Повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил

Земният живот включва изпитания, проверки и премеждия, и някои от тях могат да бъдат изключително тежки. Било то болест, измяна, изкушения, загуба на любим човек, природни бедствия или друго ужасно изпитание, несгодата е част от нашето смъртно преживяване. Мнозина се питат защо трябва да се сблъскваме с трудни предизвикателства. Знаем, че една от причините е вярата ни да бъде изпитана еа да се види дали ще вършим всичко, което заповяда Господ¹. За щастие, този земен живот е отлично място да се сблъскаме – и преминем през тези изпитания².

Но тези изпитания не са само за да бъдем проверени. Те са жизнено важни за процеса на получаване на божественото естество³. Ако се справим както трябва с тези несгоди, те ще бъдат посветени за наша полза⁴.

Старейшина Орсън Ф. Уитни казва: “Няма изстрадана болка, няма преминато изпитание, което да е напразно. … Всичко, с което се борим и всичко, през което преминаваме, особено когато го преминаваме с търпение, изгражда характера ни, пречиства сърцата ни, разширява душите ни, прави ни по-нежни и великодушни. …Тъкмо чрез тъга и страдание, труд и изпитание ние получаваме знанието, което сме дошли да придобием тук”⁵.

Неотдавна на едно 9-годишно момче била поставена диагноза рядък рак на костите. Докторът обяснил диагнозата и лечението, което включвало месеци на химиотерапия и една голяма операция. Той казал, че за момчето и семейството му това ще бъде трудно време, но после добавил, “Хората ме питат, “Ще бъда ли същия човек, когато това свърши?” Аз им отговарям, “Не, няма да бъдеш същия. Ще бъдеш далеч по-силен. Ще бъдеш великолепен!”

Понякога може да ни се струва, че нашите изпитания са съсредоточени върху области от живота ни и части от душата ни, с които най-малко сме в състояние да се справим. След като личното израстване е желан резултат от тези предизвикателства, би следвало да не е изненада изпитанията да бъдат строго лични – прицелени почти с лазерна точност според конкретните ни нужди или слабости. И никой не е освободен от тях, особено светиите, които се стремят да вършат правилното. Някои покорни светии могат да попитат, “Защо аз? Опитвам се да бъда добър! Защо Господ позволя това да се случва?” Пещта на несгодата помага да се пречистят дори най-добрите светии, като изгаря шлаката от живота ни и оставя чисто злато⁶. Дори най-богата руда се нуждае от рафиниране, за да се отстранят примесите. Не е достатъчно човек да бъде добър. Ние искаме да станем като Спасителя, Който се учел, докато понасял “болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид”⁷.

Кримсън Трейл в каньона Логан е един от любимите ми маршрути за туризъм. Главната му част се вие покрай високи варовикови скали и предлага красиви изгледи към каньона и долината под него. Обаче изкачването до върха на скалите не е лесно. Пътят е едно постоянно изкачване и точно преди да стигне върха, катерачът се сблъсква на най-стръмната част от маршрута; а гледките към каньона са скрити от скалите. Финалното усилие си струва всяка една стъпка, защото веднъж горе, гледките просто ви спират дъха. Единственият начин да ги видите е да се изкатерите.

Един пример от Писанията и от живота сочи, че в много случаи най-мрачните, най-опасни изпитания непосредствено предхождат забележителни събития и невероятно израстване. “След многото изпитания идват благословиите”⁸. Чедата Израилеви били хванати в капан край Червено море, преди водите му да се разделят⁹. Нефи се сблъсквал с опасности, с гнева на братята си и множество провали преди да успее да се снабди с плочите от пиринч¹⁰. Джозеф Смит бил обзет от една нечиста сила, толкова могъща, че изглеждало той да е обречен на пълно унищожение. Когато почти бил готов да потъне в отчаяние и да се предаде на унищожението, той напрегнал сили да призове Бог и точно в този момент бил посетен от Отца и Сина¹¹. С наближаване на кръщението проучвателите често се сблъскват с противопоставяне и изпитания. Майките знаят, че чудото на раждането се предшества от предизвикателствата на родилните болки. Отново и отново ние виждаме чудни благословии, следващи веднага след тежки изпитания.

Когато баба ми била на около 19 години, развила някакво тежко заболяване. По-късно тя разказва, “Не можех да ходя. Левият ми крак напълно се обезформи, след като няколко месеца бях на легло. Костите бяха меки като гъба и когато допирах стъпалото си до пода, сякаш ме удряше ток”¹². Посред страданието си, прикована на легло, тя се сдобила с брошури от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и почнала да ги изучава. Била обърната във вярата и по-късно кръстена. Често определено страдание помага да се подготвим за нещо жизнено важно.

Посред проблемите почти е невъзможно да видим, че идващите благословии далеч надхвърлят болката, унижението или силната скръб, които може да изпитваме в момента. “Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него”¹³. Апостол Павел учи, “Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас”¹⁴. Интересно е, че Павел използва термина “лека скръб”. Това го казва човек бичуван, бит с камъни, претърпял корабокрушение, хвърлян в затвора и изтърпял много други изпитания¹⁵. Съмнявам се, че повечето от нас биха определили несгодите си като леки. При все това, в сравнение с благословиите и израстването, които получаваме в крайна сметка както в този живот, така и във вечността, наистина несгодите ни са леки.

Ние не търсим нашите изпитания, трудности и премеждия. Личното ни житейско пътуване ще ни даде точно толкова от тях, колкото ни е нужно. Много изпитания са просто естествена част от земното ни съществуване, но играят такава важна роля в напредъка ни.

Когато земното служение на Спасителя наближило края си, Той преживял най-тежкото изпитание на всички времена – невероятното страдание в Гетсиманската градина и на Голгота. Това предшествало славното възкресение и обещанието, че един ден цялото ни страдание ще бъде премахнато. Неговото страдание било необходимо условие за празната гробница в онова великденско утро и за бъдещото ни безсмъртие и вечен живот.

Понякога може да искаме да растем без предизвикателства и да развием сила без никаква борба. Но израстването не може да дойде по лесния начин. Ние ясно разбираме, че спортист, който не издържа на суровата тренировка, никога няма да стане атлет от световна класа. Трябва да внимаваме да не роптаем срещу самите неща, които ни помагат да добием божествено естество.

Никое от изпитанията и премеждията, с които се сблъскваме, не надхвърля възможностите ни, защото имаме достъп до Господната помощ. Можем да вършим всичко чрез Христа, Който ни подкрепява¹⁶.

След като се възстанови от сериозни сърдечни проблеми, старейшина Робърт Д. Хейлз сподели следното на обща конференция: “Няколко пъти аз казах на Господ, че със сигурност съм научил уроците, които е трябвало да науча, и че няма да е необходимо да изтърпявам повече страдания. Такива искрени молитви изглежда не помагаха, защото ми бе разяснено, че този процес на пречистване ще продължи толкова дълго, колкото Господ поиска, и по начин, който Той е определил. … научих, че няма да бъда оставен да се справям сам с тези изпитания и премеждия, а че ще получа помощта на ангели хранители. Бях заобиколен от хора, които бяха почти като ангели, приели формата на доктори, сестри и най-вече моята скъпа спътничка в живота, Мери. Понякога, когато Господ пожелаеше, аз бивах утешаван от посещенията на небесни пратеници, които ми носеха утеха и непрестанна увереност в моменти на нужда”¹⁷.

Нашият Небесен Отец ни обича и ние знаем, “че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си, и в грижите си и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден”¹⁸. Един ден, когато минем от другата страна на завесата, ще искаме не просто някой да ни каже, “Ето, всичко приключи”. Вместо това искаме Господ да каже, “Хубаво, добри и верни слуго”¹⁹.

Обичам думите на Павел:

“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? …

Не, във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил”²⁰.

Аз знам, че Бог е жив, и че Неговият Син Исус Христос е жив. Знам също, че чрез Тяхната помощ ние можем да бъдем “повече от победители” в премеждията, пред които се изправяме в този живот. Можем да станем по-подобни на Тях. В името на Исус Христос, амин.