Но тук няма Църква

При едно пътуване из Средиземноморието аз старателно посещавах църковните събрания навсякъде, където можех. В Севиля, Испания, с помощта на администратора в хотела, телефонния указател и картата на града реших да открия местната сграда за събрания. Написах адреса и името на Църквата на испански. Събота сутрин се помолих, за да разбера кога започват събранията и почувствах силното впечатление, че трябваше да съм там преди 10 сутринта.

Точно преди да тръгна в 9:30 в неделя сутрин, аз отново се помолих да мога да намеря сградата за събрания. С карта в ръка започнах да си проправям път през лабиринта от тесни улици. Сутринта беше прекрасна. Минах покрай кафенета и един птичи пазар, пълен с кряскащи пернати.

Стигнах до указания адрес, за да открия, че там нямаше нищо, което да прилича на сграда за събрания. Разходих се по улицата в напразно търсене. Бях объркана, загрижена, като вече бе почти 10 ч.

Накрая се помолих на моя Отец в Небесата: “Ти си ми заповядал да отида на църква и ето ме тук, но църква няма”.

Точно тогава на ъгъла се показа един добре облечен мъж в костюм. Заприлича ми на член на Църквата и почувствах подтика да го спра. Малко объркано му казах, че търся една църква. Той каза нещо неразбираемо за мен, а аз го погледнах объркано. След това той отвори куфарчето си и видях две подвързани с кожа книги, които приличаха на Писания. Подадох му листа, на който бях написала “La Iglesia de Jesucristo” (Църквата на Исус Христос). Той се усмихна и посочи там, откъдето бях дошла, и заедно отидохме до сградата. Тя бе разположена на друг адрес само на няколко минути разстояние и бе лесно да я подминеш, ако не знаеш, че е там. Беше на един малък площад, зад големи порти.

В сградата скоро открих, че човекът, който ми помогна, бе епископ на района и че събранията започнаха в 10:30. Бях пристигнала достатъчно рано.

По време на събранието за пост и свидетелство почувствах подтика да дам свидетелството си. С помощта на мисионер, който превеждаше думите ми от английски на испански, аз дадох своето свидетелство и описах как Господ осигури начина да стигна до сградата. След това епископът даде своето свидетелство и обясни, че през онази сутрин той трябвало да паркира по-далеч и затова се забавил. Когато ме видял, си помислил, че приличам на член на Църквата, затова спрял да ми помогне. След това говори за членове, които са духовно изгубени и ние трябва да им помогнем да намерят Църквата.

С годините спомените ми за забележителностите на Севиля са избледнели, но не е така със спомена за намерената сграда. Този спомен за мен е свидетелство за силната любов, която Небесният Отец изпитва към нас, и че Неговата ръка може да бъде видяна в живота ми ако само забележа всичко, което “съдейства за (мое) добро” (Римляните 8:28).