2018 г.
Сега е времето
Ноември 2018 г.


Сега е времето

Ако има нещо в живота ви, което трябва да обмислите, сега е времето.

Преди няколко години, докато се подготвях за командировка, започнах да чувствам болка в гърдите. За всеки случай, съпругата ми реши да ме придружи. При първия полет болката се засили дотолкова, че ми беше трудно да дишам. Когато кацнахме, от летището отидохме в местната болница, където след няколко изследвания лекарят ни каза, че е безопасно да продължим пътуването ни.

Върнахме се на летището и се качихме на самолет до крайната ни дестинация. Докато се снижавахме, пилотът се обади по интеркома и ме помоли да се представя. Стюардът дойде, каза, че са получили спешно обаждане и че на летището ни чака линейка, за да ме закара в болницата.

Качихме се на линейката и бързо ни закараха до местното спешно отделение. Там ни посрещнаха двама обезпокоени лекари, които обясниха, че има грешка при диагнозата ми и всъщност имам сериозна белодробна емболия или съсирек в белия ми дроб, който изисква спешна лекарска намеса. Лекарите ни уведомиха, че много пациенти не оцеляват при такова състояние. Като знаеха, че сме далече от дома и не бяха сигурни дали сме подготвени за такива повратни събития, лекарите казаха: „Ако има нещо в живота ви, което трябва да обмислите, сега е времето“.

Добре помня как почти веднага в този притеснителен момент цялата ми гледна точка се промени. Това, което преди мигове изглеждаше важно, сега бе маловажно. Умът ми остави уюта и грижите в този живот и прие една вечна гледна точка – мисли за семейството, децата, съпругата ми и накрая оценка на живота ми.

Как се справяхме поотделно и като семейство? Живеехме ли съгласно сключените завети и Господните очаквания или може би неумишлено бяхме допуснали светските грижи да ни разсейват от най-важните неща?

Бих искал да помислите за една важна поука, която научих от това преживяване: да излезете от света и да прецените живота си. Или както каза лекарят: ако има нещо в живота ви, което трябва да обмислите, сега е времето.

Преоценка на живота ни

Живеем в свят на информационно претоварване, доминиран от все повече разсейващи фактори, които все повече ни затрудняват да отсяваме през шумотевицата в този живот и да наблягаме на нещата с вечна значимост. В ежедневието сме бомбардирани от впечатляващи заглавия, предлагани от бързо променящи се технологии.

Ако не полагаме усилия за размисъл, може да не осъзнаем влиянието на тази забързана среда върху ежедневието ни и изборите, които правим. Може животът ни да се окаже пълен с тонове информация под формата на мемове, видеа и привличащи вниманието заглавия. Макар и интересни и забавни, повечето от тях имат незначителна връзка с вечния ни напредък, обаче оформят начина, по който гледаме на живота ни в смъртността.

Тези светски разсейващи фактори са подобни на описаните в съня на Лехий. Докато напредваме по заветната пътека, здраво хванали железния прът, ние чуваме и виждаме онези, които „се присмиват и сочат с пръст“ от голямото и обширно здание (1 Нефи 8:27). Може да не го правим съзнателно, но понякога се спираме и поглеждаме да видим за какво се вдига шум. Някои от нас дори може да пуснат железния прът и да се приближат, за да видят по-добре. Други може съвсем да отпаднат „(поради) онези, които им се подиграва(т)“ (1 Нефи 8:28).

Спасителят ни предупреждава: „внимавайте, да не натежат сърцата ви от… житейски грижи“ (Лука 21:34). Съвременно откровение ни напомня, че мнозина са призовани, но малцина са избрани. Те не са избрани, „защото сърцата им ги теглят… към нещата от този свят и се стремят към почестите на човеците“ (Учение и завети 121:35, вж. също стих 34). Като правим оценка на живота си, имаме възможност да отстъпим от света, да помислим къде сме на заветната пътека и при нужда да направим корекции, за да се хванем здраво и да гледаме напред.

Наскоро на едно духовно послание за младежи по света президент Ръсел М. Нелсън покани младежите да отстъпят от света, като се откъснат от социалните медии чрез седемдневен пост. А снощи, на общата сесия на жените, отправи подобна покана на сестрите. Той покани младежите да обърнат внимание дали има разлика в начина, по който се чувстват, какво мислят и дори как мислят. После каза: „с помощта на Господ да си направите равносметка на всеки аспект от живота ви, … за да се уверите, че сте стъпили здраво на заветната пътека“. Той ги увери, че ако има неща в живота им, които трябва да се променят, „днес е идеалният момент да се промените“1.

При преценката на нещата в живота ни, които трябва да се променят, може да си задаваме практичния въпрос: Как да се издигаме над разсейващите фактори в този свят и да не отместваме поглед от вечността пред нас?

В една реч на конференция през 2007 г., озаглавена „Добро, по-добро, най-добро“, президент Далин Х. Оукс учи как да степенуваме избори сред многото разнородни светски изисквания. Той съветва: „Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри, защото развиват вяра в Господ Исус Христос и укрепват нашите семейства“2.

Позволете ми да кажа, че най-добрите неща в този живот са съсредоточени върху Исус Христос и разбирането на вечните истини за това Кой е Той и кои сме ние във връзката ни с Него.

Търсете истината

Като се стремим да опознаваме Спасителя, не трябва да пренебрегваме основната истина кои сме и защо сме тук. Амулик ни напомня, че „този живот е времето… да се приготв(им) да срещн(ем) Бога“, времето, „ко(е)то ни е даден(о), за да се приготвим за вечността“ (Алма 34:32–33). Както ни напомня една известна мисъл: „Не сме човешки същества, които имат духовно преживяване. Ние сме духовни същества, които имат човешко преживяване“3.

Разбирането на божествения ни произход е важно за вечния ни напредък и може да ни освободи от разсейващите фактори в този живот. Спасителят учи:

„Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31–32).

Президент Джозеф Ф. Смит заявява: „Най-великото постижение, което човечеството може да направи в този свят, е да се запознае с божествената истина толкова добре и съвършено, че примерът или поведението на никое живо същество на този свят да не може да ги отвърне от познанието, което те са придобили“4.

В света днес дебатът за истината е достигнал връх, като всички страни твърдят, че са прави, все едно истината е относителна идея, подлежаща на лично тълкувание. Момчето Джозеф Смит открива, че „безпорядъкът и борбите“ в този живот са толкова големи, че „(е) невъзможно… да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши“ (Джозеф Смит – История 1:8). Именно „посред тази словесна война и хаос от мнения“ той се опитва да намери божествена насока, докато търси истина божествена насока при търсенето на истина (Джозеф Смит – История 1:10).

На конференцията през април президент Нелсън учи: „Ако желаем да можем да отсяваме безбройните гласове и философии на хората, които атакуват истината, трябва да се научим да получаваме откровения“5. Трябва да се научим да разчитаме на Духа на истината, Когото „светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава“ (Йоан 14:17).

Докато този свят бързо преминава към алтернативни реалности, трябва да си припомняме думите на Яков, че „Духът казва истината и не лъже. Затова той говори за нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност, затова тези неща са ни изявени ясно за спасението на душите ни“ (Яков 4:13).

Когато се отдръпнем от света и преценим живота си, това е времето да помислим какви промени трябва да направим. Можем да имаме силна надежда поради знанието, че нашият Пример, Исус Христос, още веднъж ни води по пътя. Преди Своята смърт и Възкресение, докато се старае да помага на хората около Него да разберат божествената Му роля, Той им напомня: „да имате мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). За Него давам свидетелство, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Ръсел М. Нелсън, „Смели воини на Израил“ (духовно послание за младежи по света, 3 юни 2018 г.), HopeofIsrael.lds.org.

  2. Далин Х. Оукс, „Добро, по-добро, най-добро“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 107.

  3. Цитат, често приписван на Пиер Теяр дьо Шарден.

  4. Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith (1998), 42.

  5. Ръсел М. Нелсън, „Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 96.