Получаване на храмовите обреди и благословии

Храмът е място, където Бог може да „открива на Своя народ обредите на дома Си и славата на царството Си, и да учи хората на пътя на спасението”.

Из живота на Джозеф Смит

От най-ранните дни на възстановяването Господ учи Пророка Джозеф Смит за важността на строежа на храмове. Макар Пророкът да е принуден много пъти да се мести и постоянно да се сблъсква с неща, изискващи неговото време и внимание, той никога не губи от поглед нуждата да се построи дом на Господ. В Индипендънс, Мисури, е осветен участък за храма. В Къртлънд, Охайо, е завършен и осветен красив храм. Във Фар Уест, Мисури, са положени крайъгълните камъни на друг, който е изоставен. Сега, когато членовете на Църквата започват да изграждат наново живота си в Наву – мнозина от тях без достатъчно храна, подслон или работа, Джозеф Смит знае, че най-важното дело на светиите отново е да построят храм.

В отговор на Господната заповед Пророкът и светиите бързат колкото е възможно по-скоро да започнат да строят Господния дом. Но Пророкът си дава сметка, че строежът може да отнеме години и знае, че светиите имат нужда от пълните храмови благословии. Съответно на 4 май 1842 г., макар храмът още да не е завършен, Джозеф Смит отслужва надаряване на една малка група верни братя.

Групата се събира в горната стая на магазина от червени тухли на Пророка, която е „подредена да представлява интериора на храма дотолкова, доколкото позволяваха обстоятелствата” ¹ Франклин Д. Ричардз от Кворума на дванадесетте апостоли пише: „Когато Духът подсказа (на Джозеф Смит), че делото на живота му наближава края си и когато видя, че земните му дни могат да свършат преди завършването на храма, той призова неколцина избрани и им предаде обредите на святото надаряване, тъй че божествените богатства на ума му да не бъдат загубени за света със смъртта му” ² .

Историята на Пророка разказва: „Прекарах деня в горната част на магазина, … на съвет с генерал Джеймз Адамз от Спригфийлд, патриарх Хайръм Смит, епископите Нюъл K. Уитни и Джордж Милър и президент Бригъм Йънг и старей-шини Ибър Ч. Кимбъл и Уилард Ричардз, като ги напътствах в принципите и реда на свещеничеството, като обърнах внимание на умиванията, помазванията, надаряванията и предаването на ключовете, принадлежащи на Аароновото свещеничество, също и за най-висшия ред на Мелхиседеково свещеничество, разказвайки за реда, принадлежащ на Стария по дни и всички онези планове и принципи, чрез които всеки е в състояние да осигури пълнотата на онези благословии, които са били приготвени за Църквата на Първородния, и да отиде и пребивава в присъствието на Елохим във вечните светове. На този съвет за пръв път в тези последни дни бе установен древният ред на нещата.

И съобщенията, които направих на този съвет, бяха за духовни неща, които да бъдат получени само от духовно мислещи хора: и на тези мъже не бе сторено знайно нищо повече от онова, което ще бъде сторено знайно на всички светии от последните дни веднага щом бъдат готови да го получат и бъде подготвено подходящо място те да им бъдат предадени, тъкмо най-слабите от светиите; затова нека светиите бъдат усърдни в изграждането на храма и на всички домове, които им е било заповядано или ще им бъде заповядано от Бог да построят отсега нататък” ³ .

Докато мнозинството от светиите ще получи храмовите надарявания след завършването на храма Наву, малък брой мъже и жени получават тази благословия през месеците след събранието от май 1842 г. Мърси Фийлдинг Томпсън е сред тях. По времето, когато тя получава своето надаряване, Пророкът й казва, „Това ще те изведе от мрака в чудна светлина” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

На светиите е заповядано от Бог да строят храмове.

През януари 1833 г. в Къртлънд, Охайо, Пророкът пише: „Господ ни заповяда да построим Божий дом в Къртлънд;… това е словото Господно към нас и ние трябва, да, с Господната помощ, ние ще се подчиним: при условие, че се подчиним, Той ни обеща велики неща, да, тъкмо посещение от небесата, за да ни удостои със Своето присъствие. Ние наистина се боим пред Господа да не би да не успеем да получим тази велика чест, с която нашият Учител предлага да ни удостои; ние се стремим към смирение и голяма вяра, за да не бъдем посрамени в Негово присъствие” ⁵ .

През септември 1840 г. Пророкът и съветниците му в Първото Президентство заявяват, че е дошло времето за строеж на храма Наву: „Вярвайки, че е дошло времето да се издигне молитвен дом, дом на ред, дом за поклонение на нашия Бог (вж. У. и З. 88:119), където в тази част на страната могат да бъдат получавани обредите в съгласие с Неговата божествена воля – за постигането на което се иска да бъде положено значително усилие, а също ще са необходими и средства – и тъй като делото трябва да бъде ускорено в праведност, уместно е за светиите да претеглят важността на тези неща в ума си, заедно с всичките техни последици и после да вземат такива мерки, каквито са нужни за превръщането им в действие; и въоръжавайки се с кураж, да решат да сторят всичко, което могат, чувствайки се толкова заинтересувани, сякаш цялата работа зависи само и единствено от тях. Правейки това, те ще подражават на славните дела на бащите и ще осигурят небесните благословии за себе си и за потомството си до последното поколение” ⁶ .

През януари 1841 г. Пророкът и съветниците му в Първото Президентство пишат: „Храмът Господен е в процес на изграждане тук (в Наву), където светиите ще идват да се покланят на Бога на своите бащи, според реда на Неговия дом и силите на святото свещеничество, и той ще бъде тъй съграден, че да позволи всичките служби на свещеничеството да бъдат надлежно упражнявани и да бъдат получавани напътствия от Всевишния, и от това място да бъдат носени до далечни земи. Нека, прочее, съсредоточим всичките си сили … и се стремим да подражаваме на отците в завета и патриарсите от древността във всички тези неща, които са от такава огромна важност за това и всяко следващо поколение” ⁷ .

В началото на 1841 г. Джозеф Смит учи следното, както е записано от Уйлям П. Макинтайър: „Джозеф каза, че Господ казал, че следва да построим своя дом в Негово име, та да можем да бъдем кръщавани за мъртвите. Но ако не го сторим, ще бъдем отхвърлени, и мъртвите ни заедно с нас, и тази Църква няма да бъде приета (вж. У. и З. 124:32)” ⁸ .

През април 1842 г. Пророкът казва: „Църквата не е напълно организирана, според нейния определен ред, и не може да бъде, докато не е завършен храмът, където да бъде осигурено място за отслужването на обредите на свещеничеството” ⁹ .

През юли 1842 г. Пророкът заявява: „Господ ни каза да изградим храма (Наву) … ; и тази заповед е тъй задължителна за нас, както и всяка друга; и онзи, който не се включи в тези неща, е също толкова грешник, колкото и ако нарушава коя да е друга заповед; той не върши Божията воля, нито изпълнява законите Му” ¹⁰ .

През октомври 1843 г. Пророкът увещава светиите: „Ускорете работата в храма, подновете усилията си за напредъка на цялото дело на последните дни и ходете пред Господа в разум и праведност” ¹¹ .

През март 1844 г. Пророкът се среща с Дванадесетте и храмовия комитет на Наву, за да обсъдят как да се разпределят оскъдните средства на Църквата. На това събрание Пророкът казва: „Нуждаем се от храма повече от всичко друго” ¹² .

В храма ние научаваме нещата от вечността и получаваме спасителни обреди за нас и нашите предци.

„Каква била целта на събирането… на Божия народ във всички времена на света? … Главната цел била да се съгради дом Господен, където Той да може да открива на Своя народ обредите на дома Си и славата на царството Си, и да учи хората на пътя на спасението; защото има някои обреди и принципи, които, като бъдат учени и практикувани, трябва да бъдат извършвани в място или дом, построен за тази цел.

… Обредите в свещеничеството, учредени в небесата преди основаването на света за спасението на човеците, не бива да бъдат изменяни или преиначавани. Всички трябва да бъдат спасени според едни и същи принципи.

Именно с тази цел Бог събира заедно Своите люде в последните дни – да изградят дом на Господа, който да ги готви за обредите и надаряванията, умиванията и помазванията и пр.Един от обредите в дома Господен е кръщението за мъртвите. Бог постановил преди основаването на света, че този обряд следва да бъде отслужван в басейн, подготвен за тази цел в дома Господен…

Учението за кръщението за мъртвите е ясно посочено в Новия завет; … то е причината Исус да каже на юдеите, „колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” (Матея 23:37) – та те да могат да изпълнят обредите на кръщение за мъртвите, както и други свещенически обреди, и да получават откровение от небесата, и да станат съвършени в нещата на царството Божие – но те не поискали. Така било в деня на Петдесятница: тези благословии били изсипани върху учениците при онези събития. Бог предопределил, че ще спаси мъртвите и ще го стори, като събере Своя народ заедно…

… Защо да събира хората заедно в това място? По същата причина, поради която Исус искал да събере юдеите – да получат обредите, благословиите и славата, която Бог е запазил за Своите светии. Сега ще попитам това събрание и всички светии – ще построите ли този дом и ще получите ли обредите и благословиите, които Бог е запазил за вас? Или пък не ще построите в Господа този дом и ще Го оставите да мине покрай вас и да даде тези благословии на други хора?” ¹³ .

„Веднага щом храмът (Наву) и басейнът за кръщения са готови, ние разчитаме да дадем на старейшините на Израил техните умивания и помазвания и да присъстваме на тези последни и най-внушителни обреди, без които не можем да получил селестиални престоли. Трябва обаче да има свято място, подготвено за тази цел. Имаше обръщение за това, направено по времето, когато се полагаха основите на храма, и са осигурени условия докато работата бъде завършена, та хората да могат да получават своите надарявания и да станат князе и свещеници на Всевишния Бог… Трябва обаче да има място, специално построено за тази цел, и с цел хората да бъдат кръщавани за своите мъртви…

Господ има установен закон във връзка с това: трябва да има специално място за спасението на нашите мъртви. Наистина вярвам, че ще има такова място и там хората, които искат да спасят своите мъртви, могат да отиват и да водят семействата си, да вършат своята работа, като бъдат кръщавани и участват в другите обреди за своите мъртви” ¹⁴ .

„Често се задава въпросът, „Не можем ли да бъдем спасени, без да преминаваме през всички тези обреди и т. н.?” Бих отговорил, не, няма да имаме пълно спасение. Исус казва, „В дома на Отца Ми има много обиталища и Аз ще отида да приготвя място за вас” (вж Иоана 14:2). Тук под дом трябва да се разбира царство; и всеки човек, който е възвисен до най-висшата обител, ще трябва да спазва селестиалния закон, също и целия закон” ¹⁵ .

„Ако един човек получи пълнотата на Божието свещеничество, той трябва да го получи по същия начин, както го е получил Исус Христос, и той е чрез спазване на всички заповеди и подчинение на всички обреди в дома на Господ…

Всички хора, които стават наследници на Бог и сънаследници на Исус Христос, ще трябва да получат пълнотата на обредите на Неговото царство; и онези, които не получат всичките обреди, ще останат без пълнотата на тази слава” ¹⁶ .

„Ако бихме могли да прочетем и разберем всичко написано от времето на Адам относно връзката на човека с Бог и ангелите в едно бъдещо състояние, бихме знаели твърде малко за нея. Четене изживяванията на други хора или откровението, дадено на тях никога не може да даде на нас изчерпателен поглед на нашето състояние и истинската ни връзка с Бог. Знанието на тези неща може да бъде придобито само с опит, чрез получаване на Божиите обреди, установени за тази цел. Ако можехте да получите небесно видение за 5 минути, ще знаете повече, отколкото от прочитането на всички книги, написани някога по темата… Уверявам светиите, че истината … може да бъде узната чрез откровения от Бог, чрез изпълнение на Неговите обреди и в отговор на молитва” ¹⁷ .

„Редът в Божия дом е бил и винаги ще бъде същия, дори след пришествието на Христа; ще бъде същият и след изтичането на Хилядолетието, и ние накрая ще влезем в селестиалното царство Божие и ще му се радваме навеки” ¹⁸ .

Храмът е място на святост, където получаваме най-големите благословии, които Бог има за Своите деца.

Като част от освещаващата молитва за храма Къртлънд, дадена на Пророка Джозеф Смит чрез откровение и записана по-късно в Учение и Завети 109, Пророкът се моли: „И сега, Свети Отче, ние Те молим… да може славата Ти да почива върху Твоите люде и върху този твой дом, който ние сега Ти посветихме, за да бъде осветен и посветен като свят, и за да може святото Ти присъствие да бъде постоянно в този дом; и всички хора, които ще влязат през прага на Господния дом, да могат да усетят силата Ти и да се почувстват принудени да признаят, че Ти си го осветил и че това е Твоят дом, място на светостта Ти.

И стори тъй, Свети Отче, че всички онези, които ще се покланят в този дом, да могат да се поучават един друг със слова на мъдрост от най-добрите книги и да могат да търсят поука тъкмо чрез учение, също и чрез вяра, както Ти си казал, и да могат да израстнат в Теб, и да получат пълнота на Светия Дух, и се организират според Твоите закони, и се подготвят да се сдобият с всяко нужно нещо; и за да може този дом да бъде дом на молитва, дом на постете, дом на вяра, дом на слава и на Бога, тъкмо Твой дом…

И ние Те молим, Свети Отче, Твоите служители да могат да тръгнат от този дом, въоръжени със силата Ти, и името Ти да бъде над тях, и славата Ти да бъде около тях, и ангелите Ти да имат грижа за тях; и от това място те да могат да оповестяват истинно извънредно велики и славни вести към краищата на земята, тъй че да могат да узнаят, че това е Твое дело и че Ти си прострял ръката Си, за да изпълниш онова, което Си изрекъл чрез устата на пророците относно последните дни.

Молим Ти се, Свети Отче, да укрепиш людете, които ще Ти се покланят и с чест ще поддържат име и положение в този Твоя дом през всички поколения и за вечността, тъй че никакво оръжие, скроено против тях, да не успее, тъй че който копае ров за тях, сам да падне в него; и никакви заговори на нечестивост да нямат сила да се надигнат и да надделеят над людете Ти, на които ще бъде поставено Твоето име в този дом” ¹⁹ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете последните два абзаца на стр. 442. По какви начини храмовата работа ни „изве(жда) от мрака в чудна светлина”? Какво, мислите, значи да бъдеш „духовно мислещ”? Защо трябва да бъдем „духовно мислещи”, за да получим светлината, която е на разположение за нас в храма?
Когато светиите работят по строежа на храма, Пророкът Джозеф Смит им казва, „Нуждаем се от храма повече от всичко друго” (стр. 444). Преговорете стр. 443–444, като търсите причини това заявление да е вярно. По какви начини заявлението на Пророка е вярно във вашия живот?
Изучете ученията на Джозеф Смит за заповедта да строим храмове (стр. 443–444). Защо мислите, че Църквата няма да бъде „напълно организирана” без храмове и храмови обреди? Какво можем да направи днес да „ускор(им) работата в храма”? Защо трябва да „претеглим важността” на храмовата работа?
Преговорете ученията на Пророка за светите храмови обреди и какво научаваме от тях (стр. 444–447). Кое от тези учения особено ви помага в разбиране важността на храмовите обреди?
Прочетете третия абзац на стр. 447. Ако сте получили храмови обреди, помислете как вашето изживяване ви е научило на „(вашето) състояние и истинската (ви) връзка с Бог”. Ако никога не сте били в храма или от известно време не сте сте се връщали там, помислете как можете да се подготвите да посетите храма.
Кои са някои от благословиите, които можем да получим, когато посещаваме храма? (За някои примери вж. стр. 447–448). Според прочетеното в тази глава как можете да направите посещението си в храма по-значимо?

Свързани с темата стихове: Псалми 24:3–5; Исаия 2:2–3; У. и З. 124:25–28, 39–41