Да обичаме всички Божии чеда

Понякога може да изглежда трудно, особено на фона на променящото се световно положение, да обичаме всички Божии чеда. Сблъскваме се с присъединяването на нови хора и култури в нашите общества. Повечето идват в търсене на по-добри и безопасни места за живеене. През цялата човешка история са се случвали такъв тип преселвания на народите.

По-добри ли сме от хората преди нас в това да посрещаме тези, които идват от различни обстоятелства? Днес по-добри ли сме в това да обичаме всички Божии чеда, без значение кои са те и какви различия могат да донесат в живота ни?

„Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг“¹. Заповядано ни е „да се обичаме един друг“², а за тези, които успяват да правят това, има обещана благословия: „И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога… и по това познаваме, че Той пребъдва в нас – по Духа, който ни е дал“³.

Ако обичаме всички Божии чеда, без значение какъв е техният произход, какви слабости или силни страни притежават, без значение тяхната националност, вяра, цвят или пол, на нас ни е обещано, че Духът Господен ще пребъдва в нас. С други думи този дар ще ни помага да ставаме по-подобни на Христос и ще ни помага да правим добро на хората около нас по същия начин, по който Той би го правил. Стремежът ни да вършим това ще помага не само на тези, които ще заобичаме, но ще благославя и нас самите с по-щастлив живот, изпълнен с повече смисъл. След като сме направили всичко по силите си и сме опитали да обичаме всичко, което можем, и всеки, който можем, Той ще пристъпи и ще ни помогне да постигнем останалото⁴, дори до степен да обичаме тези, които може да са наши врагове.

От един стих знаем, че съвършената любов прогонва всякакъв страх. Същият стих ни учи, че ако обичаме другите подобно на Спасителя, ние сме „изпълнен(и) с милосърдие, което е вечна любов…“ и „всички деца са еднакви за (Него)“, и Той обича всички нас „със съвършена любов“⁵.

Това, което може да усещаме като различия между нас и другите Божии чеда, е нещо, което изпитваме само по време на живота си на земята. От вечна перспектива, нещата ще са различни. „Човекът… е бил роден от Небесни родители“⁶ и ние всички сме били равни, и Те изпитват еднаква любов към нас – в миналото, настоящето и бъдещето.

Чрез Единението на Исус Христос можем да станем като нашия Небесен Отец. Той обича всички нас и очаква и ние да се обичаме един друг.

„Когато Исус бил на земята, Той постоянно помагал на тези, които били игнорирани, пренебрегвани и които получавали лошо отношение от другите. Като Негови последователи ние трябва да правим същото! Ние вярваме в свободата, добротата и равнопоставеността на всички Божии чеда.

Всички ние сме братя и сестри, всеки един е чедо на любящ Отец в небесата. Неговият Син, Господ Исус Христос, кани всички да дойдат при Него, „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33). Всеки син и дъщеря на Бог заслужават уважение, без значение цвета на кожата им или вярата им. Нека проявяваме любов към всички Божии чеда“⁷.

„Бог обича всички свои чеда, Той името им знае.
Към тях по целия свят, еднаква любов питае.
Благославя с дарове и правда Своите чеда.
Красотите на природата са знак за това.

Бог обича всичките Си чеда, големи благословии Той праща.
Част сме от семейството Му, едно приятелство ни обхваща.
Неговата доброта и милост ми помогнаха да видя
Как обич да дарявам, любовта Му да не свидя“⁸.