Намиране на траен мир и изграждане на вечни семейства

Пътуването ни през живота има добри и лоши периоди. Всеки от тях носи различни предизвикателства. Нашето умение да се адаптираме към промените зависи от основата, върху която градим. Евангелието на нашия Господ и Спасител осигурява сигурна и стабилна основа. Тя се изгражда парче по парче, докато придобиваме знание за Господния вечен план за Неговите деца. Спасителят е нашият Учител. Ние Го следваме.

Писанията свидетелстват за Него и така ни дават пример за съвършена праведност, който да следваме. На една предишна конференция споделих с членовете на Църквата, че имам много тетрадки, в които майка ми си е записвала материали, които е използвала, за да подготвя уроците си в Обществото за взаимопомощ. Бележките й все още са съвсем актуални. Една от тях е цитат, написан през 1908 г. от Чарлз Едуард Джеферсън по отношение характера на Исус Христос. Тя гласи:

„Да бъдеш християнин е да се възхищаваш на Исус толкова искрено и толкова пълно, че целият ти живот да премине в опити да станеш като Него.

… Можем да Го опознаем чрез словата, които е изрекъл, чрез делата, които е извършил, а също и чрез моментите на мълчание. Можем да Го опознаем и чрез впечатлението, което първоначално е направил на приятелите си и после на враговете си, а след това и на съвременниците му като цяло. …

Един от аспектите на двадесети век е недоволството (и проблемите). …

… Хората желаят нещо, но и те не знаят какво точно. Богатството се трупа, … (и) светът е изпълнен с открития на човешките умения и гений, но … въпреки това хората са неспокойни, незадоволени (и) объркани. Ако отворим Новия завет, сме приветствани от следните думи: „Дойдете при Мене и ще намерите покой на душата си, Аз съм хлябът на живота, Аз съм светлината на света, ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие, Моя мир ви давам, ще приемете сила, ще се зарадвате“ (The Character of Jesus 1908 г., стр. 7, 11, 15–16).

Мъжете и жените формират себе си отчасти по хората, сред които те изберат да живеят. Онези, от които се възхищават и на които се опитват да подражават, също ги формират. Исус е великият Пример. Единственият начин да намерим траен мир е да гледаме към Него и да живеем.

Какво в Исус си струва да изучим?

„Писателите на Новия завет … не са се интересували от фигурата (на Исус), от дрехите Му или от къщите, в които е живял. … Той е роден в ясла, работи в дърводелница, преподава три години и след това умира на кръст. … Новият завет е написан от мъже, които били уверени, че трябва да … отправим поглед в Него“ (The Character of Jesus, стр. 21–22) с убедеността, че Той действително е бил и е Синът Божий, Спасителят и Изкупителят на света.

Мисля, че една от притчите на Спасителя особено много се отнася за днешното време.

Тя е записана в Матея, глава 13, където четем:

„Но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да го оплевим?

А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми“ (стихове 25–30).

Старият враг на цялото човечество е намерил всякакви средства, за да разпръсне плевелите навсякъде. Той е намерил начини те да проникнат дори в светостта на домовете ни. Греховното и светското е станало толкова разпространено, че изглежда няма начин то да бъде оплевено. То идва по жица и по въздух във същите устройства, които сме разработили, за да ни обучават и развличат. Житото и плевелите растат плътно едно до друго. Служителят, който отговаря за полето, трябва с цялата си мощ да подхрани това, което е добро, и да го направи толкова силно и красиво, че плевелите да не привличат нито погледа, нито слуха. Колко благословени сме ние като членове на Господната Църква да имаме ценното Евангелие на нашия Господ и Спасител за основа, върху която да градим живота си.

В Книгата на Мормон, 2 Нефи, четем: „Защото ето, аз ви казвам отново, че ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите“ (2 Нефи 32:5).

Никога не трябва да позволяваме на шума на света да надвие и заглуши този тих, мек глас.

Определено сме били предупредени за събитията, пред които ще се изправим в наше време. Задачата ни е да се подготвим за събитията, за които Господ е казал, че със сигурност ще дойдат.

Мнозина в притесненото ни общество разбират, че разпадането на семейството ще донесе само скръб и безнадеждност в един объркан свят. Като членове на Църквата, ние имаме отговорността да запазим и защитим семейството като основна единица на обществото и на вечността. Пророците са ни предупредили за неизбежните и унищожителни последствия от упадъка на семейните ценности.

Докато светът продължава да ни наблюдава, нека сме сигурни, че примерът ни подкрепя плана, който Господ е създал за чедата Си тук в смъртността. Най-въздействащото учение трябва да се извършва чрез праведен пример. Домовете ни трябва да са свети места, за да могат да устоят на натиска на света. Помнете, че най-великите от всички Господни благословии идват чрез и се дават на праведните семейства.

Трябва внимателно да продължим да преценяваме доколко се справяме като родители. Най-силното учение, което едно дете може да получи, идва от загрижени и праведни бащи и майки. Нека първо видим ролята на майката. Чуйте следния цитат от президент Гордън Б. Хинкли:

„Жените, които правят от една къща дом, дават много по-голям принос към обществото, отколкото онези, които командват огромни армии или стоят начело на внушителни корпорации. Кой може да сложи цена на влиянието, което една майка има върху децата си, баба върху потомците си или лели и сестри върху техните роднини?

Не можем и да започнем да измерваме или пресметнем влиянието на жените, които по свой собствен начин изграждат стабилен семеен живот и възпитават в добро поколенията на бъдещето. Решенията, взети от жените в това поколение, ще имат вечни последствия. Според мен майките днес имат като най-велика възможност и най-сериозно предизвикателство да направят всичко по силите си, за да укрепят дома“ (Standing for Something: 10 Neglected Virtues That Will Heal Our Hearts and Homes, 2000 г., с. 152).

Сега нека видим ролята на бащата в живота ни:

Бащите дават благословии и изпълняват свещени обреди за децата си. Те ще станат най-съществените духовни моменти в живота им.

Бащите са лично ангажирани при воденето на семейните молитви, всекидневното четене на Писанията и седмичните семейни домашни вечери.

Бащите създават семейни традиции, като са ангажирани при спомагането да се планират ваканционни пътувания и излети, които да включват всички членове на семейството. Спомените от това специално време, прекарвано заедно, никога няма да бъдат забравени от децата им.

Бащите провеждат индивидуални разговори с децата си и ги учат на евангелски принципи.

Бащите учат синовете и дъщерите си на ценността на работата и им помагат при поставянето на достойни цели в живота им.

Бащите дават пример за евангелска служба с вяра.

Моля помнете, братя, вашето свещено призование като баща в Израил – вашето най-важно призование във времето и вечността – призование, от което никога няма да бъдете освободени.

Преди много години на коловите конференции показвахме кратък филм, за да илюстрираме темата на посланието, което представяхме. В рамките на една година, като пътувахме из Църквата, за да посетим възложените ни колови конференции, ние се запознавахме доста добре със съдържанието на филма. Почти мога да го цитирам наизуст. Посланието остана в ума ми през всичките тези години. Разказвачът във филма бе президент Харолд Б. Лий, който разказа за един случай в дома на дъщеря му. Историята бе следната:

Една вечер майката в дома забързано се опитвала да довърши правенето на едни компоти. Най-сетне децата си легнали и всички били спокойни. Затова тя решила, че вече може да довърши компотите. Като започнала да бели и маха семките на плодовете, две малки момчета се появили в кухнята и обявили, че са готови за молитвите преди лягане.

Тъй като не желаела да бъде прекъсвана, майката казала бързо на момчетата: „Защо тази вечер не си кажете сами молитвите, а мама да продължи да оправя плодовете?“

По-големият от синовете отказал да се върне и попитал: „Кое е по-важно: молитвите или плодовете?“ (Вж. Teachings of Presidents of the Church: Harold B. Lee, 2000 г., с. 143–44.)

Понякога се оказваме в ситуации, в които имаме възможността да научим децата на урок, който да има траен ефект върху живота им. Разбира се, молитвите са по-важни от плодовете. Имащият успех родител никога не трябва да е твърде зает да забележи момент в живота на детето, когато може да се преподаде важен урок.

Твърдото ми убеждение е следното: никога през многото ми години живот не е имало време, когато децата на нашия Небесен Отец да са се нуждаели от повече напътствие от страна на верни, отдадени родители. Имаме велики и благородни родители, които се отказват от почти всичко, което притежават, за да намерят място, където да отгледат децата си с вяра и смелост, за да може следващото поколение да има по-големи възможности от техните. Трябва да намерим в себе си същия решителен дух и да преодолеем предизвикателствата, пред които се изправяме в същия жертвен дух. Трябва да вдъхнем в бъдещите поколения още по-силно упование на ученията на нашия Господ и Спасител.

„И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“ (Еламан 5:12).

Евангелието на Исус Христос осигурява основата, върху която можем да намерим траен мир и да изградим вечни семейни единици. За това свидетелствам в името на нашия Господ и Спасител, тъкмо Исус Христос, амин.