Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам

Нашият Небесен Отец е Бог с големи очаквания. Неговите очаквания към нас намират израз в следните думи на Неговия Син Исус Христос: “Аз бих желал да бъдете съвършени, както Аз съм, или както вашият Отец в Небесата, е съвършен” (3 Нефи 12:48). Той предлага да ни направи свети, за да можем “да издържи(м) на селестиална слава” (У. и З. 88:22) и да живеем в Неговото присъствие (Моисей 6:57). Той знае какво се изисква и затова е дал Своите заповеди и завети, дара на Светия Дух и най-важното, Единението и Възкресението на Неговия Възлюбен Син, за да направи нашата промяна възможна.

Божията цел във всичко това е ние, Неговите деца, да можем да изпитаме върховната радост, да бъдем с Него вечно и да станем като Него. Преди няколко години старейшина Далин Х. Оукс обясни: “Страшният съд не е само оценка или сбор от добри и лоши дела—на това, което сме извършили. Той е потвърждение на крайния изход от делата и мислите ни – на това, което сме станали. За никого не е достатъчно само привидно да върши добро. Заповедите, обредите и заветите на Евангелието не са списък с депозити, които да внасяме в някаква сметка в небесата. Евангелието на Исус Христос е план, който ни показва как да станем това, което нашият Небесен Отец желае да станем”¹.

За съжаление голяма част от съвременното християнство не приема, че Бог има някакви реални изисквания към хората, които вярват в Него, като гледа на Него по-скоро като на иконом, “които посреща техните нужди, когато бива призован” или терапевт, чиято роля е да помага на хората “да изпитват добри чувства към себе си”². Това е религиозен възглед, който “няма претенции, че променя живота на хората”³. “В разрез с това”, заявява един автор, “Богът, описан както в еврейските, така и християнските Писания, желае не само отдаденост, а готовност да дадем дори живота си. Богът на Библията борави с живота и смъртта, а не с благовидност, и призовава за жертвоготовна любов, а не слаба неутралност”⁴.

Бих искал да говоря за едно конкретно отношение и практика, които трябва да приемем, ако искаме да отговорим на високите очаквания на нашия Небесен Отец. То е следното: с готовност да приемаме и дори да се стремим да бъдем поправяни. Поправянето е особено важно ако искаме да достигнем “пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на христовата пълнота” (Ефесяните 4:13). Павел казва за Божието поправяне или наказание, “Защото Господ наказва този, когото люби” (Евреите 12:6). Макар често да е трудно да понесем наказанието, наистина ние следва да се радваме, че Бог ни счита за достойни да отдели време и енергия да ни накаже и поправи.

Божественото наказание има поне три цели: (1) да ни убеди да се покаем, (2) да ни очисти и освети и (3) понякога да пренасочи живота ни в по-добра посока.

Първо помислете върху покаянието, условието за опрощение и пречистване. Господ заявява, “Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш” (Откровението 3:19). Той казва отново, “И нужно е людете Ми да бъдат наказвани, докато не се научат на подчинение, ако е нужно чрез това, което изстрадват” (У. и З. 105:6; вж. също У. и З. 1:27). В едно откровение от последните дни Господ заповядва четирима висши ръководители на Църквата да се покаят (така би могъл да заповяда на много от нас) за това, че не са учили правилно децата си “съгласно заповедите” и че не са били “по-усърдни и загрижени вкъщи” (вж. У. и З. 93:41–50). Братът на Яред в Книгата на Мормон се покаял, когато Господ застанал в облак и говорил с него “в продължение на три часа и го укори за това, че не си е спомнил да призова името на Господа” (Етер 2:14). И понеже с такова желание откликнал на този силен укор, по-късно на брата на Яред била дадена привилегията да бъде учен от Изкупителя, преди Той да се роди (вж. Етер 3:6–20). Плодът на Божието наказание е покаянието, което води до праведност (вж. Евреите 12:11).

Освен стимул за покаяние, самото устояване на наказанието може да ни пречисти и подготви за по-големи духовни привилегии. Господ казва, “Людете Ми трябва да бъдат изпитвани във всичко, та да могат да бъдат готови да приемат славата, която Аз имам за тях, тъкмо славата на Сион; и този, който не понесе наказанието, не е достоен за царството Ми” (У. и З. 136:31). На друго място Той казва, “защото всички онези, които не искат да устояват на наказания, а Ме отричат, не могат да бъдат осветени” (У. и З. 101:5; вж. също Евреите 12:10). Както старейшина Пол В. Джонсън каза тази сутрин, ние трябва да внимаваме да не роптаем срещу самите неща, които ни помагат да добием божествено естество.

Последователите на Алма установили общност на Сион в Елам, но след това били поробени. Те не заслужавали своето страдание – точно обратното, но летописът гласи:

“При все това Господ намери за уместно да накаже Своя народ; да, Той изпита тяхната вяра и търпението им.

При все това всеки, който се уповава на Него, същият ще бъде вдигнат в последния ден. Да, и тъй стана с този народ” (Мосия 23:21–22).

Господ ги укрепил и облекчил тегобите им, така че те почти не ги чувствали върху гърбовете си, и с течение на времето ги избавил (вж. Мосия 24:8–22). Тяхната вяра била неизмеримо укрепена от това преживяване и след това те завинаги се радвали на специална връзка с Господ.

Бог използва друг вид наказание или поправка, за да ни поведе към бъдеще, което сега не можем да видим, но което Той знае, че е по-добро за нас. Президент Хю Б. Браун, бивш член на Дванадесетте и съветник в Първото Президентство, описва едно свое лично преживяване. Той разказва как преди много години купил една занемарена ферма в Канада. Когато започнал да я почиства и поправя, открил един касис, израснал над два метра, който не давал никакви плодове, и го подрязал сериозно, оставяйки само малки стебла. След това забелязал по една капка като сълза на върха всяко от тези малки стебла, сякаш касисът плачел и казвал:

“Как можа да ми причиниш това? Бях израснал толкова нависоко. … А сега ти ме отряза. Всяко растение в градината ще ми се подиграва. … Как можа да ми причиниш това? Мислех, че ти си градинар”.

Президент Браун отговорил, “Виж, малък касис, аз съм градинарят и знам какво искам да бъдеш. Нямам намерение да бъдеш плодово дърво или дърво за сянка. Искам да бъдеш касис и един ден, малък касис, когато си отрупан с плод, ще кажеш, “Благодаря ти, г-н Градинар, за това че ме възлюби достатъчно, за да ме подрежеш”.

Години по-късно президент Браун служил в Англия като офицер от канадската армия. Когато неговият старши офицер загинал в битка, пред старейшина Браун се открила възможността да бъде повишен в генерал и той бил призован в Лондон. Но въпреки че старейшина Браун бил напълно квалифициран за повишението, то му било отказано, защото бил мормон. Командващият генерал по същество казал, “Вие заслужавате назначението, но аз не мога да ви го дам”. Това, за което старейшина Браун се надявал, молил и подготвял в продължение на 10 години, се изплъзнало между пръстите му за един миг поради отявлена дискриминация. Продължавайки своя разказ, президент Браун си спомня:

“Качих се на влака и тръгнах обратно … с разбито сърце и горчивина в душата ми. … Когато се прибрах в своята палатка, … хвърлих шапката си на леглото. Свих юмруци и ги вдигнах към небето. Казах, “Боже, как можа да ми причиниш това? Направих всичко възможно, за да бъдеш доволен от мен. Няма нищо, което съм могъл да направя – което е трябвало да направя – и не съм направил. Как можа да ми причиниш това?” Такава горчивина ме бе изпълнила.

След това чух един глас и разпознах тона на този глас. Това беше собствения ми глас, който казваше, “Аз съм градинарят. Знам какво искам да правиш”. Горчивината напусна душата ми, коленичих до леглото, за да поискам прошка за своята неблагодарност. …

… и сега, почти 50 години по-късно, поглеждам към (Бог) и казвам, “Благодаря ти, г-н Градинар, за това че ме възлюби достатъчно, за да ме нараниш”⁵.

Бог знаел какъв щял да стане Хю Б. Браун и какво било нужно да стане такъв и затова пренасочил курса на живота му, за да го подготви за святото апостолство.

Ако искрено желаем и се стремим да отговорим на големите очаквания на нашия Небесен Отец, Той ще се погрижи ние да получим цялата ни необходима помощ, била тя под формата на утешение, укрепване или наказание. Ако бъдем открити към него, необходимото поправяне идва под различни форми и от много източници. То може да дойде докато се молим, когато Бог говори в умовете и сърцата ни чрез Светия Дух (вж. У. и З. 8:2). Може да дойде под формата на молитви, чиито отговор е “Не” или различен от очакваното. Наказанието може да дойде докато изучаваме Писанията и ни се напомни за слабости, случаи на непослушание или просто неща, на които не сме обърнали внимание.

Поправянето може да дойде чрез други хора, особено такива, които са боговдъхновени да полагат усилия за нашето щастие. Апостоли, пророци, патриарси, епископи и други служители са били поставени в Църквата днес, както е било в древни времена “за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, за да се усъвършенствуват светиите” (Ефесяните 4:12). Може би някои от нещата, казани на тази конференция, са дошли при вас като призив за покаяние или промяна, които ще ви извисят, ако се вслушате в тях. Можем да си помагаме взаимно като членове на Църквата – това е една от основните причини Спасителят да установи църква. Дори когато се сблъскване със злонамерена критика от страна на хора, които не ни обичат или зачитат особено, може да бъде от полза да проявим достатъчно кротост да претеглим и пресеем всичко, което би могло да ни бъде от полза.

Поправянето, надяваме се деликатно и благо, може да дойде от брачен партньор. Старейшина Ричард Г. Скот, който току-що се обърна към нас, си спомни момент в първите години на неговия брак, когато неговата съпруга Джанийн го посъветвала да гледа хората, когато говори с тях. “Гледаш в пода, в тавана, през прозореца, навсякъде, но не и в очите им”, казала тя. Той взел присърце тази деликатна забележка и това го направило по-ефективен в съветването и работата с хора. Като човек, който е служил като пълновременен мисионер под ръководството на тогава президент Скот, мога да свидетелствам, че по време на разговор той гледа хората директно в очите. Също така мога да добавя, че когато човек има нужда от поправка, този поглед може да бъде много проницателен.

Родителите могат и трябва да поправят, дори да наказват децата си, за да не бъдат те оставени на милостта на безмилостния противник и неговите поддръжници. Президент Бойд К. Пакър прави наблюдението, че когато човек трябва да поправи друг човек и не успее да го направи, той мисли за себе си. Помнете, че укорът следва да бъде навременен, отправен с острота и яснота, “когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг” (У. и З. 121:43).

Помнете, че ако не откликваме на поправянето, другите могат да се откажат да ни го отправят, въпреки обичта си към нас. Ако отново и отново не успеем да действаме съгласно наказанието на един любящ Бог, Той също така ще се откаже. Той е казал, “Моят Дух няма да владее винаги в човека” (Етер 2:15). Накрая, голяма част от нашите наказания трябва да идват отвътре – ние следва сами да поправяме себе си. Един от начините, по които нашият покоен и обичан колега, старейшина Джозеф Б. Уъртлин, е станал чистия и смирен ученик, който беше, бе чрез анализиране на неговото представяне във всяка една задача. В желанието си да удовлетвори Бог, той имаше решителността да научи какво е могъл да направи по-добре, след което усърдно прилагаше всеки научен урок.

Всички ние можем да отговорим на големите Божии очаквания, независимо от нашия потенциал или талант. Мороний потвърждава, “ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава (Христовата) благодат е достатъчна за вас и ще може да бъдете съвършени в Христа, чрез Неговата благодат” (Мороний 10:32). Това се свежда до усърдно и отдадено усилие от наша страна, което да задвижва тази даваща сила и способност благодат, усилие, което със сигурност включва подчинение на Божията наказваща ръка и искрено, цялостно покаяние. Нека се молим за Неговото вдъхновено от обич поправяне.

Нека Бог ви подкрепя във вашия стремеж да отговорите на Неговите големи очаквания и да ви даде пълна мяра от щастието и мира, които следват от него. Знам, че вие и аз можем да бъдем едно с Бог и Христос. За нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син и за даващия радост потенциал, който имаме заради Тях, аз смирено и уверено давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.