2018 г.
Дарът на покаянието
January 2018


Послание на Първото президентство, януари 2018 г.

Дарът на покаянието

„Нашата отговорност е да се издигнем от посредственост към компетентност, от провал към постижение – учи президент Монсън. – Задачата ни е да станем възможно най-доброто, което можем да бъдем. Един от най-великите дарове на Бог за нас е радостта да опитваме отново, защото никакъв провал не трябва да е окончателен“1.

Често свързваме настъпването на Новата година с вземане на нови решения и поставяне на нови цели. Вземаме решението да станем по-добри, да се променим, да се опитаме отново. Може би най-важният начин, по който можем да опитаме отново, е като възприемем онова, което президент Монсън нарича „дарът на покаянието“2.

В следните откъси от ученията му, откакто е президент на Църквата, президент Монсън ни съветва да „приложи(м) единяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят“3.

Чудото на прошката

„Всички ние сме правили погрешни избори. Ако вече не сме поправили тези избори, уверявам ви, че има начин да направим това. Той се нарича покаяние. Умолявам ви, поправяйте грешките си. Нашият Спасител умря, за да осигури този благословен дар на вас и на мен. Макар пътеката да не е лесна, обещанието е истинско: „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг“ (Исайя 1:18). „И Аз, Господ, повече не ги помня“ (У. и З. 58:42). Не излагайте на риск вашия вечен живот. Ако сте извършили грях, колкото по-скоро се завърнете, толкова по-скоро ще откриете сладкия мир и радост, идващи с чудото на опрощението“4.

Завръщане на пътеката

„Въпреки че е наложително да избираме разумно, има случаи, когато правим глупави избори. Дарът на покаянието, предоставен от нашия Спасител, ни позволява да коригираме посоката си, за да може да се завърнем на пътя, който ще ни отведе до нашата цел – селестиалната слава“5.

Пътят обратно

„Ако някой от вас се е препънал по време на своето пътуване, аз ви уверявам, че има път обратно. Той се нарича покаяние. Въпреки че този път е труден, вечното ви спасение зависи от него. Има ли нещо по-ценно, в което да вложите усилията си? Аз ви умолявам да решите тук и сега да предприемете нужните стъпки към покаяние. Колкото по-скоро направите това, толкова по-скоро ще можете да изпитате мира, покоя и увереността, за които говори Исайя (вж. Исайя 1:18)“6.

Хората могат да се променят

„Трябва да имаме предвид, че хората могат да се променят. Те могат да оставят зад гърба си лоши навици. Могат да се покаят за прегрешения. Могат да бъдат достойни носители на свещеничеството. И могат усърдно да служат на Господ“7.

Станете отново чисти

„Ако нещо в живота ви не е наред, пред вас има изход. Прекратете всякаква неправедност. Говорете с вашия епископ. Какъвто и да е проблемът, той може да бъде преодолян чрез съответното покаяние. Отново можете да бъдете чисти“8.

Съществената роля на Спасителя

„Съществена роля в плана има нашият Спасител Исус Христос. Без Неговата единителна жертва всичко би било изгубено. Но не е достатъчно просто да вярваме в Него и в Неговата мисия. Необходимо е да се трудим и да учим, да търсим и да се молим, да се покайваме и да ставаме по-добри. Необходимо е да знаем Божиите закони и да живеем според тях. Необходимо е да приемем Неговите спасяващи обреди. Само ако постъпваме така, ще получим истинско вечно щастие“9.

Бележки

  1. „The Will Within“, Ensign, май 1987 г., с. 68.

  2. „Избори“, Лиахона, май 2016 г., с. 86.

  3. Мосия 4:2.

  4. „Трите принципа на избора“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 68.

  5. „Избори“, с. 86.

  6. „Спазвайте заповедите“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 85.

  7. „Да виждаме другите такива, каквито могат да станат“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 68.

  8. „Силата на свещеничеството“, Лиахона, май 2011 г., с. 67.

  9. „Съвършеният път към щастие“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 80–81.