„Теанкум и Мороний“, Разкази от Книгата на Мормон (2023 г.)
Теанкум и Мороний
Проява на голяма смелост
След като Амаликия умрял, брат му Аморон станал цар на ламанитите. Аморон продължил да се бие с нефитите. Войната продължила години наред. Нефитите започнали да печелят, затова всички ламанитски войски избягали в един град. Мороний, Теанкум и друг военачалник на нефитите тръгнали след ламанитите с войските си.
Алма 52:3–4, 54:16–24, 62:12–35
Теанкум се разгневил, че Амаликия и Аморон предизвикали тази голяма и продължителна война. Поради войната много хора умирали и имало недостиг на храна. Теанкум искал да прекрати войната. Той влязъл в града през нощта, за да търси Аморон.
Теанкум се изкачил по градската стена. Той вървял от място на място в града, докато открил къде спи Аморон.
Теанкум хвърлил копие по Аморон. То го ударило близо до сърцето. Но Аморон събудил слугите си преди да умре.
Слугите на Аморон преследвали Теанкум и го убили. Другите нефитски водачи били много тъжни, че Теанкум е мъртъв. Той се борил смело за свободата на народа си.
Въпреки че умрял, Теанкум помогнал на нефитите да спечелят войната. Той направил така, че ламанитите да изгубят водача си. На следващата сутрин Мороний се сражавал с ламанитите и спечелил. Ламанитите напуснали земята на нефитите и войната приключила.
Най-накрая настъпил мир. Мороний работел усърдно, за да обезопаси нефитските земи срещу ламанитите. След това той се прибрал у дома, за да живее в мир. Пророците проповядвали Евангелието и ръководели Църквата Божия. Хората се уповавали на Господ и Той ги благославял.