не слабостите и склонностите ни – това е истинският източник на нашата идентичност⁶³.

Имайки тази перспектива, ние по-добре можем да чакаме смирено и търпеливо Господа⁶⁴, уповавайки, че чрез нашата вяра, послушание и устояване до края, нашите склонности и желания ще бъдат пречистени, телата ни ще бъдат осветени, а ние ще станем действително синове и дъщери Христови, усъвършенствани чрез Неговото Единение.

Вечната перспектива на плана носи уверението, че за верните действително ще дойде денят, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите; … нито ще има вече … болка; първото премина“⁶⁵. Тази „съвършена светла надежда“⁶⁶ ще укрепи умовете и сърцата ни и ще ни помогне търпеливо и с вяра да чакаме Господа.