Днес е времето

Когато президент Джеймз Е. Фауст информира моята съпруга и мен, че ще бъдем преместени в Лима, Перу, нямахме представа, че на 15 август 2007 г., само няколко дни след пристигането ни ще станем свидетели на опустошително земетресение. Над 52 000 домове бяха унищожени от огромната му сила. По-лошото бе, че загинаха над 500 души. Девет от тях бяха членове на Църквата. Членовете в колове Ица и Писко и окръзи Каниете и Чинча понесоха главната тежест и последици от труса.

Църквата осигури незабавна помощ на своите членове и на хората от друга вяра. На сутринта след труса нашите членове в засегнатия район получаваха храна и дрехи, а преди обяд Църквата даваше хуманитарна помощ на националната Гражданска отбрана. Много членове, които бяха останали без покрив, бяха приютени в нашите сгради за събрания. Колкото и неочаквана да бе катастрофата, организацията на свещеничеството действаше много добре в предоставянето на помощ на пострадалите.

Президентите на кол и окръг заедно с епископите излязоха да помагат на своите членове минути след труса. Ужасната обстановка, в която излязоха тези свещенически ръководители, си струва да бъде изтъкната: бе нощем, нямаше осветление, разрушенията изобилстваха и земята не спираше да се тресе. Тези великолепни свещенически ръководители оставиха семействата си на сигурно място и тръгнаха в мрака сред хората, които ридаеха, заобиколени от разрушени къщи. Така нашите ръководители излизаха тази нощ и следващите дни, изправяйки се пред чести, силни вторични трусове и предупреждения за вълни цунами. Те търсеха сред отломките, посред бъркотията, рискувайки живота си, за да стигнат до всички членове. Един епископ заяви, „Без да мисля за опасността, аз изтичах да търся моите братя и сестри, и ръководители от Църквата”. Той ги намерил. Така прекарал по-голямата част от нощта.

Какво мотивираше тези ръководители да излязат и да помагат на другите, рискувайки дори живота си? Със сигурност това бе голямата им вяра в Спасителя и Неговата Църква. Това бе тяхното разбиране за призованието им като ръководители в свещеничеството. Това бе евангелски принцип, вдълбан в живота им преди земетресението, не по време на кризата – вдълбан не с мастило, а с огъня на Духа на плочите от плът на техните сърца (вж. 2 Коринтяните 3:3).

Възможността за земетресение тук винаги е съществувала. Кога или как ще удари то, никой не знаеше. Когато дойде, бе опустошително. Но под ръководството на свещеничеството предизвикателството на момента бе посрещнато. В много случаи, когато членовете не бяха в състояние, Господ бе Този, Който доставяше невъзможното. Някои членове съобщаваха за хора в бяло, помогнали им да спасят живота си. Други чували напътстващи гласове. Годините на църковна служба бяха подготвително училище да станем организирани и да помагаме един на друг.

Същото се случва в живота ни. Не знаем кога или как ще ни ударят земетресения. Вероятно те няма да тресат земята в буквалния смисъл, както стана в Перу, а ще са трусове на изкушения, грехове или изпитания като безработица или сериозна болест. Днес е времето да се подготвим за идването на такъв вид трус. Днес е времето да се подготвим – не по време на кризата. Какво правим днес, за да вдълбаем в в душите си евангелските принципи, които ще ни поддържат в моменти на криза?

Например, какво посял в душата си Иосиф, който бил продаден в Египет, за да отговори „как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?” (Битие 39:9), когато избягнал от принудата на жената на Петефрий да наруши закона за целомъдрието? Какво бил посял по- рано в душата си Нефи, та когато се изправил пред Божията заповед, могъл да отговори, „Аз ще отида и ще сторя …, защото знам”? (1 Нефи 3:7.)

Това, което сторили тези велики ръководители, било да позволят на Духа да напише евангелските ценности в душите им. Те не били написани за една нощ. Да подлагаме душите си на дълбоко влияние на принципите на праведността е онова, което ще е от значение в подготовката ни за духовните трусове. Това подлагане може да бъде усилено чрез размишление и прекратяване на лошите влияния.

Вечните принципи ще пуснат корен в нас, като отделяме време не само да четем ученията на пророците и Писанията, но и размишляваме над тях в молитвен дух. Нефи например отделял време да сяда и да размишлява. Правейки това, бил изложен на влиянието на скъпоценни доктринални истини (вж. 1 Нефи 11:1). Отделете време да вършите онова, което Господ ни заповядва: „Съхранявайте тези неща в сърцата си и нека тържествеността на вечността почива в умовете ви” (У. и З. 43:34). В един свят, който изисква все повече и повече от времето ни, е съществено да отделяме време да размишляваме у дома, та да можем да разбираме божественото учение и неговите принципи. Както казва Спасителят, „… върнете се по домовете си и обмислете нещата, … за да можете да разберете, и подгответе умовете си за утре” (3 Нефи 17:3).

Правейки това, нашето излагане на учението и принципите му ще продължи да бъде усилвано, ако се вслушваме и в Господното увещание относно лоши влияния. Вероятно има хора, които ни принуждават да постъпваме или мислим по такъв начин, че бъдещите трусове да ни заварят недостатъчно подготвени. Относно това Спасителят ни дава ключ, който да ни помогне по-добре да се подготвим днес за идещите превратности. Той казва, „Прочее, ако те съблазни ръката ти, отсечи я; или ако твоят брат извърши провинение пред теб и не го изповяда, и не го изостави, той трябва да бъде отсечен” (П.Дж.С., Марка 9:40).

За щастие Сам Спасителят учи какъв е смисълът на това да отрежем ръката си. Не става дума за самоосакатяване, а за това да отстраним от живота си днес онези влияния, които ни пречат да се подготвим за утрешните трусове. Ако аз имам приятели, които ми влияят лошо, съветът е ясен: „за теб е по-добре да влезеш в живота без брата си, отколкото ти и твоят брат да бъдете хвърлени в пъкъла” (П.Дж.С., Марка 9:41). Господ прилага същия този принцип, когато предупреждава Нефи да си тръгне от своите братя, станали опасно влияние (вж. 2 Нефи 5:5).

Следва, че подобно отсичане се отнася не само до приятели, а до всяко лошо влияние, като неподходящи телевизионни спектакли, интернет-страници, филми, книги, игри или музика. Да вдълбаем този принцип в душите си ще ни помогне да устоим на изкушението да се поддадем на всякакво лошо влияние.

Да усилваме своето излагане на влиянието на учението ще ни направи носители на свещеничеството с дълбоко вкоренени евангелски ценности. Ще бъдем по-добре подготвени да застанем с лице срещу трусовете, които ще дойдат без предупреждение, когато са най-малко очаквани. Като носители на свещеничеството ще почувстваме, че обещанието, дадено на пророк Еремия, се разпростира върху нас: „Защото ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб и като медни стени против цялата земя” (Еремия 1:18).

Тогава ще бъдем в състояние да изразяваме благодарността си, както стори сестра Линда Крузадо в Ица. След като прекарала цяла нощ изложена на стихиите, тя пише, „На зазоряване на следния ден нашият Небесен Отец ни показа Своята любов чрез едно топло слънце, което изгря много рано, а вечерта ни утеши с една много звездна нощ”.

Днес е времето да сме доблестни и да решим душите ни да бъдат сериозно и задълбочено подложени на влиянието на ученията на Спасителя. Знам, че Той е жив и след като направим всичко, което можем, Той ще извърши останалото. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.