Рано сутринта в неделя

Събота вечер е в район Уаила на кол Наусори Фиджи. Задачите за деня са изпълнени и носителите на Аароновото свещеничество се готвят за неделя и сега са събрани в дома на брат и сестра Майуириуири. Това е възможност да хапнат малко преди да започна своя пост, като след това преспят на матраци в дома на семейство Майуириуири.

Сутринта идва рано за тези млади мъже от Аароновото свещеничество. Много преди изгрев слънце те бързо стават, обличат белите си ризи и тъмните панталони, слагат си вратовръзките и до 6 часа по двойки са напуснали дома на брат и сестра Майуириуири – почти като мисионери. Всяка една от тези двойки има определен маршрут, по който да поеме, след което да стигне до сградата за събрания до 10:00 часа, когато започва събранието на свещеничеството. Тяхната отговорност е да минат през дома на всеки член и да го поканят да даде дарения от пост.

Тези млади мъже вървят по 5 км от дома на семейство Майуириуири, намиращ се в единия край на района, до сградата за събрания, намираща се на другия край. Това е една възможност да изпълнят своя дълг и да поканят членовете на Църквата да участват в голямото дело на грижа за вдовиците и техните братя и сестри, като дадат дарения от пост. Алипате Тагидугу, президент на кол Наусори Фиджи, казва, че благодарение на тези усилия на братята на Аароновото свещеничество даренията от пост са нараснали с 20 процента.

И също толкова важно, тези млади мъже имат възможността да изпълнят своя дълг и да помагат на членовете да спазват сключения при кръщението завет:

“като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;

да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот” (Мосия 18:8–9).

За тези чудесни млади мъже събирането на дарения от пост не е бреме, а благословия. Те с радост носят своите бели ризи и вратовръзки, с желание стават рано и охотно хлопат на вратите на членовете в този ранен час, за да ги поканят да получат благословиите, произлизащи от даването на щедро дарение от пост.

Докато наблюдавах как тези млади мъже се подготвяха да изпълнят дълга си на носители на свещеничеството, аз се замислих колко важна благословия за цял живот е те да разбират значението на своите усилия да канят членовете на Църквата да се доближават до Спасителя чрез даване на щедри дарения от пост. Колко по-добри мисионери и по-доби бащи ще бъдат те в резултат на усилията си като носители на свещеничеството.

Те по-добре ще разбират следния стих, отнасящ се за Господния народ: “Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях” (Моисей 7:18).