О, помнете, помнете

Благодарен съм за хора и посветеното им на Спасителя излъчване тази сутрин, и съм благодарен да разбера, че думите на една от изпетите песни: „Това е Христос“ са написани от президент Джеймз Е. Фауст. Докато седях до брат Нюъл, се наведох към него и попитах: „Как са децата ти?“. Той отвърна: „Когато президент Фауст сядаше тук, винаги питаше точно това“. Това не ме изненадва, защото президент Фауст винаги бе съвършен пример за ученика, който беше описан в Музика и слово днес. Винаги съм чувствал, че когато порасна, искам да бъда като президент Фауст. Може би все още имам време за това.

Когато децата ни бяха много малки, започнах да пиша по малко за случващото се всеки ден. Нека ви кажа как започна това. Прибирах се вкъщи късно след църковна задача. Беше вече тъмно. Моят свекър, който живееше близо до нас, ме изненада, докато вървях към входната врата на къщата ми. Той носеше на рамото си вързоп тръби, вървеше бързо и беше облечен в работни дрехи. Знаех, че изграждаше система за изпомпване на вода, която да свърже един поток до нас с имота ни.

Той се усмихна, тихо каза нещо, след което мина бързо край мен, за да продължи с работата си. Направих няколко крачки към къщата, мислейки за онова, което той правеше за нас и точно на вратата чух в ума си – не моя собствен глас – следните думи: „Не ти давам тези изживявания само за теб. Опиши ги“.

Влязох вътре. Не си легнах. Въпреки че бях уморен, взех хартия и започнах да пиша. И докато правех това, разбрах посланието, което бях чул в ума си. Трябваше да пиша за децата си, така че те в някой бъдещ ден да прочетат как бях видял Божията ръка да благославя нашето семейство. Дядо не бе длъжен да прави онова, което правеше за нас. Той можеше да намери някой друг да го направи или да не го прави изобщо. Но той служеше на нас, неговото семейство, по начина, по който сключилите завет ученици на Исус Христос винаги правят това. Знаех, че това е истина. И така, аз го описах, за да могат децата ми един ден да имат спомена за това, когато им потрябва.

Всеки ден пишех по няколко реда в продължение на години. Не пропусках нито ден, независимо колко бях уморен или колко рано щеше да започне следващия ден. Преди да започна да пиша, мислех над този въпрос: „Видях ли днес ръката Божия да се протяга и да ни докосва – нас или нашите деца, или нашето семейство?“. И докато го правех, нещо започна да се случва. Докато размишлявах над изминалия ден, виждах доказателства за нещата, които Бог беше направил за някого от нас, но които не бях осъзнал в забързаните мигове на деня. И когато това се случваше – а то се случваше често, осъзнавах, че усилията ми да си спомня бяха позволили на Бог да ми покаже какво беше направил Той.

В сърцето ми започна да расте нещо повече от благодарност. Израсна свидетелство. Станах дори по-сигурен, че нашият Небесен Отец чува и отговаря на молитвите ни. Почувствах повече благодарност за смекчаването и пречистването, идващо чрез Единението на Спасителя Исус Христос. И станах по-уверен, че Светият Дух може да ни напомня всички неща – дори нещата, които не сме забелязали или на които не сме обърнали внимание, когато са се случили.

Минаха години. Момчетата ми сега са зрели мъже. От време на време някой от тях ме изненадва, като казва: „Татко, четох в моя екземпляр на дневника, за това как…“, след което споделя как това да чете за случилото се преди много време му е помогнало да забележи нещо, което Бог е направил през деня.

Целта ми е да ви подтикна да откриете начини да разпознавате и помните Божията доброта. Това ще изгражда нашите свидетелства. Може да не си водите дневник. Може да не споделяте написаното с онези, които обичате и на които служите. Но вие и те ще бъдете благословени, когато си спомняте нещата, които Господ е направил. Помните песента, която пеем понякога: „Брой благословиите си ред по ред, и ще видиш Бог подкрепя те навред“².

Не е лесно да се помни. Настоящият ни начин на живот със забулени спомени ни лишава от спомена какъв е бил животът ни с нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син Исус Христос в доземния свят; нито пък можем само със собствените си очи и разум да видим ръката Божия в живота си. За да се видят такива неща, е необходим Светият Дух. Не е лесно да бъдем достойни за спътничеството на Светия Дух в един нечестив свят.

Ето защо забравянето на Бог е бил толкова повтарящ се проблем сред Неговите чеда от началото на света. Спомнете си за времето на Моисей, когато Бог дава манна и по чудотворни и явни начини води и защитава Своите чеда. Въпреки това пророкът предупреждава хората, които са били така благословени, както пророците винаги са ни предупреждавали и винаги ще го правят: „Само внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всичките дни на живота си“³.

И предизвикателството да помнят винаги е било най-трудно за онези, които са изобилно благословени. Онези, които са верни на Бог, биват защитавани и преуспяват. А това се случва, когато служим на Бог и спазваме Неговите заповеди. Но с тези благословии идва изкушението да забравим техния източник. Лесно е да започнем да чувстваме, че благословиите са предоставени не от един любящ Бог, от Когото зависим, а чрез нашите собствени способности. Пророците многократно са повтаряли следния тъжен вик отново и отново:

„И тъй, ние можем да видим колко са лъжливи и също колко са непостоянни сърцата на чедата човешки; да, ние можем да видим, че Господ в своята велика и безпределна добрина благославя и помага да преуспяват онези, които се уповават на Него.

Да, и ние можем да видим, че в същото време, когато Той прави народа Си да преуспява, да, и увеличава нивите им, стадата им и чердите им, и златото, и среброто, и всякакъв вид и род различни скъпоценности; и пощадява живота им, и ги избавя от ръцете на враговете им, като смекчава сърцата на враговете им, за да не им обявяват войни; да, и накрая правейки всичко това за благосъстоянието и щастието на (Своя) народ, да, именно тогава те вкоравяват сърцата си и забравят Господа, техния Бог и потъпкват под нозете си Светия, да, и всичко това заради леснината си и своето извънредно голямо преуспяване“.

И пророкът продължава и казва: „Да, колко бързи да се издигат в гордост; да, колко бързи да се хвалят и вършат всякакъв вид беззаконие; и колко бавни са да си спомнят за Господа, техния Бог, и да дават ухо на Неговите съвети, да, колко бавни са да ходят в пътеките на мъдростта!“⁴.

За жалост, просперитетът не е единствената причина хората да забравят Бог. Може също така да бъде трудно да Го помним, когато животът ни върви зле. Когато се борим в изтощителна бедност, както правят мнозина, или когато нашите врагове надделяват над нас, или когато болестта не си отива, врагът на нашите души може да ни изпрати зло послание, че няма Бог, или че ако Го има, не Го е грижа за нас. Тогава за Светия Дух може да бъде трудно да ни напомни цял един живот, изпълнен с благословии, давани ни от Господ още от детството ни и в тежки моменти.

Съществува прост лек против ужасната болест да забравяме Бог, Неговите благословии и Неговото послание към нас. Исус Христос го обещава на Своите ученици малко преди да бъде разпнат, възкресен и след това взет далеч от тях, за да се възкачи в слава при Своя Отец. Те искали да знаят как биха могли да издържат, когато Него вече го няма сред тях.

Ето и обещанието. Тогава то било изпълнено за тях. Сега то може да бъде изпълнено за всеки от нас:

„Тези неща ви казах, докато още съм с вас.

А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“⁵.

Ключът към това да помним – което поражда и поддържа едно свидетелство – е това да получим Светия Дух за наш спътник. Точно Светият Дух е Този, Който ни помага да виждаме какво Бог е направил за нас. Точно Светият Дух е Този, Който може да помага на онези, на които служим, да си дават сметка какво Бог е направил за тях.

Небесният Отец ни е дал прост модел да получаваме Светия Дух не само веднъж, а да бъде непрекъснато с нас в бурите на всекидневния живот. Моделът се повтаря в молитвата за причастието: Ние обещаваме, че винаги ще помним Спасителя. Обещаваме да вземем името Му върху си. Обещаваме да спазваме Неговите заповеди. И ни е обещано, че ако правим това, винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас⁶. Тези обещания действат заедно по един прекрасен начин, за да укрепят нашите свидетелства и с течение на времето, чрез Единението, да променят нашето естество, когато спазваме своята част от обещанието.

Точно Светият Дух свидетелства, че Исус Христос е Възлюбеният Син на един Небесен Отец, Който ни обича и иска да имаме вечен живот с Него като семейства. Още в началото, когато получаваме това свидетелство, ние чувстваме желание да Му служим и да спазваме Неговите заповеди. Когато продължаваме да правим това, ние получаваме даровете на Светия Дух, които да ни дават сила в нашата служба. Започваме по-ясно да забелязваме ръката Божия, толкова ясно, че с течение на времето не само Го помним, но започваме и да Го обичаме и чрез силата на Единението ставаме по-подобни на Него.

Може да попитате: „Но как започва този процес при някой, който не знае нищо за Бог и изобщо няма никаква памет за духовни преживявания?“. Всеки е имал духовни преживявания, които може да не е разпознал. На всеки човек с идването му на този свят е даден Духа на Христос. Как действа този Дух е описано в Книгата на Мороний:

„Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо, аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо, можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога.

Но всяко едно нещо, което убеждава людете да вършат зло и да не вярват в Христа, и да Го отричат, и да не служат на Бога, вие може да знаете със съвършено знание, че то е от дявола; защото по този начин действа дяволът, защото той никого не убеждава да върши добро, да, нито един човек; и това не правят нито ангелите му, нито пък тези, които му се подчиняват. …

Ето защо, аз ви умолявам, братя, да търсите усърдно в светлината на Христа, за да може да различите доброто от злото; и ако се хванете за всяко добро нещо и не го осъдите, със сигурност ще бъдете чеда Христови“⁷.

Така още преди хората да получат правото да имат даровете на Светия Дух, когато са потвърдени като членове на Църквата, и дори преди Светият Дух да им потвърди истината преди кръщението, те имат духовни преживявания. Още от детството им Духът на Христа ги е канил да вършат добро и ги е предупреждавал срещу злото. Те имат спомени за тези преживявания дори когато не са разпознавали техния източник. Този спомен ще се върне при тях, когато мисионерите или ние ги учим на словото Божие и те го чуят. Те ще си спомнят чувството на радост или тъга, когато са учени на истините на Евангелието. И този спомен, идващ от Духа на Христа, ще смекчи техните сърца, така че Светият Дух да може да им свидетелства. Това ще ги подтиква да спазват заповедите и да поискат да вземат името на Спасителя върху си. И когато направят това във водите на кръщението, и чуят думите „приеми Светия Дух“ по време на потвърждаването им, произнесени от упълномощен Божий служител, силата винаги да помнят Бог ще се увеличи.

Свидетелствам, че топлите чувства, които сте изпитали, докато слушате истините, казани тук на тази конференция, са от Светия Дух. Спасителят, Който обещава, че Светият Дух ще дойде, е възлюбеният и прославен Син на нашия Небесен Отец.

Тази вечер и утре вечер може да се молите и да размишлявате, задавайки си въпросите: Дали Бог изпрати послание, предназначено точно за мен? Видях ли ръката Му в моя живот или в живота на моите деца? Аз ще направя това. И после ще намеря начин да запазя този спомен за деня, в който аз и онези, които обичам, ще имаме нужда да си спомним колко много Бог ни обича и колко много се нуждаем от Него. Свидетелствам, че Той ни обича повече, отколкото повечето от нас си даваме сметка. Знам, че това е истина и ме радва да Го помня. В името на Исус Христос, амин.