Почувствах огън вътре в мен

Израснах посещавайки неделното училище на църквата, намираща се до дома на моето детство в Мичиган, САЩ. Имах една прекрасна учителка, която ме изпълни с обич към Исус Христос.

Всяка седмица тя раздаваше картички, изобразяващи сцени от земното служение на Спасителя, включително преподавани от Него принципи и извършени от Него чудеса. Всяка седмица залепях тези картички в една тетрадка и препрочитах разказите в Библията. С годините продължих да изучавам Евангелията в Новия завет.

Години по-късно, през лятото на 1968 г., мисионери от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни посетиха дома на моя роднина. Тя отказала поканата на старейшините да научат повече за Църквата, но ги изпратила в моя дом.

При първата ни среща мисионерите ми казаха, че е станало “отстъпление” от Църквата, която Исус Христос установил (вж. 2 Солунците 2:3). Преподаденото от тях съвпадаше с личните ми заключения, така че, когато попитаха дали можеха да ме посетят отново, аз се съгласих.

При следващото им посещение аз бях приготвила списък с въпроси. Светиите от последните дни чрез пълно потапяне ли кръщават? Вярват ли в свещеническа власт? Вярват ли в изцеление на болните? Техните отговори подкрепяха това, което бях чела в Новия завет. На края на своето посещение, те ми оставиха книга, която по думите им свидетелствала за Исус Христос.

Поставих книгата върху телевизора и си легнах. Но посред нощ бях събудена от силното чувство, което по-късно започнах да разпознавам като Светия Дух. Почувствах подтика да започна да чета, затова четох час и половина, преди отново да си легна. Известно време след това се събудих отново със същото чувство, затова четох още малко.

Това продължи през следващите две нощи. Прочетеното наистина ми харесваше и осъзнах, че Книгата на Мормон свидетелства за Исус Христос.

Реших да се моля на Бог за напътствие. За първи път откакто бях малко момиче, коленичих да се моля. Помолих Небесния Отец да ми помогне да разбера какво да правя с огъня, който чувствах вътре в мен. Когато приключих с моята молитва, почувствах подтика отново да прочета разказа за обръщането на ламанитите в 3 Нефи 9. Прочетох, че те “бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха” (стих 20).

Израза “не го знаеха” привлече вниманието ми. Следната мисъл дойде в съзнанието ми: “Църквата на Исус Христос наистина е на земята!” Нямах търпение да говоря с мисионерите за нещата, които бях прочела и вече знаех. Но когато на моите въпроси те откликнаха с поканата да бъда кръстена, аз отвърнах, че не мога. Съпругът ми нямаше да прояви разбиране.

Когато обаче продължих да размишлявам върху онзи стих, осъзнах, че той ми даваше ясното напътствие да принеса в жертва “съкрушено сърце и разкаян дух”. Молих се и поисках от моя Отец в Небесата да ми помогне, което Той и направи. След като моят съпруг изслуша мисионерските беседи, той даде съгласието си да се кръстя.

Колко благодарна съм на любящия Небесен Отец за тъй ценното и въздействащо преживяване, което имах като млада майка при четене на Книгата на Мормон. То ме отведе при възстановеното Евангелие на Исус Христос. В резултат на това влиянието на Светия Дух, което почувствах през онези нощи на 1968 г., вече е постоянен дар, който ме е водил повече от 40 години като член на Църквата.