Въздавайте благодарности за всички неща

Винаги е било заповядано на Божиите чада да въздават благодарност. Има примери навсякъде в Стария и Новия завет. Апостол Павел писал: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса” (1 Солунците 5:18). Пророкът Алма поучавал: „… когато ставаш сутрин нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога” (Алма 37:37). И в съвременно откровение Господ провъзгласил, че „който получава всички неща с благодарност ще бъде славен; и нещата от тази земя ще му бъдат прибавени дори стократно (вж. У. и З. 78:19).

Ние имаме да въздаваме благодарност за толкова много неща. Първото и най-важно, ние сме благодарни за нашия Спасител Исус Христос. Според плана на Отца Той създаде света. Чрез Своите пророци Той открил плана на спасението с придружаващите го заповеди и обреди. Дошъл в смъртност, за да ни учи и да ни покаже пътя. Той страдал и платил цената за нашите грехове, ако се покаем. Той отдал живота Си и покорил смъртта и се вдигнал от гроба, за да можем всички ние да живеем отново. Той е Живота и Светлината на света. Както цар Вениамин учил: „ако отдадете всичките си благодарности и хваления, които цялата ви душа има мощ да притежава, на този Бог, Който ви е сътворил, пазил и съхранявал и… Му служите с цялата си душа, пак бихте били недоходни слуги” (Мосия 2:20-21).

Ние сме благодарни за откритите истини, които поставят стандарт, чрез който да измерваме всички неща. Както Библията учи, Господ ни е дал апостоли и пророци, „за да се усъвършенстват светиите” (вж. Ефесяните 4:11-12). Ние използваме откритата истина, която те ни дават, „за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство по измамителни хитрости” (Ефесяни 4:14). Онези, които разглеждат всяко нещастие и преценяват всяко ново твърдение или откритие според стандарта на откритата истина, не трябва да бъдат „подхвърляни насам-натам”, но могат да бъдат непоклатими и в мир. Бог е в Своите небеса и Неговите обещания са сигурни. „Не се смущавайте”, ни е казал Той относно разрушенията, които ще предшестват края на света, „понеже когато всички тези неща се случат, вие може да знаете, че обещанията, които са ви били дадени, ще се изпълнят” (вж. У. и З. 45:35) Какво упование за душата в тези смутни времена!

Ние въздаваме благодарности за заповедите. Те са насоки, които водят далеч от капаните и те са покани за благословии. Заповедите очертават пътеката и ни показват пътя към щастието в този живот и вечен живот в следващия.

През последните осем месеца във Филипините аз чух много свидетелства за благословиите на Евангелието. Един епископ от Филипините, когато говорил по време на освещаването на своята районна църковна сграда , изразил своята благодарност за евангелското послание, което дошло в неговия живот преди около 10 години. Той описал как то го избавило от егоистичния живот, охолството, вредните навици и го направило добър баща и съпруг. Той свидетелствал за благословиите, които са дошли в живота му от плащането на десятък.

Говорейки по време на събрание на ръководството, съветник в президентството на кола, който е адвокат и обществен ръководител, казал: „Аз мога да провъзглася на целия свят с цялото си съзнание, че най-великото нещо, което някога се е случвало в моя живот е това, че станах член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това… много промени моя живот и този на семейството ми, дори ако чувствам, че има още, което трябва да науча и приложа в живота си. Църквата наистина е едно възхитително дело и чудо.”

Няма нужда да пътувате до Филипините, за да чуете такива свидетелства. Те сe виждат навсякъде, където евангелското послание е прието и се живее според него. Но сестра Оукс и аз сме дълбоко благодарни за възможността ни да живеем и служим във Филипините, където ние срещнахме хиляди чудесни членове в нова среда и видяхме Евангелието в нова светлина.

В развиващия се свят ние учим за важността от установяването на Църквата — не само учене и кръщаване, но задържането на новите членове, като ги обичаме, като ги призоваваме и ръкополагаме, и като ги подхранваме с доброто слово Божие. Ние научихме важността от предизвикването на членовете да изоставят културни традиции, които се противопоставят на евангелските заповеди и завети и да живеят така, че те и тяхното потомство да „не сте вече странници и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;…съградено върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Исус Христос (Ефесяни 2:19-20).

Хората, които правят това стават част от световната евангелска култура на заповеди, завети, обреди и благословии. Такива хора претърпяват „голяма промяна” в сърцата си, „та да няма(ме) повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2). Образът на Бог е „отпечатан на лицата (им)” (Алма 5:19). Такива последователи на Христос могат да се намерят във всички земи, където Евангелието на Църквата е било установено. Ние имаме много от тях на Филипините и се трудим да насърчим още . Правим това като израстваме от центрове на сила, концентрирайки нашето учение там, където има достатъчно големи групи от отговорни членове, които могат да предоставят приятелството, ученията, примера и нужната помощ на затруднените новородени членове, които от скоро се учат какво изисква от нас и какво ни дава Евангелието .

Откровенията, за които ние сме благодарни, показват, че ние трябва да благодарим дори за нашите страдания, защото те обръщат нашите сърца към Бог и ни дават възможности да се подготвим за това, което Бог иска да станем. Господ учи пророка Мороний: „Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени” и обещава, че ако те се смирят”… и „повярват в Мене, тогава аз ще сторя слабите им страни да станат силни” (Етер 12:27). По време на преследванията, които светиите от последните дни изстрадали в Мисури, Господ дал подобно учение и обещание: „Истина ви казвам, приятели мои, не се плашете, нека вашите сърца бъдат спокойни; да, винаги се радвайте и във всичко въздавайте благодарности;… и всички неща, в които сте страдали ще работят за ваше добро” (вж. У. и З. 98:1, 3). А на Джозеф Смит по време на страданията му в затвора Либърти, Господ казал: „Знай, сине мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро” (вж. У. и З. 122:7). Бригъм Йънг разбрал това. Той казал: „Няма нито едно състояние в живота (или) дори едночасово преживяване, което да не е от полза за всички онези, които го направят свое изучаване и се целят да се усъвършенстват чрез опита, който придобиват” (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young (1997 г.), стр.179).

Както някой е казал, има голяма разлика между 20-годишен опит и едногодишен опит, повтарян 20 пъти. Ако разбираме Господните учения и обещания, ние ще се учим и израстваме от нещастията си.

Много от вдъхновените учения на нашите съвременни пророци са събрани в Teachings of Presidents of the Church, нашия курс по обучение за Мелхиседековото свещеничество и Обществото за взаимопомощ. Вечните учения и принципи, включени в тези книги, са извор на божествена мъдрост и насока. Мъдрите учители в районите и клоновете няма да заместят своите собствени теми и мъдрост, но ще се фокусират на тези вдъхновени учения и тяхното прилагане в сегашните обстоятелства и предизвикателства.

Например, в сегашното издание ние четем следните думи на президент Джон Тейлър по темата за благодарността за страданието: „Ние сме научили много неща чрез страдание. Наричаме го страдание. Аз го наричам училище за опит… Никога не съм гледал на тези неща под друга светлина, освен като изпитания с цел очистване на светиите на Бог, за да бъдат, както казват Светите писания, като злато, пречистено с огън седем пъти” (Teachings of Presidents of the Church: John Taylor (2001 г.), стр. 203). Пионери, като президент Джон Тейлър, който станал свидетел на убийството на своя пророк, изпитал продължително преследване и извънредни трудности за своята вяра, славели Бога и Му благодарели. Чрез своите предизвикателства и смелите и вдъхновени действия, които предприели, за да ги посрещнат, те израстнали във вяра и в духовно развитие. Чрез своите страдания, те станали това, което Бог искал да станат и поставили основата на велико дело, което благославя живота ни днес.

Като пионерите ние трябва да благодарим на Бог за нашите трудности и да се молим за напътствие в посрещането им. Чрез това отношение и чрез нашата вяра и послушание, ние ще постигнем обещанията, които Бог ни е дал. Всичко това е част от плана.

Аз обичам мюзикъла и филма „Fiddler on the Roof.” Там прекрасен еврейски проповедник пее: „Ако бях богат човек.” Неговата забележителна молитва завършва с този умолителен въпрос:

Да, Тиви, може. Нека отдадем благодарности за това, което сме и за обстоятелствата, в които Бог ни е поставил за нашето лично пътуване през смъртността.

В древни времена пророкът Лехий учил на тази истина сина си Яков:

„В детството си ти изстрада огорчения и много скръб поради грубостта на братята ти.

При все това, Якове, мой първородни в пустошта, ти познаваш величието Божие; и Той ще посвети страданията ти за твоя полза.” (2 Нефи 2:1-2).

Моята майка обичаше този стих и живееше според принципа в него. Най-голямото страдание в нейния живот бе смъртта на нейния съпруг, наш баща, след само 11 години брак. Това промени нейния живот и предизвика големи трудности, докато тя продължаваше да изкарва за насъщния и отглежда своите три малки деца сама. Въпреки това, аз често я чувах да казва, че Господ посветил това страдание за нейна полза, защото смъртта на нейния съпруг я принуди да развие талантите си, да служи и да стане нещо, което тя никога нямаше да стане без тази мнима трагедия. Нашата майка беше духовен гигант, силна и напълно достойна за любящите думи на почит, които трите й деца написаха на надгробния й камък: „Нейната вяра укрепваше всички.”

Благословиите на трудностите достигат и до другите. Аз знам, че беше благословия да бъдеш отгледан от овдовяла майка, чийто деца трябваше да се научат отрано на тежка работа. Аз знам, че относителната бедност и тежка работа не са по-големи нещастия от охолството и прекомерното свободно време. Също знам, че силата се изковава в страдание и че вярата се развива в обстановка, в която не можем да видим напред.

Когато въздаваме благодарности за всички неща, ние гледаме на затрудненията и страданията в контекста на целта на живота. Ние сме изпратени тук, за да бъдем изпитани. Трябва да има противопоставяне във всички неща. Определено е да учим и израстваме чрез това противопоставяне, чрез посрещане на нашите предизвикателства и чрез ученето на другите да правят същото. Нашият любим колега, старейшина Нийл А. Максуел, ни е дал благороден пример за това. Неговата смелост, покорно отношение в приемането на неговото страдане от рак и здравата му продължителна служба са дали утеха на хиляди и учили милиони на вечни принципи. Неговият пример показва, че Господ не само ще посвети нашите страдания за наша полза, но Той ще ги използва да благослови живота на безброй други хора.

Исус учил на този урок, когато Той и Неговите ученици срещнали човек, който бил роден сляп. „Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?” попитали учениците. „Нито поради негов грях, нито на родителите му,” отговорил Исус. Човекът се е родил сляп „за да се явят в него Божиите дела.” (Иоана 9:2-3).

Ако виждаме живота през лупата на духовността, ние можем да видим много примери за това как Божиите дела са били подпомагани от страданията на Неговите деца. Аз често посещавам американския военен мемориал в Манила. За мен това е свещено место. Това е гробното място на над 17,000 войници, моряци и летци, които изгубили живота си в битки през Втората световна война в Тихия океан. Мемориалът също почита над 36,000 други военослужещи, които също изгубили живота си, но техните тела никога не са били намерени. Докато вървя покрай хубавите стени, където са написани техните имена и щата на родното им място, аз виждам много, които предполагам са били верни светии от последните дни.

Размишлявайки върху смъртните случаи по време на война на толкова много достойни и прекрасни членове и колко много страдание е причинило това на техните любими хора, аз си помислих за великото видение на президент Джоузеф Ф. Смит, записано в 138и раздел на Учение и Завети. Той видял „безчетен брой” праведни духове, „които са били верни в свидетелството си за Исус, докато са живели в смъртността” (стих 12). Те са били организирани и определени за вестоносци, „облечени със сила, власт и упълномощени… да вървят напред и да носят светлината на Евангелието на онези, които били в тъмнина,… и така Евангелието било проповядвано на мъртвите” (стих 30). Като размишлявам над това откровение и си спомням за милионите паднали във война, аз се радвам на Господния план, в който нещастието на смъртта на толкова много праведни хора е обърнато в благословия на праведни вестоносци да проповядват Евангелието на безбройните другари по оръжие.

Когато разберем този принцип, че Бог ни предлага възможности за благословии и ни благославя чрез нашите собствени страдания и страданията на други, ние можем да разберем защо Той ни е заповядал отново и отново да „благодарим на Господа (нашия) Бог за всички неща” (вж. У. и З. 59:7).

Аз се моля ние да бъдем благословени да разберем истината и целта на ученията и заповедите, които аз описах и да бъдем достатъчно верни и силни да въздаваме благодарности във всички неща. Аз свидетелствам за Исус Христос, нашия Спасител, Изкупител и Създател, за Когото са нашите благодарности, в името на Исус Христос, амин.