2010–2019
За най-важните неща
Октомври 2010


За най-важните неща

В този живот, с неговото бързо темпо и многото поводи за стрес, е трудно да чувствате радост и може би затова сега е удобен момент да се съсредоточите върху най-важните неща.

Забележително е колко много можем да научим за живота, като изучаваме природата. Например учените могат да разгледат пръстените на дърветата и да узнаят за климата и условията за растеж преди стотици и дори хиляди години. Едно от нещата, които научаваме от изучаването на дърветата, е че по време на сезоните с идеални условия дърветата растат с нормално темпо. Обаче по време на сезони с по-неблагоприятни условия, дърветата забавят растежа си и съсредоточават енергията си в основните функции, необходими за оцеляване.

Вече може би се питате, “Всичко това е много хубаво и интересно, но какво общо има с пилотирането на самолет?” Е, нека ви кажа.

Някога били ли сте в самолет, който преминава през турбулентност? Най-честата причина за турбулентност е внезапната промяна в движението на въздуха, което кара самолета да потъва, да се клати и тресе. Макар самолетите са построени така, че да издържат на много по-голяма турбулентност от тази, която бихме срещнали при един нормален полет, тя все още може да разтревожи пътниците.

Какво според вас правят пилотите, когато се натъкнат на турбулентност? Начинаещият пилот може да предположи, че ще е добре да се увеличи скоростта, защото така по-бързо ще излезе от турбулентността. Но това може да не е правилната реакция. Опитните пилоти разбират, че има една максимална скорост за преминаване през турбулентност, и ако тя бъде превишена, ще се увеличат отрицателните ефекти на турбулентността. И в повечето случаи това означава, че трябва да намалим скоростта. Същият принцип важи и за “лежащите полицаи” по пътя.

Затова при неблагоприятни условия е полезно да забавим малко, да стабилизираме своя курс и да се съсредоточим върху основните неща.

Темпото на съвременния живот

Това е прост, но много важен за научаване урок. Той може да изглежда логичен при дърветата и турбулентността, но е учудващо колко лесно е игнориран, когато дойте моментът да приложим тези принципи в нашия всекидневен живот. Когато нивата на стреса се покачат, когато ни сполети нещастие, когато ни налегне беда, твърде често ние се опитваме да запазим забързаното темпо и дори да го ускорим, някак си вярвайки, че колкото повече бързаме, толкова по-добре ще се справим.

Една от отличителните черти на съвременния живот е сякаш неговото непрекъснато растящо темпо, независимо от турбулентността и пречките.

Нека не се залъгваме, доста лесно е да бъдем заети. Всички можем бързо да изготвим списък със задачи, които да претрупат нашия график. Някои хора дори смятат, че личното им достойнство зависи от техния списък със задачи. Те отрупват свободното си време с редица събрания и подробности – дори в моменти на стрес и умора. Понеже ненужно усложняват живота си, те често чувстват повече неудовлетвореност, по-малко радост и твърде малко чувство за значимост в живота си.

Казано е, че всяка добродетел, когато се прекали с нея, може да се превърне в порок. С прекалената заетост определено може да стане така. Идва момент, в който километричните камъни на постиженията се превръщат във воденични камъни, а амбициите в тежест на врата.

Кое е решението?

Мъдрите хора разбират и прилагат уроците от кръговете на дърветата и турбулентността. Те устояват на изкушението да бъдат въвлечени в неистовото бързане на всекидневния живот. Те следват съвета, “Животът не е само увеличаване на скоростта”1. Накратко, те се съсредоточават върху най-важните неща.

Старейшина Далин Х. Оукс учи в една скорошна обща конференция, “Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри, защото развиват вяра в Господ Исус Христос и укрепват нашите семейства”2.

Търсенето на най-добрите неща неизбежно води до основните принципи на Евангелието на Исус Христос – простите и красиви истини, дадени ни чрез откровение от един загрижен, вечен и всезнаещ Отец в Небесата. Тези основни учения и принципи, макар достатъчно прости да бъдат разбрани и от дете, дават отговор на най-сложните житейски въпроси.

Съществува красота и яснота в простотата, която понякога не оценяваме в своята жажда за сложни решения.

Например съвсем скоро след като астронавтите и космонавтите се качиха в орбита около земята, се разбрало, че химикалките не могат да пишат в космоса. И така някои много умни хора се заели да решат проблема. Били нужни хиляди часове и милиони долари, но накрая те разработили химикалка, която може да пише навсякъде, при всяка температура и почти на всяка повърхност. Но по какъв начин се справяли с проблема астронавтите и космонавтите, докато бъде намерено решение за него? Те просто ползвали молив.

Леонардо да Винчи е цитиран да казва “Простотата е най-сложното нещо”3. Когато погледнем основополагащите принципи на плана на щастие, плана на спасението, в неговата яснота и простота можем да разпознаем и оценим елегантността и красотата на мъдростта на Небесния Отец. След това в съгласуването на нашите пътища с Неговите започва нашата мъдрост.

Силата на основните неща

Разказва се как легендарният треньор по американски футбол Винс Ломбарди имал нещо като ритуал, който изпълнявал през първата тренировка за сезона. Взимал топката, показвал я на атлетите, които играели този спорт от много години, и казвал, “Господа, … това е топка!” Говорил за нейния размер и форма, как тя се рита, носи и подава. След това ги извеждал на игрището и казвал, “Това е футболно игрище”. Разхождал ги из него, описвал неговите размери, форма, правилата на играта и основните й движения4.

Този треньор знаел, че дори тези опитни играчи, както и целият отбор, могли да станат наистина добри единствено чрез овладяване на основните неща. Те могли да прекарват времето си в практикуване на сложни игрови трикове, но докато не овладеели основните неща, никога нямало да станат шампиони.

Мисля, че повечето от нас интуитивно разбират колко важни са основните неща. Просто понякога се разсейваме от толкова много неща, които изглеждат по-привлекателни.

Печатни материали, широк набор от медийни източници, електронни инструменти и приспособления – които, при правилна употреба, са полезни – могат да се превърнат във вредни развлечения и острови на самотата.

И сред многообразието от гласове и избори, скромният Човек от Галилея е застанал с разтворени ръце, чакайки. Негово е простото послание: “Дойди и Ме следвай”5. И Той не говори със силен мегафон, а с тих и тънък глас6. Толкова е лесно основното послание на Евангелието да се изгуби сред потопа от информация, който ни залива от всички страни.

Светите Писания и словото на живите пророци се съсредоточават върху основните принципи и учения на Евангелието. Причината да връщаме към тези основни принципи, към тези чисти учения е следната – те са портал към истини с дълбоко значение. Те са врата към преживявания от изключителна важност, които иначе не бихме могли да разберем. Тези прости, основни принципи са ключов фактор за живота в хармония с Бог и човека. Те са ключове за отваряне на небесните отвори. Те ни дават мира, радостта и разбирането, които Небесният Отец е обещал на онези от Неговите деца, които чуват Неговия глас и Му се подчиняват.

Братя и сестри, добре ще направим, ако леко забавим темпо, като продължим напред с максималната за нашите обстоятелства скорост, съсредоточим се върху основните неща, повдигнем поглед и наистина видим кои са най-важните неща. Нека не забравяме основополагащите наставления, които нашият Небесен Отец е дал на Своите деца; те полагат основа за един богат и плодотворен земен живот, обещаващ вечно щастие. Те ще ни напътстват да изпълняваме тези неща с мъдрост и порядък; защото не е нужно да бягаме по-бързо, отколкото имаме сила. По-скоро е необходимо да бъдем усърдни, за да можем да заслужим наградата7.

Братя и сестри, усърдното изпълнение на най-важните неща ще ни води към Спасителя на света. Точно затова ние “говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа … та … да знае(м) към кой източник да се обърн(ем) за опрощение на греховете си”8. Сред сложността, объркването и бързината на съвременния живот има един “превъзходен път”9.

И така, кои са основните неща?

Когато се обърнем към Небесния Отец и потърсим Неговата мъдрост за най-важните неща, ние отново и отново научаваме колко важно е да поддържаме следните четири вида взаимоотношения: с нашия Бог, с нашите семейства, с нашите ближни и с нас самите. Когато направим оценка на живота си, ще видим къде сме се отклонили от превъзходния път. Очите на нашето разбиране ще бъдат отворени и ние ще разберем какво трябва да бъде направено, за да пречистим сърцата си и дадем нов фокус на живота си.

Първо, нашата връзка с Бог е най-свята и важна. Ние сме Негови духовни деца. Той е наш Отец. Той желае да бъдем щастливи. Когато Го търсим, когато се учим от Неговия Син Исус Христос, когато разтваряме сърцата си за влиянието на Светия Дух, нашият живот става по-стабилен и сигурен. Изпитваме повече мир, радост и удовлетворение, когато даваме най-доброто от себе си да живеем според Божия вечен план и да спазваме Неговите заповеди.

Подобряваме своята връзка с нашия Небесен Отец, като се учим от Него; като общуваме с Него, покайваме се за греховете си и активно следваме Исус Христос, защото “никой не дохожда при Отца, освен чрез (Христос)”10. За да укрепваме връзката си с Бог, е необходимо да прекарваме известно време насаме с Него. Тихото съсредоточаване върху всекидневната лична молитва и изучаването на Писанията, с цел винаги да бъдем достойни за храмова препоръка – това са мъдри инвестиции на нашето време и усилия да се приближаваме до нашия Небесен Отец. Нека обърнем внимание на поканата в Псалми: “Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог”11.

Втората ключова връзка е тази с нашите семейства. Тъй като “никой друг успех не може да компенсира провала”12 там, ние следва да превърнем нашите семейства във висш приоритет. Ние изграждаме задълбочени и изпълнени с любов семейни взаимоотношения, като вършим заедно прости неща, като се храним заедно, като провеждаме семейна домашна вечер, и като просто се забавляваме. В семейните взаимоотношения любовта всъщност е време, просто време. Отделянето на време един за друг е ключа за хармоничен дом. Ние по-скоро разговаряме помежду си, отколкото говорим един за друг. Учим се едни от други и ценим своите различия, редом с общите неща помежду ни. Осъществяваме една божествена връзка помежду ни, когато заедно се обръщаме към Бог в семейна молитва, изучаване на Евангелието и неделно богослужение.

Третото ключово взаимоотношение е с нашите ближни. Изграждаме тази връзка с всеки човек поотделно – като сме чувствителни към нуждите на другите, като им служим, като отдаваме от нашето време и таланти. Бях дълбоко впечатлен как една сестра, обременена от предизвикателствата на възрастта и болестта, реши, че макар да не може да прави много, тя може да изслушва. И така всяка седмица тя търсеше хора, които изглеждат загрижени или обезсърчени, и прекарваше време с тях, слушайки. Каква благословия бе тя в живота на толкова много хора.

Четвъртото ключово взаимоотношение е с нас самите. Може да изглежда странно, че трябва да имаме връзка с нас самите, но това е така. Някои хора просто не могат да понасят себе си. Те по цял ден се омаловажават и критикуват, докато започнат да мразят себе си. Нека предложа да намалите скоростта и да отделите малко време да опознаете себе си по-добре. Разхождайте се сред природата, погледайте изгрева, наслаждавайте се на Божиите творения, размишлявайте върху истините на възстановеното Евангелие и открийте тяхното значение лично за вас. Научете се да виждате себе си такива, каквито ви вижда Небесният Отец – Негова безценна дъщеря или Негов син с божествен потенциал.

Радвайте се в чистото Евангелие

Братя и сестри, нека бъдем мъдри. Нека се обръщаме към чистите води на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Нека с радост пием от тях, от тяхната простота и яснота. Небесата са отново разтворени. Евангелието на Исус Христос е отново на земята, като неговите прости истини са изобилен източник на радост!

Братя и сестри, наистина имаме голям повод да се радваме. В този живот, с неговото бързо темпо и многото поводи за стрес е трудно да чувствате радост и може би затова сега е удобен момент да се съсредоточите върху най-важните неща.

Силата идва не от неспирната дейност, а от това да сме установени върху стабилна основа от светлина и истина. Тя идва от съсредоточаването на нашето внимание и усилия върху основните неща на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Тя идва от съсредоточаването върху божествените неща, които са най-важни.

Нека леко опростим живота си. Нека направим необходимите промени в живота си, за да се съсредоточим върху възвишената красота на простата, скромна пътека на християнското ученичество – пътеката, която води към живот, изпълнен с цел, радост и мир. За това се моля и ви оставям своята благословия, в святото име на Исус Христос, амин.

  1. Mahatma Gandhi, в Larry Chang, Wisdom for the Soul, 2006 г., стр. 356.

  2. Далин Х. Оукс, “Добро, по-добро, най-добро”, Лиахона, ноем. 2007 г., стр. 107.

  3. Leonardo da Vinci, в John Cook, съст., The Book of Positive Quotations, 2-ро изд. 1993 г., стр. 262.

  4. Vince Lombardi, в Donald T. Phillips, Run to Win: Vince Lombardi on Coaching and Leadership, 2001 г., стр. 92.

  5. Лука 18:22.

  6. Вж. 1 Царете 19:12.

  7. Вж. Мосия 4:27.

  8. 2 Нефи 25:26.

  9. 1 Коринтяните 12:31; Етер 12:11.

  10. Иоана 14:6.

  11. Псалми 46:10.

  12. J. E. McCulloch, Home: The Savior of Civilization, 1924 г., стр. 42; вж. и Conference Report, апр. 1935 г., стр. 116.