2011 г.
Господ има нужда от мисионери
януари 2011


Послание на Първото Президентство, ЯНУАРИ 2011 г.

Господ има нужда от мисионери

На изминалата обща конференция през октомври аз призовах за повече мисионери. Всеки достоен, способен млад мъж следва да се подготви да отслужи мисия. Подобна служба е свещеническо задължение – задължение, което Господ очаква да изпълним, на които е било дадено толкова много. Млади мъже, увещавам ви да се подготвите за мисионерска служба. Пазете се чисти, спретнати и достойни да представяте Господ. Поддържайте здравето и силата си. Изучавайте Писанията. Участвайте в Семинара и Института, където ги има. Запознайте се с мисионерското ръководство Проповядвайте Моето Евангелие.

Сестри, макар да нямате същото свещеническо задължение като младите мъже да отслужите пълновременна мисия, вие също давате ценен принос като мисионери и ние приветстваме вашата служба.

На зрелите братя и сестри в Църквата напомням, че Господ има нужда много, много повече от вас да отслужат пълновременни мисии. Ако все още не сте в периода на живота си да отслужите мисия като възрастна двойка, увещавам ви да се подготвите за деня, когато вашите обстоятелства ви позволят да направите това. Рядко в живота си ще можете да се наслаждавате на духа и удовлетворението, които произлизат от пълновременната ви служба заедно в делото на Учителя.

Сега, някои от вас може да са свенливи по природа или да считат себе си за неадекватни да отговорят утвърдително на призованието да служат. Помнете, че това е Господното дело и когато изпълняваме Господното поръчение, ние имаме право на Господната помощ. Господ ще подкрепи онзи, чиито плещи носят товара.

Други, макар да са достойни да служат, може би чувстват, че имат по-важни приоритети. Добре си спомням Господното обещание: “ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз” (1 Царете 2:30). Никой от нас не може да прослави нашия Небесен Отец повече от това да служи като отдаден и състрадателен мисионер.

Пример за подобна служба е мисионерското преживяване на Юлиус и Дороти Фусек, които били призовани на мисия в Полша. Брат Фусек бил роден в Полша. Говорел езика. Обичал хората. Сестра Фусек била родена в Англия и знаела малко за Полша и нищо за нейния народ. Уповавайки на Господ, те се заели със задачата. Работата им била самотна, задачата им необятна. По онова време в Полша нямало установена мисия. Задачата на семейство Фусек била да подготвят пътя за установяването на мисия.

Отчаяли ли се старейшина и сестра Фусек от необятността на своята задача? Нито за миг. Те знаели, че призованието им е от Бог. Молели се за Неговата божествена помощ и от все сърце се посветили на работата си.

След време старейшина Ръсел M. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли, старейшина Ханс Б. Рингер, тогава седемдесетник, и аз придружихме старейшина Фусек, като се срещнахме с министъра по религиозните въпроси Адам Вопатка от полското правителство. Чухме го да казва, “Вашата Църква е добре дошла тук. Може да строите сградите си, можете да пращате мисионерите си. Този мъж”, посочи той Юлиус Фусек, “служи добре на вашата църква. Можете да сте благодарни за неговия пример и работа”.

Нека като семейство Фусек правим всичко, което следва да правим за Господното дело. Тогава можем, заедно с Юлиус и Дороти Фусек, да повторим псалма:

“Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

… Оня, който те пази, няма да задреме.

Ето, няма да задреме, нито ще заспи Оня, Който пази Израиля” (Псалм 121:2–4).

Преподаване от това послание

ВПреподаването – няма по-велико призование четем: “Споделете лични преживявания за това как спазването на евангелските принципи е благословило вашия живот. Поканете онези, на които преподавате, накратко да споделят своите собствени преживявания” (1999 г., стр. 159). Прочетете това послание, след което попитайте членовете на семейството кой, според президент Монсън, следва да отслужи мисия. Споделете лични преживявания, които вие или други хора сте имали, докато сте служили като пълновременни мисионери. Или споделете плановете си да служите като мисионер в бъдеще. Поканете членовете на семейството да споделят своите планове и положителни преживявания.