Писания
Еламан 4


Глава 4

Нефитски отцепници и ламанитите обединяват силите си и превземат земята Зарахемла. Пораженията на нефитите идват поради тяхното нечестие. Църквата запада и людете стават слаби като ламанитите. Около 38–30 г. пр. Хр.

1 И стана така, че през петдесет и четвъртата година се появиха много разногласия в църквата, имаше също и раздор между людете дотолкова, че станаха големи кръвопролития.

2 И разбунтувалите се бяха избити или изгонени от страната, и те отидоха при царя на ламанитите.

3 И стана така, че те положиха усилия да подтикнат ламанитите към война с нефитите; но ето, ламанитите се страхуваха извънредно много, тъй че не пожелаха да се вслушат в словата на тези отцепници.

4 Но стана така, че през петдесет и шестата година от управлението на съдиите се появиха отцепници, които възлязоха от нефитите при ламанитите; и заедно с онези другите, сполучиха да подтикнат към гняв ламанитите срещу нефитите; и през цялата тази година те се подготвяха за война.

5 И на петдесет и седмата година те слязоха срещу нефитите да се сражават и започнаха делото на смъртта; да, дотолкова, че през петдесет и осмата година от управлението на съдиите те успяха да завладеят земята Зарахемла; да, както и всички други земи чак до земята, разположена до земята Изобилие.

6 И нефитите, и войските на Морония бяха отблъснати чак до земята Изобилие.

7 И там те се укрепиха срещу ламанитите, от западното море чак до източното; и разстоянието по продължение на линията, по която те се укрепиха и разположиха войските си, за да отбраняват страната си на север, представляваше еднодневно пътуване за един нефит.

8 И тъй, тези отцепници от нефитите, с помощта на многобройна войска на ламанитите си присвоиха всички владения на нефитите, които бяха разположени в земята на юг. И всичко това стана през петдесет и осмата и петдесет и деветата година от управлението на съдиите.

9 И стана така, че през шестдесетата година от управлението на съдиите Морония успя да възвърне с войските си много части от страната; да, те си възвърнаха много градове, които бяха паднали в ръцете на ламанитите.

10 И стана така, че на шестдесет и първата година от управлението на съдиите те успяха да си възвърнат тъкмо половината от всички свои владения.

11 Сега, тези големи загуби на нефитите и настаналото сред тях голямо клане нямаше да се случат, ако сред тях нямаше нечестие и мерзости; да, те съществуваха също и сред онези, които заявяваха, че принадлежат към църквата Божия.

12 И това стана заради гордостта на сърцата им и заради извънредните им богатства, да, заради това, че угнетяваха бедните, не даваха от храната си на гладните, нито от дрехите си на голите и удряха смирените си братя по бузата, подиграваха се с това, което беше свято, отричаха духа на пророчеството и откровението, убиваха, плячкосваха, лъжеха, крадяха и прелюбодействаха, вземаха участие в големи раздори и бягаха в земята Нефи при ламанитите.

13 И поради това тяхно голямо нечестие, и поради хвалбите им със собствената им сила, те бяха оставени само на собствената им сила; затова не преуспяваха, а бяха измъчвани, удряни и гонени от ламанитите, докато не изгубиха владение над почти всичките си земи.

14 Но ето, Морония проповядваше много неща на людете поради беззаконието им, а също и Нефи и Лехий, които бяха синовете на Еламан, проповядваха много неща на людете, да, и им пророкуваха много неща относно техните беззакония и това, което ще ги сполети, ако не се покаят за греховете си.

15 И стана така, че те се покаяха, и тъй като се покаяха, започнаха да преуспяват.

16 Защото когато Морония видя, че те се са покаяли, той се осмели да ги поведе от място на място, от град на град, чак докато си възвърнаха половината от техните имущества и половината от всичките си земи.

17 И тъй свърши шестдесет и първата година от управлението на съдиите.

18 И стана така, че през шестдесет и втората година от управлението на съдиите Морония не можа да завземе повече земи от ламанитите.

19 Ето защо, те се отказаха от намерението си да си възвърнат останалата част от земите си, защото ламанитите бяха толкова многобройни, че за нефитите стана невъзможно да вземат надмощие над тях; ето защо, Морония използваше всичките си войски, за да запази онези части, които беше завзел.

20 И стана така, че поради големия брой на ламанитите, нефитите се страхуваха много да не би да бъдат надвити и потъпкани, избити и унищожени.

21 Да, и те започнаха да си спомнят пророчествата на Алма, както и словата на Мосия; и разбраха, че са били коравовратни люде и че бяха отхвърляли заповедите Божии;

22 и че бяха променили и потъпкали под нозете си законите на Мосия, тези, които Господ му беше заповядал да даде на народа; и те видяха, че законите им са станали извратени и че бяха станали един нечестив народ, тъй че те бяха нечестиви тъкмо като ламанитите.

23 И поради тяхното беззаконие църквата беше започнала да запада; и те започнаха да не вярват в духа на пророчеството и в духа на откровението; и Божиите възмездия ги гледаха в лицето.

24 И те видяха, че бяха станали слаби, като своите братя ламанитите и че Духът Господен не ги пази повече; да, Той се беше оттеглил от тях, защото Духът Господен не обитава несвети храмове.

25 Ето защо, Господ престана да ги пази с чудната Си и несравнима сила, защото те бяха изпаднали в състояние на неверие и ужасно нечестие; и те видяха, че ламанитите са извънредно много по-многобройни от тях и че ако не се придържат към Господа, техния Бог, те неизбежно трябва да погинат.

26 Защото ето, те виждаха, че силата на ламанитите е толкова голяма, колкото и тяхната, тъкмо човек за човек. И тъй те изпаднаха в това голямо прегрешение; да, тъй в продължение на не много години, те станаха слаби, поради своето прегрешение.