Помощни материали за изучаване
Давид


Давид

В Стария завет, цар на древен Израил.

Давид е син на Есей от племето Юда. Той е смел младеж, който убива лъв, мечка и филистимския гигант Голиат (1 Цар. 17). Давид е избран и помазан за цар на Израил. Също като Саул, в годините на зрелостта си, той извършва сериозни престъпления, но за разлика от него е способен на истинско покаяние. Затова успява да получи опрощение, освен за убийството на Урия (У. и З. 132:39). Животът му може да бъде разделен на четири части: 1. Във Витлеем, когато е овчар (1 Цар. 16–17); 2. В двора на цар Саул (1 Цар. 18:1–19:18); 3. Като беглец (1 Цар. 19:18–31:13; 2 Цар. 1); 4. Като цар на Юда в Хеврон (2 Цар. 2–4) и по-късно като цар на цял Израил (2 Цар. 5–24; 3 Цар. 1:1–2:11).

Грехът на Давид от прелюбодеянието му с Витсавее е последван от поредица нещастия, които помрачават заключителните двадесет години от живота му. По време на царуването му, народът като цяло благоденства, но самият Давид страда от последиците на своите грехове. Страда от непрекъснати семейни вражди, които в случая с Авесалом и Адония завършват с открит бунт. Всичко това е изпълнение на предсказанието на пророк Натан за Давид в резултат на неговите грехове (2 Цар. 12:7–13).

Независимо от тези нещастия, царуването на Давид е най-значимото в израелската история, защото: 1. Той обединява племената в един народ; 2. Установява неоспоримо владение над страната; 3. Основава държавата на истинската религия, като така Божията воля е законът на Израил. Поради тези причини управлението на Давид се смята като златен век за народа и като първообраз на по-славното време, в което ще дойде Месията (Ис. 16:5; Йер. 23:5; Йез. 37:24–28).

Животът на Давид показва, че всеки човек трябва да устои в праведност до края. Като младеж за него се е казвало, че е човек „според сърцето“ на Господ (1 Цар. 13:14); като зрял мъж той говори с Духа и получава много откровения, но плаща висока цена за неподчинението си на Божиите заповеди. (У. и З. 132:39).