Бъдеще, изпълнено с надежда

Старейшина Джефри Р. Холанд: Наши скъпи млади приятели навсякъде по света! Каква привилегия имаме със сестра Холанд да бъдем с вас тази вечер! Въпреки че достигаме до повечето от вас по света чрез чудото на съвременните технологии, за нас е радост да имаме и присъствена публика тук, в университета и Института по религия към него, където с Пат започнахме висшето си образование, излизахме на срещи и сключихме брак.

Сега изчаквам да видя дали не потреперихте, когато споменах думата брак. Не се паникьосвайте! Няма да говорим за брак тази вечер. Някои от вас са вече семейни и не желаем останалите да избягате с писък от залата. Но споменавам нашата младост и романтично начало с мисълта, че ако това може да се случи с нас през една такава вечер, кой знае? Може да се случи и с други.

Със сигурност, много от вас сестри сте споделяли с нас, че има мъже, които трябва да бъдат „поударени“ с нещо, ако не със стрела на Купидон, то може би с малка ракета за пикълбол. Ако тази вечер има някоя млада жена сред вас, седнала до млад мъж с това описание, старейшина и сестра Холанд ви дават разрешение да го сръчкате с лакът в ребрата сега – достатъчно леко, за да е израз на обич, но и достатъчно силно, за да схване идеята. Ще се радваме такова побутване да подейства за вас така, както подейства за нас, въпреки че в нашия случай моят лакът отиде в ребрата на сестра Холанд.

Този юни ще станат 60 години, откакто Пат и аз сключихме брак в храма Сейнт Джордж, само на километър от това място. Шест десетилетия заедно ни дават добре дошла възможност да се сбогуваме с период, който за много хора беше труден, а за някои – трагичен. Постепенно излизаме от пандемията COVID-19, но тази напаст с почти библейски размери е все още реалност в много части на света, тъй като все още има средно по 1 700 докладвани смъртни случая всеки ден.¹ Това бедствие е взело своя дан, не само от физическото здраве, но и от социалния, политическия и икономическия живот на почти всеки жител на планетата, по един или друг начин.

А Източна Европа все още е погълната от друг вид трагедия, заради която милиони хора, сред които членове на Църквата, са с разрушен живот, изоставени домове или са дали живота си в конфликт, който нито са искали, нито са заслужили. Само преди седмици, по време на обиколка в Европа, сестра Холанд и аз се срещнахме с някои от тези украински бежанци. Смяхме се, плакахме и се молихме с хора, които бяха изоставили всичко и бяха тръгнали само с дрехите на гърба си. Храним същите чувства към нашите верни членове в Русия, които, без да имат вина, страдат от този конфликт. Освен тези трагедии, на много места по света виждаме масови стрелби – трагедия като тази, която се случи миналата седмица в южна Юта – неморално съдържание в развлекателната индустрия и политическа дейност, при която основни принципи като почтеност, добрина и честност изглежда някак са забравени.

И, разбира се, има още много други културни и социални проблеми, които ни тревожат. Но не сме дошли тази вечер да ви депресираме с проблемите на света. Всъщност сме дошли да направим точно обратното. Разпознаваме обяснимото безпокойство, което измъчва вашето поколение. И се извиняваме, че нашето поколение не е разрешило някои от проблемите, с които се сблъсквате. Но призоваваме вас и всеки друг млад светия от последните дни да застане в челните редици на моралните сили, които могат да преодолеят тези проблеми и които могат да противодействат на страха, песимизма и тревожността, които ни заобикалят. Колко важно е за вас да се молите не само Господ да надделява в живота ви², както казва президент Ръсел М. Нелсън, но и да се молите ценностите в живота ви да надделяват над хората, които все още не са особено убедени във важността на тези ценности. Ако, като отделни ученици на Господ Исус Христос, всички ние сме по-любящи и сме изпълнени с повече мир и добрина, ако се опитваме да спазваме заповедите Божии, колкото се може по-добре, тогава следва да бъдем напълно уверени относно състоянието на света и нашето собствено. Встъпвайки в бъдещето по този начин, изпълнени с мир и божествени обещания, бихме могли да оказваме зашеметяващо влияние върху света. Веднъж Ейбрахам Линкълн споделя, че всеки път, когато му се отдава възможност, се опитва да изкоренява плевелите и на тяхно място да засажда цветя. Ако всички правим това, за нула време нашите морални и духовни пустини ще се превърнат в истински градини³.

Тези от вас в Германия тази вечер, място, където е налице такова топло християнско гостоприемство към украинските бежанци, с които се срещнахме наскоро, ще познаят следните думи, приписвани на Йохан Гьоте: „Ако всеки помете пред собствената си врата, целият свят ще бъде чист“.

Затова, бидейки наясно с проблемите и имайки желание да предложим начин те да бъдат разрешени, със сестра Холанд дойдохме да изпълним поръчението на апостол Петър: „Бъдете винаги готови да отговаряте (…) за вашата надежда“⁴. Ще говорим за надеждата, със заявката, че никога не трябва да губим нито нея, нито нейните сестри добродетели – вярата и милосърдието. Осъзнаваме, че има много начини да се дефинират тези тясно свързани помежду си принципи, но тази вечер ще чуете някои от нашите определения. Също така ще ни чуете как с Мороний заявяваме, че надеждата е важна, ако искаме да „(получим) наследство в мястото, което (Бог е) приготвил (за нас)“⁵. Искаме да търсите това наследство като царски синове и дъщери. Но за да го получите, трябва да осъзнаете, че надеждата не е присъща само за хората, които по природа са оптимисти, тя е привилегия за всички вярващи⁶. Като вярваща, изпълнена с надежда (както и с вяра, и милосърдие), сестра Холанд чувства колко важна е тази световна конгрегация и каква е вашата роля в предстоящите дни. Тя знае, че вие сте тези, на които предаваме щафетата, и чувства, че е важно да пристъпите напред и да приемете своята съдба. Сестра Холанд.

Сестра Патриша Т. Холанд: Дълбоко съм загрижена за вас. Вие сте най-силното поколение от пълнолетни младежи, което е живяло на света. Затова ви обичам. Със старейшина Холанд сме толкова благодарни, че спазвате заветите, които сте сключили, и че се стремите да вършите правилното. И понеже толкова много от вас вършат това, ще имате силата, за която говори старейшина Холанд. Виждам вашата светлина в тази зала. Тя е толкова ярка. Това ме подсеща за момента, когато Спасителят се явява на нефитите. Той казва: „Прочее, вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете“⁷. Подобно на вас и ние някога бяхме млади, но вече остаряхме. Като се връщам към миналото си и ако можех отново да преживея част от него, щях да променя едно нещо: щях да опростявам повече! Струва ми се, че всичко е по-добре, когато е опростено – храната ни, дрехите ни, обзавеждането ни и нашите графици. От младежките ми години съжалявам най-много за това, че не виждах простата красота на Евангелието; дори него усложнявах. Чувствах, че е твърде непосилно, твърде трудно и понякога дори твърде мистериозно. Когато бях на вашата възраст, ми се струваше, че за да може Бог да ме приеме, трябва да изкача планина от праведност, да премина през огнената пещ на пречистването и да разгадая всяко евангелско противоречие, известно на човечеството.

Ясно е, че моето мислене тогава изглеждаше като непосилна задача за едно момиченце от южна Юта. Веднъж някой бе казал: „Причината хората да не се присъединяват към вас християните е, че носите религията си с главоболие, като венец от тръни“. Така се чувствах аз. Има само един човек, Който е трябвало да носи този венец от тръни и Той го направи, за да може ние да живеем в радост, изобилие и мир, а не – в отчаяние. Евангелието никога не е било предвидено да бъде планина, която малко момиченце не може да изкачи. Той желае тя и всички хора по света винаги да са изпълнени с надежда. Той желае да знаем, че Евангелието е просто и красиво по един обикновен начин.

Но моля, не ме разбирайте погрешно. Когато говоря за надежда, нямам предвид, че Христос трябва да ни даде вълшебна пръчка или съвременен светлинен меч. Надеждата ни, тази, за която учи Спасителят, трябва да е по-голяма от тази на Пинокио, „когато си пожелаваме нещо при вида на падаща звезда“⁸. Мои млади братя и сестри, тя е дар, Неговият дар за нас и за цялото човешко семейство. За нас този дар трябва да е като светлина, блестяща в един изключително мрачен свят. Както казва един писател: „Никой не е прекалено окаян, (с изключение на онези), които живеят без надежда“⁹.

Прекрасната простота при откриването на този дар на надежда е в това, че не е нужно да го търсите, нито да го преследвате, нито трябва или можете да го създавате. Подобно на почти всичко, свързано с благодатта, няма да го придобиете, като разчитате на собствените си сили или на тези на друг човек. Няма тайни формули или вълшебни мантри. Няма да дойде чрез упражнения за дълбоко дишане (колкото и да са ценни те) или като прочетете още една книга за това как да намирате щастие.

Всъщност нашата роля е важна, но много малка; Бог поема по-голямата част от задачата. Нашата роля е да дойдем при Него със смиреност и простота, а после да не се безпокоим, нито да се боим¹⁰. Защо е толкова просто? Защото в основата на всичко, проповядвано от Христос, във всеки стих, всяка история и притча, стои обещанието, че с Бог „всичко е възможно“¹¹, обещанието, че Божията сила може да избърше всяка сълза¹². Трябва да се откажем от личното отчаяние и да търсим покой в Господ¹³. Трябва да заставаме пред Него с кротост и смиреност на сърцето¹⁴ и да приемаме благословиите, които съпътстват Неговата нестихваща любов. Нашето уповаване трябва да е като на малко дете или като на малко агънце, а ние сме точно такива в Неговото голямо стадо.

Сърцата ни ще са вечно неспокойни, докато не намерим покой в Бог.

Този призив да сме кротки и смирени по сърце, едно от малкото описания, които Господ дава за Себе си, е призив към всички нас като Негови последователи. Ако можем да живеем по този начин, Той казва, че ще намерим покой за душите си и ще открием, че Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко¹⁵. Попадам на този призив да сме кротки и смирени отново и отново, когато чета Писанията. (Вероятно защото се нуждая от това отново и отново.)

Сигурна съм, че никога нищо с голяма духовна важност не е било правено от някой, който не е бил смирен и изпълнен с надежда. Тази вечер се надяваме да имате точно този начин на мислене – да се научите на това, докато сте млади. От цялото си сърце искаме да знаете, че Бог е ваш Отец, че Той ви е „носил още от утробата“¹⁶, че Той има планове за вас, планове за „бъдеще с надежда¹⁷“.

Позволете ми да споделя с вас два стиха от Стария завет, които обичам, и в които са използвани подобни думи. Исайя казва:

„Слушайте Ме, доме Яковов и всички (…) от Израилевия дом, които съм носил още от утробата и съм държал още от раждането. (…)

Даже до старостта ви (…) и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. (…) Аз ще ви нося и избавям“¹⁸.

А Йеремия пише:

„Защото знам плановете, които имам за вас, казва Господ, планове за ваше добро, а не за вреда, за да ви дам бъдеще с надежда.

Тогава, когато извикате към Мен и (…) Ми се помолите, Аз ще ви чуя“¹⁹.

Мои млади братя и сестри, свидетелствам за истината, породена от личен опит, че нашият Отец в Небесата ще върши Своята част за изпълнението на тези обещания. От нас зависи просто да вярваме, да сме по-подобни на деца в кротостта и особено в благодарността си, когато приемаме Неговите дарове. Искате ли тази година да бъде наистина прекрасна? Искате ли бъдеще, изпълнено с надежда? Вярвате ли, че ви очакват благословии? Виждате ли достатъчно от добротата на Бог, за да продължите да се надявате и да се опитвате да ставате по-добри? Ироничното е, че това се постига, като коленичим, като свеждаме глава и дори може би като падаме в Божиите нозе. Толкова е просто! Да коленичим, свеждаме глава и падаме пред „престола на благодатта“²⁰.

Старейшина Холанд ви каза, че ще си дадете сметка как този скъпоценен дар на надеждата е свързан с други два Божии дара – на вярата и милосърдието. Моля, не постъпвайте като мен, когато бях по-млада: не правете тези добродетели толкова големи и сложни, че да се отчайвате при опитите си да ги разберете. Ценете тяхната простота.

Предлагам ви следната проста последователност: Вярата е убеждението, че има Бог, надеждата е упованието, че Той ще ни помага, а милосърдието е Неговата любов и способност чрез нас да благославя другите хора.

Що се отнася до милосърдието, научих, че никой от нас няма енергията, времето или ресурсите да свърши всичко, което сърцето му желае. Не можем да направим всичко, желанията ни наистина надвишават нашите способности. Колко прекрасно е, че чрез нас силата на Бог може да увеличава скромното ни влияние, може да умножава ограничените ни усилия и може да прави за другите това, което никога не бихме могли да направим сами.

Този прост подход към тези три големи доктринални теми е благословил живота ми. Иска ми се да ги бях видяла много по-рано по този не толкова стъписващ начин. Твърдо вярвам, че Бог е предвидил тези евангелски истини да бъдат достатъчно прости, че дори едно дете да може да ги разбере. Нека повторя това. Вярата е убеждението, че има Бог. Надеждата е упованието, че Той ще ни помага. А милосърдието е Неговата любов чрез нас да благославя другите.

Докато сме на темата за даровете от Бог, ще добавя още един дар, който допълва надеждата ни през тази нова година. Неизразимо красивият и неизразимо простият дар на светлината на Христос озарява вярата, надеждата и милосърдието. Тази светлина, толкова тясно свързана с надеждата, е дар, даден на всички мъже, жени и деца, които някога са били или ще бъдат родени на земята. Тя е част от нашата същност. Тя е част от душите ни.

Един от любимите ми стихове от Писанията гласи: „И Духът дава светлина на всеки човек, който идва на света; и Духът просветлява всеки човек по света“²¹.

Тази светлина е една от основните причини за надежда в живота ни. Толкова е насърчително, толкова е вълнуващо, толкова изпълнено с надежда, че има нещо в нас, което не само ни казва, че има правилен път за преминаване през сложността на живота, но и ни казва, че ще намерим този правилен път, ако сме кротки и смирени по сърце²². Преди седмица президент Нелсън се обърна към цялата Църква, като каза: „Светът се нуждае от светлината на Исус Христос. И светът (отчаяно) се нуждае от вашата (красива) светлина“²³.

Мои прекрасни, млади приятели, искрено се моля тази вечер и се надявам, че вие, пълнолетните младежи по целия свят, ще приемете този призив като свое лично служение, че ще вземете надеждата, за която говори Спасителят, и ще я носите като факел на хората, които считат, че светът е едно много мрачно място, изпълнено с много трудности. Има ли начин, по който мога да ви насърча да разберете, че като носите тази светлина, така вие служите като светии от последните дни? Моля разберете, че това е наистина най-важното нещо, което чувствам, че трябва да ви кажа тази вечер. Най-много се страхувам дали ще успея да ви го кажа толкова добре, че наистина да ми повярвате. Вие трябва да носите тази светлина по такъв начин, че всичкият мрак по света никога да не я угаси.

Този опростен, но могъщ евангелски подход към иначе големите и сложни проблеми може да промени траекторията на един пропадащ и мрачен свят. Имайте вяра в Бог, надежда, че Той ще ви помага и приемайте милосърдието, което Му позволява да работи посредством вас, за да постига нещата, които само вие може да вършите.

Като приемете това предизвикателство и започнете тази нова година, след като сте погледнали навътре в себе си, аз ви моля да погледнете нагоре. Погледът, който ще срещнете, е този на вашия любящ Небесен Отец, Който може и ще ви дарява с всички тези неща, за които се надявате в праведност. Не можете да получите тези благословии, като ги преследвате. Моля ви, престанете да бягате до пълно изтощение! Утихнете, останете в покой. Опростявайте. Бъдете кротки и смирени по сърце, и се молете. Свидетелствам ви, че могат да се случват чудеса, когато забавим темпото, успокоим се и коленичим. Всичко, което Отец има, може някой ден да бъде ваше²⁴. Какъв изпълнен с надежда начин да посрещнем бъдещето. Обичам ви много, възхищавам ви се и винаги ще се моля за вас. В името на Исус Христос, амин.

Старейшина Холанд: Благодаря ви, сестра Холанд, не само за това, че проповядвате Евангелието, но и че живеете според него и сте изпълнена с Христова надежда. В най-трудните ни дни – за шест десетилетия брак сме имали и такива – сестра Холанд е живяла според тези учения. Тя винаги е била вярваща. Винаги се е уповавала на вечната светлина в душата си. Винаги е живяла с увереността, че Бог чува молитвите ни и ни показва пътя, дори когато е било мрачно. В един свят, който понякога изглеждаше непреодолимо труден за млада двойка, истините и обещанията на Евангелието бяха всичко, което ни крепеше. Но това бе достатъчно, защото ето ни тази вечер, след 60 години брак, получили повече благословии, отколкото някога сме мечтали. Затова, както казва и е правила тази прекрасна жена, моля ви, продължавайте да се надявате, молете се винаги и бъдете вярващи.

И нека добавя към напътствията на сестра Холанд насърчението от Писанията да посрещаме бъдещето с колкото се може по-положително отношение. Някой веднъж бе написал, че от цялото насърчение, което Исус отправя към нас в Писанията, от цялата надежда, която многократно ни предлага, най-трудно ни е да приемем насърчението: „Дерзайте“²⁵. Можем ли да повярваме на словото на Христос в това отношение? Можем ли поне да се опитаме? Нека приемем тази уместна, изпълнена с надежда покана тази вечер, сграбчвайки още една възможност да започнем една нова година и да направим живота си точно такъв, какъвто искаме да бъде.

Както с всички Негови покани към нас, Христос живее според тях, преди да ги проповядва. Въпреки товарите, които носи, Той е оптимистично настроен, позитивен и помага на другите да бъдат такива, в това число на Божиите пророци. От дълбините на затвора Либърти – и дълбините на отчаянието, което преживява там – решителното напътствие на пророка Джозеф Смит към светиите, които се молят за неговото освобождаване, е следното: „Нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита“²⁶. И няма човек, който да е по-оптимистично настроен и изпълнен с повече позитивизъм и надежда от Ръсел Марион Нелсън, нашия жив пророк, който повтаря напътствието на Джозеф, когато наскоро ни каза: „Праведните няма да бъдат лишени от нито една духовна благословия. … Господ иска от нас да „очаква(ме) с радостно нетърпение бъдещето“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 546)“²⁷. Пророците дерзаят, защото са истински последователи на Исус Христос – основния източник на целия оптимизъм. Пророците дерзаят, защото знаят плана; знаят кой печели накрая.

Както сестра Холанд по красив начин каза, способността да гледаме позитивно на света е още един дар от Бог. В Писанията се казва: „Човеците – в това число жените и децата – са, за да могат да имат радост“²⁸. Затова се нарича „план на щастие“²⁹. В резултат на този план и Единението на Христос в неговата основа, можем да имаме надежда, независимо колко тъмни могат да бъдат някои дни.

Величието на примера на Спасителя в това отношение заслужава нашето благоговение, когато посрещаме една нова година, която може да крие трудности за някои от нас. Помислете над това. Как може Исус да говори за позитивно отношение сред цялата мъка, която преживява, докато наближава разпъването на кръста? Дори в тежката атмосфера, която трябва да е преобладавала на Последната вечеря, Христос напомня на учениците Си причината да дерзаят и задължението им да го правят³⁰. Чудил съм се, предвид предстоящата Му болка, как е могъл да говори така положително и да очаква Неговите братя да гледат оптимистично на всичко това. Със сигурност това проявление на Неговата вяра, на Неговата надежда и милосърдие е резултат на знанието Му за края на всичко. Той знае, че праведността печели накрая. Той знае, че светлината винаги надвива мрака – завинаги и завинаги, и завинаги. Той знае, че Неговият Отец в Небесата никога не дава заповед без да осигури начин за нейното изпълнение³¹. Победата кара всички да се радват, а Христос е победителят в Своето съревнование със смъртта и ада. Знам, че това е сложна теология тази вечер, но по тази причина те е трябвало да се радват. Триумфиращият Христос е източникът на нашата надежда през тази нова година и всяка следваща – завинаги.

Предвид разсейващите фактори в живота и изкушенията на Луцифер, това да бъдем изпълнени с надежда и радост утре или през следващия месец, или година, може да е трудно. Въпреки всичко, точно затова сестра Холанд призова за опростяване и неотстъпчиво фокусиране върху основните аспекти на живота на един светия от последните дни. Понякога по собствена инициатива се фокусираме върху тях, а понякога животът ни кара да правим това, но при всички случаи, ако сме изградили свидетелствата си върху основните принципи на Евангелието, можем да получаваме от трудните си преживявания толкова, колкото един мой уважаван приятел в момента получава от своите. Той, съпругата му и дъщеря му (и вярвам, че те слушат тази вечер) се борят с различни медицински проблеми в момента – при това доста сериозни, бих добавил. Имат всяка причина да вдигнат ръце и да попитат какво са получили за цялата си надежда, вяра или милосърдие. Но поради своето изпълнено с решимост ученичество в моменти както на радост, така и на тъга, те надделяват.

В скорошен имейл (който цитирам с негово позволение) моят приятел пише:

„През изминалите няколко месеца моят свят доста се смали: (стана колкото) болнични (легла) и стаи. (Възстановяването на моята съпруга след бъбречна трансплантация) е трудно и изминалия месец тя прекара повечето време в болницата. В резултат на това аз се „изключих“ (от заобикалящия ме) свят“. Помислете за думата простота.

Той продължава: „Никога не ми е харесвала идеята, че Господ ни дава изпитания, но вярвам, че Той може да ги използва за Свои цели. Едно от нещата, които наистина разбрах през последните няколко седмици, е колко (…) важна и реална е основата на Евангелието (за разлика от много неща, които може да са толкова повърхностни). Самото преживяване човек да обича другите, да бъде обичан от тях и те да му служат; тихото присъствие на Божия глас, докато седи изтощен (до леглото) на болното си дете или в болничната стая (на тежко болната си) съпруга посред нощ, (чувайки божествения израз): „Мир на душата ти, сине Мой“.

Прочетох Книгата на Мормон и евангелията и чувствах обичта на Бог. Отвъд структурата на Църквата (и отвъд абстрактната) теология, (това, което) най-много ни помага да пълзим към светлината (…) е реалността на вярата, (…) свидетелството, (надеждата и любовта)“.

Той завършва: „От седмици не съм имал възможност да посетя събрание за причастие, но видях толкова много добри хора, верни на сключените (…) завети, да служат на семейството ми. (…) Благословен съм с толкова много и обичам Господ, (обичам) Евангелието, (обичам) Възстановяването и Църквата“³².

Това красноречиво свидетелство за надежда и устояване, изразено в разгара на много труден период, е въздействащо за мен. И ние трябва да знаем, че в някакъв момент нашите надежди и нашите убеждения със сигурност също ще бъдат изпитани и пречистени в пещта на личното ни страдание. Мои прекрасни млади приятели, неизпитаната вяра не е кой знае каква вяра. Казваме, че сме съградени върху канарата на Христос. И по-добре да е така, защото животът има своите бури и вихрушки, а пясъчната основа просто няма да издържи, когато дъждът завали, реките придойдат и ветровете задухат³³.

Един последен коментар в края на това световно излъчване, което отбелязва една нова година, включително нова година в Института. Някои от вас може да се тревожат за неща, по-сериозни от това какво да учат в университета или към каква кариера да се насочат. Някои от вас може да носят товара на чувството на вина – прегрешението е това, което в най-голяма степен уврежда и намалява нашата надежда и води до най-голямо отчуждаване от Бог. Съвсем съзнателно със сестра Холанд избрахме обръщението ни тази вечер да не бъде относно греха или вината, но би било безотговорно от наша страна да не споменем това, което Господ изрично е посочил като наше задължение да преподаваме.

Съществува повсеместна необходимост от изпълнения с надежда принцип на покаянието и от неговото прилагане. Когато съгрешим, знаем точно защо пламъкът на нашата надежда примигва и защо понякога изглежда съвсем изгасва. В такова състояние, ние трябва да се променим, ако ли не, нашата надежда за светло бъдеще е обречена. Тази свещ е безвъзвратно угасена. Ето защо всички ние имаме нужда да се покайваме. Всички ние! Всеки ден, както казва президент Нелсън³⁴.

Затова тази вечер ви моля да започнете да се освобождавате от товара на прегрешението незабавно, без да губите нито миг, тъй като грехът е най-големият враг на надеждата и щастието, който познавам в целия свят. Отидете пред Господ със своята изповед, отидете при епископа си, ако грехът ви изисква това. Но променете нередното, голямо или малко. Покаянието е начинът да започнем начисто; то е начинът да поемем към по-добро бъдеще. Животът е достатъчно труден и без да носим торба с грешки на гърба си по цял ден, всеки ден, по цяла нощ, всяка нощ. Освободете се от тях. Заменете тревогата с мир. Заменете тъгата с радост. Христос даде живота Си, за да можете да бъдете свободни да направите това.

Така ще можете да правите това, което Нефи кани всички нас да правим. В своето по същество прощално послание малко преди смъртта си, този син, видял толкова много конфликти и раздори, казва това, което сестра Холанд и аз искахме и се опитахме да кажем тази вечер:

„Бърза(й)те напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“³⁵.

Тази съвършена светла надежда, родена от любовта към Бог и всички човеци – това ви пожелаваме за новата година. Тази светла надежда се придружава от неоспоримия шепот, че Бог ви обича, че Христос е вашият Застъпник, че Евангелието е истинно. Светлината ѝ ще ви напомня, че в Евангелието винаги, всеки ден, има нова възможност, нов живот, нова година. Какво чудо! Какъв дар! И благодарение на дара на Христос, най-хубавото в живота е наше, ако уверено продължаваме да вярваме, да се опитваме и да се надяваме.

Помните ли условията по света, които описах в началото? Посрещнете тях и личните си трудности, знаейки, че с вяра накрая всичко ще бъде наред. Отказвайте да приемате света по начина, по който ви се представя. Изпълнете го със светлината на вашата надежда и го направете това, което трябва да бъде. Бъдете светлината, която сестра Холанд ви помоли да бъдете – светлина, която никога не угасва, светлината на Спасителя на света.

Оставям апостолска благословия на всеки от вас тази вечер за тази нова година относно нещата, които със сигурност знам и нещата, от които винаги ще се нуждаете. Правя го от своята любов към вас, от любовта на Господ към вас, от любовта на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли към вас. От любовта на всички! И вашето присъствие тук тази вечер. Благославям ви простата, но изключителна сила, която е неразделна част от принципите на спасението като вяра, надежда и милосърдие винаги да бъде явна и да действа в живота ви. Благославям ви да знаете, както аз без всякакво съмнение знам, че Евангелието на Исус Христос е ценно лично за всеки, безкрайно обнадеждаващо и вечно истинно. С апостолска власт свидетелствам, че е така и като такова, то е единственият безпогрешен отговор на многобройните проблеми в живота – вашите и моите, и единственият начин да бъдем възвисени във величието на вечността.

Благославям всеки сред вас, който може тези дни да преминава през „криза на вярата“. Истинската вяра, животопроменящата вяра, Авраамовата вяра е винаги в криза. Това е начина за вас да знаете дали наистина е вяра. Обещавам ви, че повече вяра ще означава по-слаба криза, докато накрая Бог не каже: „Хубаво, ти си добър и верен слуга“³⁶.

Благославям всеки един от вас да знаете, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е точно това – Църквата на Исус Христос. И че единствено чрез обредите и възможностите, които тя предоставя, човек може в пълна степен да достигне „мярката на ръста на Христовата пълнота“³⁷. Благославям всеки от вас, поотделно и по име, с дара, от който се нуждаете в това стремление, и ви благославям, и умолявам, търпеливо да устоявате, докато вашият Небесен Отец, в Своята мъдрост, намира най-добрия начин не само редовно да ви дава поисканото, а неизменно да ви дава нужното. За любовта на Бог, за вечното застъпничество на Спасителя в наша полза, за постоянната утеха на Светия Дух, за силата на светото свещеничество и за пророческата традиция, която президент Ръсел М. Нелсън олицетворява в момента, за божествеността на Книгата на Мормон и за „съвършена(та) светла надежда“, която това Евангелие дава, аз давам тържествено и свещено лично свидетелство. Правя това в името на Този, Който е източникът на цялата моя надежда, тъкмо в името на Господ Исус Христос, амин.