Вярата на Отца ни
Истинската религия не трябва да произлиза от онова, което угажда на човека, нито от традициите на предците ни, а от онова, което удовлетворява Бог, нашия Небесен Отец.
Колко сме благословени от прекрасната музика на Хора на Табернакъла.
Скъпи мои братя, сестри и приятели, с радост заставам пред вас днес, имайки голямата привилегия да се наричам член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, и да бъда считан за един от вас.
Помня своята реакция, когато получих това свято призование от Господ да служа като най-новия член на Първото Президентство на тази Църква – почувствах се радостно изумен. Оттогава опознах нови измерения на думите смирение, благодарност и вяра.
Мога да ви уверя, че най-изненаданите от това призование бяха моите деца и внуци.
В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние не се стремим към призованията, идващи от Бог чрез вдъхновените представители на свещеничеството, нито ги отказваме. Моля се Бог да ми даде сила и разбиращо сърце, за да мога да увеличавам това свято призование според Неговата воля и цели.
На всички ни липсва президент Гордън Б. Хинкли. Влиянието му върху това велико дело ще продължава да ни благославя.
Чувствам се привилегирован да работя в близост с президент Монсън. Познавам го от много години. Той е човек с удивителни дарби и таланти. Той е Божий пророк. Неговата вяра и изпълнено с обич сърце са отправени към всеки народ и племе, език и люде.
Благодарен съм да служа с президент Айринг, когото обичам и уважавам като голям ръководител и учител в царството Божие.
Когато Кворумът на Дванадесетте се събраха в горната стая на храма Солт Лейк, за да подкрепят президент Монсън като 16-ти президент на Църквата, аз се възхитих на необикновените способности, мъдрост и духовност на хората, които ме заобикаляха. Това ми помогна да видя по-ясно своите собствени несъвършенства. Обичам тези прекрасни мъже с голяма вяра. Благодарен съм за възможността да вдигна ръка в тяхна подкрепа и обещавам да ги поддържам. Обичам и подкрепям старейшина Кристоферсън, най-новият член на Дванадесетте.
Когато Господ призовал Фредерик Г. Уйлямз да бъде съветник на Пророка Джозеф Смит, Той му заповядва, “бъди верен, застани в службата си, която Аз съм ти назначил; подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене”1. Вярвам, че този съвет се отнася до всички, които приемат да служат в царството Божие и със сигурност към мен в този момент на живота ми.
Пророк Божий и наш президент
Бих искал да кажа няколко думи за президент Томас С. Монсън. Преди няколко години президент Монсън дойде на регионална конференция в Хамбург, Германия, и аз имах честта да го придружавам. Президент Монсън има забележителна памет и ние говорихме за мнозина от светиите в Германия – бях удивен, че той помнеше мнозина от тях толкова добре.
Президент Монсън попита за брат Михаел Панич, бивш президент на кол, после патриарх, един от непоколебимите пионери на Църквата в Германия. Казах му, че брат Панич бе тежко болен на легло и нямаше възможност да посещава нашите събрания.
Президент Монсън попита дали бихме могли да го посетим.
Знаех, че малко преди пътуването си до Хамбург президент Монсън бе претърпял операция на крака и че това предизвикваше болка при ходене. Обясних, че брат Панич живее на петия етаж на сграда без асансьор. Ние трябваше да изкачим стълбите, за да го видим.
Но президент Монсън настоя. Така че отидохме.
Помня колко трудно бе за него да се изкачи по онези стълби. Можеше да минава само по няколко стъпала, преди да се наложи да спре и да почине. Така и не изрече и думичка да се оплаче и не се върна обратно. Сградата беше с високи тавани и стълбите изглеждаха безкрайни, но президент Монсън бодро продължи нагоре, докато пристигнахме пред апартамента на брат Панич на петия етаж.
Когато пристигнахме, се получи прекрасно посещение. Президент Монсън му благодари за неговия цял живот отдадена служба и го ободри с усмивка. Преди да си тръгнем, му дадохме прекрасна свещеническа благословия.
Никой освен брат Панич, близките му роднини и аз не видяхме това деяние на смелост и състрадание.
Президент Монсън можеше да избере да почива между нашите дълги и чести събрания. Той можеше да пожелае да види някои от красивите забележителности на Хамбург. Често съм мислел колко забележителен е фактът, че сред всичко, което можеше да види в града, той поиска да посети един слаб и болен член на Църквата, който вярно и скромно бе служил на Господ.
Президент Монсън посети Хамбург, за да учи и благослови хората на една страна, и направи точно това. Но в същото време той обърна внимание на отделния човек, един по един. Неговата визия е достатъчно широка и далечна, за да обхване сложността на една световна Църква, и също така толкова състрадателна, че да обърне внимание на отделния човек.
Когато апостол Петър говори за Исус, Който бил негов приятел и учител, той дава просто описание: “(Той) обикаляше да прави благодеяния”2.
Чувствам, че същото може да бъде казано за мъжа, който днес подкрепихме като Божий пророк.
Вярата на бащите ни
Различният произход на членовете на Църквата предизвиква моето удивление. Вие сте с различно обществено положение, културно наследство, език, политически условия и религиозни традиции.
Това разнообразие на житейски опит ме кара да се замисля върху посланието на един от нашите химни, “Вярата на бащите ни”. В припева се повтарят следните думи: “Вяра на бащите ни, вяра свята, предани ще сме ти до смърт!”3
Вярата на бащите ни – обичам този израз.
На много членове на Църквата тези думи напомнят за доблестните пионери, които изоставили удобствата на домовете си и пропътували разстоянието до Голямото солено езеро с фургон или пеша. Обичам и почитам вярата и смелостта на тези ранни пионери на Църквата. По онова време моите предци живели на цял океан разстояние. Те не били сред обитателите на Наву или Уинтър Куортърз, никой от тях не предприел пътуване през равнините. Но като член на Църквата с благодарност и гордост смятам това наследство и за мое.
Със същата радост се отнасям и към наследството на съвременните пионери на Църквата, които живеят във всяка страна и чиито собствени истории на постоянство, вяра и жертва добавят нови куплети към великия химн на царството Божие от последните дни.
Когато в моето семейство размишляваме над израза “вярата на бащите ни”, често наум ни идва лютеранската вяра. Поколения наред предците ми принадлежали на това вероизповедание. Всъщност синът ми наскоро откри, че една от семейните ни линии се свързва със самия Мартин Лутер.
Почитаме и уважаваме искрените души от всички религии, независимо къде и кога са живели те, които обичали Бог дори без да разполагат с пълнотата на Евангелието. Издигаме гласовете си с благодарност за тяхната самоотверженост и смелост. Прегръщаме ги като братя и сестри, деца на нашия Небесен Отец.
Ние вярваме, че основно човешко право е да се покланяме на “Всемогъщия Бог според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат”4.
Съществуват много вероизповедания и традиции на бащите ни
С разцъфтяването на възстановената Църква на Исус Христос по света с днешните над 13 милиона членове изразът “вярата на бащите ни” е вече с по-широко значение. За някои хора той може да се отнася за семейното им наследство от едно от стотиците християнски вероизповедания; за други той се отнася за близкоизточни, азиатски или африкански вероизповедания и традиции.
Прекарал съм по-голямата част от живота си в райони, където членовете на нашата Църква представляват малобройно малцинство. За това време съм научил, че когато хората научават за възстановеното Евангелие, те често са впечатлени от него – мнозина дори искат да се присъединят към Църквата. Но на тях не им се иска да разочароват своите предци; чувстват, че трябва да бъдат предани на вярата на бащите си.
Помня как една неделя като млад мъж забелязах едно ново семейство в сградата ни за събрания – млада майка с две дъщери. Скоро след това и трите бяха кръстени и станаха членове на Църквата.
Добре познавам разказа за тяхното обръщане във вярата, защото името на по-голямата дъщеря беше Хариет и по-късно тя щеше да стане моя съпруга.
Майката на Хариет, Кармен, наскоро бе загубила съпруга си и сериозно замисляйки се върху себе си, тя се заинтересувала в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. След като изучили ученията, Кармен и дъщерите й разбрали, че Църквата е истинна и планирали своите кръщения.
Когато обаче Кармен казала на своята майка за решението си, майка й била съсипана. “Как може така да се разбунтуваш срещу вярата на бащите ти?”, попитала тя.
Не само майката на Кармен се възпротивила. Имайки силен характер, сестра й Лиза била също толкова разстроена от новината. Може би разстроена е твърде слаба дума. Тя била много ядосана.
Лиза заявила, че щяла се срещне с онези млади мисионери и да им каже колко заблудени били те. Тя закрачила към сградата за събрания, намерила мисионерите, и, познахте, също се кръстила.
Много години по-късно майката на Кармен също получила свидетелство за Евангелието на Исус Христос, възстановено на земята. Един ден тя казала на своите дъщери и внуци, “искам да отида в рая, в който ще отидете вие”. На 75 години тя също влязла във водите на кръщението и станала член на Църквата.
Вярата на Отца ни
Коя тогава е вярата на бащите ни? Дали това е религията на нашите родители, баби и дядовци или прародители?
Ами какво да кажем за вярата на древните преди тях? Какво да кажем за Авраам, Исаак и Яков? Не са ли те наши бащи? Не сме ли ние от дома Израилев? Какво да кажем за Ной, Енох и за нашите първи родители, Адам и Ева?
Какво да кажем за Спасителя и за онези ученици, които Го следвали?
Вярата на нашия Отец в Небесата не се е променяла от началото на времето, именно отпреди основаването на този свят. Иоан Откровителят описва голяма война в небесата5. Тогава важното нещо било моралната свобода на избор, както е и сега. Всички, които някога са живели на тази земя, били сред онези, които воювали срещу Сатана, редом със Сина и Отца. Затова не дължим ли вярност на Бог, нашия Небесен Отец?
Като членове на Църквата на Исус Христос “ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му, Исус Христос, и в Светия Дух”6. И “вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”7. Ние вярваме във великия план на щастие, планът на спасение, чрез който Божиите деца могат да преживеят смъртния живот и да се завърнат в присъствието на Отца – един милостив план, установен преди основаването на тази земя.
Това е планът и вярата на Отца ни!
Свидетелствам, че учението на възстановеното Евангелие на Исус Христос е вярата на нашия Небесен Отец. Това е Неговата истина, открита на Неговите служители пророците от дните на татко Адам до наше време. Отец и Синът се явили на Джозеф Смит, за да възстановят вярата на нашия Отец на тази земя и тя никога няма да бъде отнета отново. Бог желае всички Негови деца да я приемат, независимо от техния произход, култура или традиции. Истинската религия не трябва да произлиза от онова, което угажда на човека, нито от традициите на предците ни, а от онова, което удовлетворява Бог, нашия Вечен Отец.
Продължаващото откровение е основна черта на тази вяра. Първата молитва на Джозеф Смит е силно свидетелство за това. Откровението представлява един неотклонен компас, който винаги ни води в съгласие с волята и вярата на нашия Небесен Отец.
Нашият Небесен Отец обича Своите деца. Той чува молитвите на смирените и искрените от всеки народ, език и люде. Той дарява светлина на онези, които Го търсят и почитат и имат желание да спазват Неговите заповеди. Ние с радост провъзгласяваме, че вярата на Отца ни е на земята днес.
Каним всички на тази красива планета да вкусят от Неговото учение и да се уверят не е ли то сладко, добро и безценно. Искаме всички с искрени сърца да научат за това учение и да попитат своя Отец в Небесата дали то е истинно. И като направят това, всички могат да открият, да прегърнат и да ходят в истинната вяра на своя Отец, която вяра ще ги изцели духовно8.
Това е нашето послание към света.
Тържествено давам свидетелство за реалното съществуване на Бог Отец, на Неговия Син, Исус Христос и на Светия Дух, както и на живите пророци, които държат ключовете, предадени в непрекъсната приемственост от Джозеф Смит на Томас С. Монсън в наши дни. В името на Исус Христос, амин.