Да заздравим свидетелствата си

Неотдавна имах много приятен разговор с един млад мъж, който планираше да замине на мисия. По време на разговора ни стана очевидно, че му е трудно да вземе решение, защото поставяше под въпрос силата на своето свидетелство за Евангелието на Исус Христос. Той искаше да разбере защо не е получил по-ясни отговори на своите молитви и на изучаването от него на Писанията.

Този млад човек, когото ще нарека Джим, беше отгледан в мисионерското поле в дом с любящи родители, които правеха най-доброто, което можеха, да учат децата си на евангелските принципи.

Той е изтъкнат спортист и популярен сред своите приятели в училище. Той обаче е само един от твърде малкото ученици светии от последните дни в една голяма гимназия.

Тъй като съм отгледал семейството си на мисионерското поле, аз бързо разбрах предизвикателствата, с които се сблъсква Джим – да иска да остане верен на евангелските принципи и в същото време да бъде приет от добри приятели, но приятели с, общо взето, различни ценности и вярвания от неговите.

Той търсеше допълнително потвърждение на своето свидетелство за Исус Христос и за Възстановяването на Евангелието.

Днес аз говоря на Джим и на много други като него – млади мъже и жени по света, които не са сигурни в своите свидетелства, но много силно искат да изградят силни и живи свидетелства, които да ги водят през спънките на живота, които предстоят.

Говоря и на онези възрастни, които все още не са почувствали дълбоко в своя живот духа на Евангелието. При отсъствието на убедително свидетелство някои са позволили на своите всекидневни мисли и действия толкова да се съсредоточат върху нещата от този свят, че са свели до минимум влиянието на светлината на Евангелието във всекидневния им живот.

И тогава, както старейшина Нийл А. Максуел така красноречиво е описал, в същото положение са и онези „почитаеми” членове, които се плъзгат по повърхността, вместо да задълбочават своето ученичество и които са по-скоро небрежно заети, отколкото „ревностно заети” (вж. У. и З. 76:75, 58:27)” (Из Conference Report, октомври 1992 г., стр. 89; или Ensign, ноември 1992 г., стр. 65).

Докато присъствах на погребалните служби на старейшина Нийл А. Максуел и на старейшина Дейвид Б. Хейт и слушах добре заслужените думи на почит към тях, аз по-пълно асимилирах необикновените примери на свидетелство и ученичество, които животът на тези двама велики братя бе демонстрирал. Продължавах да размишлявам как техният пример би могъл да помогне да се усилят нашите свидетелства и да се задълбочи нашата решимост да дойдем по-близо до Христос.

Тези двама велики ученика на Христос са ярък пример за наставлението на президент Гордън Б. Хинкли към всички нас, когато той каза: „Цитират ме, че съм казал „Вършете най-доброто, което можете”, но аз искам да подчертая, че то трябва да е наистина най-доброто. Твърде склонни сме да се задоволяваме с посредствени резултати. В състояние сме да се справяме много по-добре” („Да бъдем силни и непоклатими” Световно събрание за обучение на ръководители, 10 януари 2004 г., стр. 21).

Със сигурност съветите и насърчението от президент Хинкли се отнасят по същия начин и към изграждането и заздравяването на нашите свидетелства за Исус Христос, както към каквото и да е друго.

Истинските свидетелства донасят светлината на възстановеното Евангелие на Исус Христос в нашия живот и насочват всички нас към една и съща цел – да се завърнем при нашия Отец на небето. При все това нашите индивидуални свидетелства идват чрез различни преживявания и в различни етапи от живота ни.

Подобно на Джим, като млад човек и аз имах привилегията да имам „добри родители” (1 Нефи 1:1). Те учеха нашето семейство на евангелските принципи и ценности чрез слово и пример. Като малко момче си мислех, че имам свидетелство. Аз вярвах! Тогава дойдоха някои лични духовни преживявания чрез вяра, молитва, изучаване на Писанията и специални бащини благословии в нашия дом, които ме накараха да мисля по-сериозно за принципите, на които бях учен и в които вярвах, но дори още повече за онова, което започвах да чувствам. Завинаги ще съм благодарен на родителите, които помогнаха да бъда обучен чрез тези скъпоценни духовни преживявания. Те оказаха трайно влияние върху мен и върху силата на моето свидетелство.

Мисля, че Алма е имал пред вид нас, когато учел зорамитите как да се сдобият със свидетелства за истината:

„Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми” (Алма 32:27).

След това Алма продължил, като сравнил „словото със семе”. Той обяснил, че когато сърцата се отворят „то ще започне да набъбва в гърдите ви” (Алма 32:28). Тогава Алма ни дава ключа към изграждането на успешно свидетелство:

„Но ако вие подхранвате словото, да, подхранвате го, когато започне да расте, чрез вярата ви с голямо усърдие и с търпение, очаквайки плода му, то ще се прихване; и ето, то ще бъде едно дърво, прорастващо към вечния живот” (Алма 32:41).

И тогава обещанието!

„Тогава, братя мои, вие ще пожънете наградите за вярата си и усърдието си, търпението и дълготърпението си, докато сте очаквали дървото да ви принесе плод” (Алма 32:43).

Помислете с мен за миг за онова, братя и сестри, на което ни учи Алма.

Първо, ние трябва да имаме искрено желание да повярваме. Фрази като „събуждам се”, „събуждам способностите си”, „правя опит” и „упражнявам частица вяра”, са думи на действието, които предполагат постоянни усилия от наша страна.

Неговото описание на набъбването в гърдите ни описва чувстването на Светия Дух. И както Мороний обещава: „Чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” (Мороний 10:5).

За да поддържаме растежа на този Дух, Алма казва, че трябва да го подхранваме чрез „вяра с голямо усърдие и с търпение”. Тогава той обещава, че наградите за вярата, усърдието, търпението и дълготърпението ще донесат вечен живот (Aлмa 32:41; вж. също стих 43).

Подобно на Алма, пророците от последните дни ни дават ясни учения относно нещата, които е необходимо да правим, за да изградим и укрепим нашите свидетелства.

Били сме изпратени тук, за да изработим нашето лично спасение през изпитанията и предизвикателствата на всекидневния живот. Не можем да направим това, като разчитаме силно на взетата назаем светлина на свидетелството на някой друг. Когато получаваме вдъхновение, докато чуваме пророците, ръководителите и нашите връстници как дават своите свидетелства, тези духовни чувства трябва допълнително да усилят нашето желание да укрепим нашите собствени убеждения.

На моя млад приятел и на всички, където и да сте, казвам никога да не спирате да вярвате, че Господ ще ви помогне. Отговорът на вашите молитви може да не бъде така ясен или навременен, както бихте искали, но продължавайте да се молите. Господ чува! Докато се молите, искайте помощ да разбирате подтиците на Светия Дух. И тогава направете най-доброто, което можете, да бъдете достойни да получавате тези подтици. Когато разпознаете или почувствате въздействията и нашепванията на Духа, действате според тях.

Всекидневните пламенни молитви в търсене на опрощение и на специална помощ и напътствие са съществено важни за нашия живот и за подхранването на нашите свидетелства. Когато станем забързани, повтарящи се, безразлични или нехайни в нашите молитви, ние имаме тенденцията да губим близостта на Духа, която е така жизнено важна при постоянното напътствие, от което се нуждаем, за да се справяме успешно с предизвикателствата на нашия всекидневен живот. Семейната молитва всяка сутрин и вечер прибавя допълнителни благословии и сила към нашите индивидуални молитви и към нашите свидетелства.

Личното и искрено увличане в Писанията произвежда вяра, надежда и решения на всекидневните ни предизвикателства. Честото четене, размишление и прилагане на уроците от Писанията, съчетано с молитвата, става незаменима част от придобиването и поддържането на силно и живо свидетелство.

Президент Спенсър У. Кимбъл ни напомня колко важно е редовното четене на Писанията, като казва: „Откривам, че когато стана небрежен във взаимоотношенията ми с Божеството и когато сякаш… никакъв божествен глас не говори…, ако потопя себе си в Писанията, дистанцията се скъсява и духовността се завръща” (The Teachings of Spencer W. Kimball, изд. Edward L. Kimball, 1982 г., стр. 135).

Спасителят учи: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене” (Иоана 5:39).

Силните непоколебими свидетелства, които толкова много от вас, които сте чудесни и верни членове на Църквата, притежавате, са дошли от следването с помощта на молитва на съветите на нашите пророци и на Писанията. Същата тази безценна благословия е на разположение на всеки от нас, който искрено я търси.

На моя млад приятел Джим и на всички други, които от време на време е възможно да сте загрижени за силата на вашите свидетелства, казвам, че трябва да знаете, че сте обичани и че вашият Небесен Отец всеки ден бди над вас. Той ще ви отговори, когато усърдно се стремите да спазвате Неговите заповеди и протягате ръка към Неговата любяща ръка.

Всички ние споделяме същото обещание, което Господ дал на Пророка Джозеф Смит: „Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори” (вж. У. и З. 88:63).

Призивът на нашия пророк да правим „наистина най-доброто”, което можем, е предизвикателство пред всеки от нас лично и в семействата ни да изучим грижливо своя личен живот и след това твърдо да решим да променим онези неща, които по-пълно ще осигурят свидетелствата ни да са по-силни и здрави.

Силните свидетелства стават движещата сила всеки един от нас да се справя „много по-добре”. Те стават непробиваемата броня, която ни защитава от неумолимите светски неща.

Давам моето свидетелство, че имаме любящ и грижовен Отец на небето и че Той и Неговият Възлюбен Син Исус Христос са се явили на момчето Джозеф, за да въведат Възстановяването на Евангелието в тази последна диспенсация.

Исус Христос е начело на тази Църква. Президент Гордън Б. Хинкли е Неговият избран пророк.

Нека имаме смелостта и убеждението да следваме съветите на пророка. Като правим това, нашите лични свидетелства ще бъдат здрави. Моля се това да бъде така, в името на Исус Христос, амин.