Джейн Елизабет Манинг Джеймс

Джейн Елизабет Манинг (приблизително 1822 – 1908) е едно от поне пет деца, родени в семейството на живееща свободно в щата Кънектикът афроамериканска двойка, по време, когато по-голяма част от чернокожото население в Съединените щати живее като роби¹. Като младо момиче, през 1841 г. тя се присъединява към Нова ханаанска конгрегационна църква, но 18 месеца по-късно, през зимата на 1842–1943, тя и няколко от близките ѝ са кръстени в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Джейн и други членове на семейството ѝ скоро имат желанието да се присъединят към светиите в Наву и затова предприемат пътуване от Кънектикът до Ню Йорк, като планират да пътуват както с параходи, така и с рибарски лодки. Но поради тяхната раса, не им позволяват да се качат на плавателните средства и затова им се налага да изминат пеш оставащите 1 300 км. В Пеория, щата Илинойс, местните власти разпитват семейство Манинг, предполагайки, че са избягали роби и изискват от тях документи, с които да докажат своя статут на свободни хора. Расизмът е една от трудностите, с които Джейн ще трябва да се справя през остатъка от живота си.

След като пристига в Наву, Джейн бързо се сприятелява с Джозеф и Ема Смит. Тя живее при тях и работи в дома им. На определен етап Ема кани Джейн да бъде осиновена в семейство Смит посредством запечатване чрез свещеничеството². Джейн отказва, разбирайки погрешно непознатата нова практика, но твърдо вярва в пророческата роля на Джозеф. „Познавах Пророка Джозеф – свидетелства по-късно тя. – Той беше най-добрият човек, който съм срещала някога. … Знаех със сигурност, че той е пророк“³.

Чрез разговори с Джозеф и с майка му Луси Мак Смит, Джейн научава повече за Книгата на Мормон и нейния превод, получава разбиране за храмовите обреди и започва да изпитва уважение към тях.

Джейн се омъжва за Айзък Джеймс, свободен обърнат във вярата чернокож от щата Ню Джърси. Те, заедно със сина на Джейн, Силвестър, напускат Наву през 1846 г., за да се отправят на запад със светиите. През юни същата година се ражда Силас, синът на Джейн и Айзък. През следващата година семейството прекосява равнините, като пристига в долината на Соленото езеро през есента на 1847 г. Айзък и Джейн имат още шест деца, от които само две живеят по-дълго от Джейн. Подобно на други ранни заселници в долината на Соленото езеро, Джейн и Айзък работят усърдно, за да изхранват семейството си. Айзък се труди като работник и от време на време като кочияш за Бригъм Йънг, а Джейн тъче платове, шие и пере дрехи, както е правила в Наву.

Неразбирателство в семейството води до развода на Айзък и Джейн през 1870 г. Джейн по-късно има краткотраен двугодишен брак с бивш роб, Франк Пъркинс, но скоро се връща към живота си на самотна майка и баба. Финансовите затруднения и смъртта на три от децата ѝ принуждават Джейн да се върне на работа. Тя прави и продава сапун, докато двама от синовете ѝ са наети за работници. През 1890 г., след 20-годишно отсъствие, Айзък се завръща в Солт Лейк Сити, възобновява членството си в Църквата и постига приятелски отношения с Джейн. Когато той умира една година по-късно, опелото се провежда в нейния дом.

През всичките си житейски трудности Джейн остава отдадена на своята вяра в ученията на Евангелието и цени членството си в Църквата. Тя прави дарения за изграждането на храмове и участва в Обществото за взаимопомощ и Обществото на младите дами за пестелив живот⁴. Джейн получава изобилно даровете на Духа, включително видения, сънища, изцеляване чрез вяра и говорене на езици. „Вярата ми в Евангелието на Исус Христос – пише тя по-късно през живота си, – е толкова силна днес, всъщност, дори е по-силна, ако това е възможно, отколкото беше в деня на кръщението ми“⁵.

От 1884 г. до 1904 г. Джейн периодично се обръща към ръководители на Църквата (Джон Тейлър, Уилфърд Уудръф, Зина Д. Х. Йънг и Джозеф Ф. Смит) и моли за позволение да получи своето храмово надаряване и да бъде запечатана⁶. По това време на чернокожите мъже и жени светии от последните дни не е разрешено да участват в повечето храмови обреди. През 1888 г. президентът на кол Ангъс М. Кенън упълномощава Джейн да извършва кръщения за своите починали близки⁷. Впоследствие, през 1894 г. църковни ръководители ѝ позволяват да бъде запечатана чрез заместник към семейството на Джозеф Смит като служеща в семейството, което е едно уникално събитие. Въпреки че не получава своето храмово надаряване и не е запечатана към своите близки, докато е жива, тези обреди са извършени за нея през 1979 г.⁸

Тя умира на 95-годишна възраст на 16 април 1908 г. като една винаги вярна жена-светия от последните дни. Във вестник Deseret News се отбелязва: „Малко са хората, които се отличават с повече вяра и вярност от Джейн Манинг Джеймс; и въпреки че идва от скромни обстоятелства, нейните приятели и познати са стотици“⁹.