„За мен беше истинска мечта“

След кръщението си през октомври 1991 г. Диана Ковачева с нетърпение очаква да може да посети храма. „Имах много силно желание да посетя храма за собственото си надаряване и за да извърша обреди за предците си“ – спомня си по-късно тя. Най-близкият храм, обаче, се намира на разстояние 1 460 км във Фрайберг, Германия. „Научих всичко, което можех за храма – припомня си тя. – Наученото увеличаваше желанието ми да посетя храма. За мен беше истинска мечта“. Диана, също така, започва да спестява пари за пътуването, когато му дойде времето.

Най-накрая, през февруари 1995 г., тя разбира, че първото групово пътуване до храма е планирано да се проведе през август същата година. Тя е развълнувана да научи, че в автобуса са запазени места за нея и по-голямата ѝ сестра Ваня. В следващите няколко месеца членовете посещават всяка седмица курс за подготовка за храма, изследват семейната си история и събират необходимите за пътуването документи. Като част от личната си подготовка Диана си поставя за цел да прочете Учение и завети преди да отпътува. „Беше трудно – споделя тя. – Книгата беше много голяма и беше на английски език“. Вечерта преди заминаването Диана остава будна почти цялата нощ, за да завърши последните няколко раздела.

Светии от България се качват в автобуса, за да започнат пътуването си до храма във Фрайберг, Германия; февруари 1995 г.

По време на 30-часовото пътуване с автобус през пет държави 39-те членове на групата прекарват времето си в гледане на църковни видеоклипове, пеене на химни, четене и дрямка. Около 21:00 ч на втория ден, автобусът пристига във Фрайберг. „Навън беше много тъмно и изведнъж храмът се появи пред нас – припомня си Диана. – Гледката беше нереална“. Обзети от вълнение, светиите избухват в аплодисменти.

Те са посрещнати от президента на храма, който бързо ги повежда към трапезарията, в която ги очаква храна. След вечерята са им показани стаите в сградата за настаняване на посетители.

Следобед, на следващия ден Диана и Ваня получават своето надаряване в храма. „Бях много щастлива – разказва Диана. – Чувствах се сякаш си бях у дома“. По-късно участват в допълнителни сесии и извършват обреди за починалите си предци. „Беше прекрасно да бъда рамо до рамо със сестра си и да получим надаряване за нашите баби“ – спомня си Диана. В продължение на три дни българските светии прекарват много часове в храма, извършвайки обреди.

„Животът ми много се промени след кръщението ми – споделя Диана, – но след посещението на храма се промени още повече.“ След завръщането си в България Диана разказва на всеки, когото познава, за прекрасните си преживявания. В годините след нейното първо пътуване, тя се връща в храма още много пъти, помага на други светии от България да се подготвят да получат собствените си храмови благословии и служи като храмов работник. От 2003 година насам Диана работи като консултант в Центъра по семейна история в София, като помага на другите да издирват семейната си история. „Спомням си преживяванията в храма и това ми дава сили“ – казва тя.