2002 г.
Милосърдие: Да започнем с едно семейство, c един дом
Ноември 2002


Милосърдие: Да започнем с едно семейство, c един дом

Като жени в завета,… ние можем да променим лицето на земята, като започнем с едно семейство и един дом, чрез милосърдието, и нашите малки и прости действия на чиста любов.

Преди няколко години моят съпруг и аз посетихме източната част на Берлин, Германия. Големи парчета от онова, което по-рано беше позорната стена, разделяща гражданите на този град, лежаха наоколо — запазени като паметник на триумфа на свободата над робството. Върху едно парче от стената с дебели, неравномерни червени букви бяха написани тези думи: „Много обикновени хора на много малки места, правейки много дребни неща, могат да променят лицето на земята.” Тази фраза ми говори какво всяка една от нас — като жени в завета — може да направи, за да подобри нещата, когато с желание предлагаме сърцата и ръцете си на Господа, като издигаме и обичаме другите.

Няма значение дали сме нови обърнати във вярата или членове от рождение, неомъжени, семейни, разведени или вдовици, дали сме богати, бедни, образовани или неграмотни, дали живеем в модерен град или в най-отдалеченото село в джунглата. Ние, като жени в завета, сме се посветили на делото на Христа чрез нашите кръщелни и храмови завети. Ние можем да променим лицето на земята, като започнем с едно семейство и един дом, чрез милосърдието, нашите малки и прости действия на чиста любов.

Милосърдието, чистата любов на Спасителя е „най-висшата, най-благородната, най-силната любов”1, за притежанието на която „се молим на Отца с цялото си сърце”2 . Старейшина Далин Х. Оукс ни учи, че милосърдието „не е действие, а състояние или положение, човек става такъв.”3 Нашите всекидневни дарове на милосърдие са „написани не с мастило, а с Духа на живия Бог; . . на плочи от плът в нашите сърца.”4 Малко по малко нашите милосърдни действия променят нашата природа, формират характера ни и в края на краищата ни правят жени, които с кураж и обвързаност казват на Господ: „Ето ме, изпрати мен.”

Като наш пример Спасителят ни показа какво значи милосърдие чрез собствените Му действия. Освен служенето на хората Исус изразяваше дълбочината на Своята любов и грижа за Своето семейство. Дори когато страдаше в ужасна агония на кръста, Той мислеше за Своята майка и нейните нужди.

„А при кръста на Исуса стоеше майка Му…

А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

После каза на ученика: Ето, майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си”.5

Намирам трогателно как този стих показва дълбочината на предаността на Иоан към Мария, като казва, че той „я прибра у дома си.” Вярвам, че най-важните действия на милосърдие са малки и простички в естеството си, вечни в последствията си и се извършват между стените на нашите „собствени домове.”

Когато всеки ден се опитваме да се справим търпеливо и любящо с капризни бебета, предизвикателни тинейджъри, трудни съквартиранти, по-малко активни съпруги или съпрузи, или възрастни, сакати родители, може да се запитаме: „Това, което правя, наистина ли е важно? Има ли значение или дали си заслужава?” Скъпи сестри, това, което правите е от значение! То значи толкова, толкова много! Всеки ден, всеки един от нас учи и отново научава в къщи, че милосърдието, чистата любов на Спасителя, никога не угасва. Толкова много сестри от Обществото за взаимопомощ извършват велика служба в семействата си. Тези верни жени не получават похвалата на света — нито пък я търсят — но „към едни, които са в съмнение, биват милостиви.”6

Кои са тези жени, които правят нещата различни? В Наву нашите ранни сестри от Обществото за взаимопомощ, сред изключителна бедност, отворили сърцата си и приветствали в домовете си много новопокръстени, стичащи се в града. Те споделили своята храна, своите дрехи и по-важно, те споделили своята вяра в изкупващата любов на Спасителя.

В наши времена сестра Нел е една жена в завета, която е различна. Тя е вдовица на около 80 години, с 47-годишен син, който е умствено и физически изостанал по рождение. Преди няколко години тази скъпа сестра си постави за цел да направи нещо, което изглеждаше на всеки друг невъзможно — да научи сина си Кийт да чете. Да се научи да чете било най-голямото му желание, но докторите казвали, че Кийт бил неспособен да чете. С вяра в сърцето си и желание да благослови живота на сина си тази смирена вдовица казала на сина си: „Аз знам, че Небесният Отец ще те благослови, за да можеш да четеш Книгата на Мормон.”

Сестра Нел пише следното: „Изискваше се много упорита работа за Кийт и не беше лесно и за мен . Първоначално имаше някои трудни дни, защото аз се разстройвах. Изискваше се много време в борбата за усвояване на всяка отделна дума. Аз седя до него всяка сутрин. Посочвам всяка дума с молив, за да му помогна да не се обърква. След седем дълги години и един месец Кийт най-накрая свърши с четенето на Книгата на Мормон.” Майка му казва:„Като го чуя да чете някой стих без помощ, изпитвам трепет, който просто не мога да опиша с думи.” Тя свидетелства: „Знам, че наистина стават чудеса, когато се уповаваме на Господ”.7

По целия свят в Африка, Азия, Пасифика, Северна и Южна Америка и Европа милосърдни жени заедно със семействата си също правят нещата различни в своите общности. На един малък остров в Тринидад сестра Рамоутар, една заета президентка на Обществото за взаимопомощ на клона и нейното семейството, помагат на съседските деца. Семейство Рамоутар живеят в едно село, което е „място, пълно с наркотици”, където много родители и възрастни са пристрастени към алкохола или търгуват с наркотици. Децата са в голяма опасност и често са без надзор. Много не ходят на училище.

Всеки четвъртък вечер 30 деца на възраст от 3 до 19 години сядат пространството около къщата на Рамоутар, нетърпеливи да участват в група, позната като „Нашето голямо щастливо семейство.” Част от дейностите са молитви, химни, забавни песни и споделяне на добри дела, извършени от децата всяка седмица. Понякога доктори, полицаи, учители или нашите собствени мисионери споделят полезни уроци, като „шестте начина да бъдеш” на президент Гордън Б. Хинкли. Семейство Рамоутар спасява децата чрез своите малки и прости действия на милосърдие. След като те са споделяли Евангелието в тяхното „Голямо щастливо семейство”, други хора са се присъединили към Църквата.

Възлюбени сестри от Обществото за взаимопомощ, където и да живеем, в каквито и обстоятелства да се намираме, ние, като жени в завета, обединени в праведност, можем да променим лицето на земята. Свидетелствам, както е направил Алма, че „великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства.”8 В нашите домове тези малки и прости средства — нашите ежедневни действия на милосърдие — провъзгласяват убеждението ни: „Ето ме, изпрати мен.”

Оставям своето свидетелство, че най-великото дело на чиста любов за времето и вечността е Единението на Исус Христос. Той доброволно положи живота Си, за да извърши единение за моите и вашите грехове. Изразявам своята преданост към Неговото дело и своето желание да Му служа винаги когато Той ме призове, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Библейски речник, стр .632

  2. Мороний 7:48.

  3. „The Challenge to Become,” Liahona, януари 2001 г, стр. 42

  4. 2 Коринтяните 3:3.

  5. Иоана 19:25–27.

  6. Юдово 1:22.

  7. Писмо в архив в офисите на Обществото за взаимопомощ.

  8. Алма 37:6.