Скъпа приятелко

Здравей от Мексико! Бях развълнувана да получа твоето писмо и да узная, че наближава рождения ти ден. Струва ми се, че си малко нервна от това, че ще напускаш НУД. Искаш ли да ти разкажа за времето, когато отидох в Младите жени?

Аз също се чувствах нервна, че напускам НУД. Тревожех се, че може да нямам нови приятели. Плашех се, че ще бъда едно от най-малките момичета, вместо едно от най-големите.

Но всичко мина просто прекрасно. Епископът ме интервюира точно преди рождения ми ден и ми каза, че промяната ще бъде хубаво нещо. В неделя все още се чувствах боязлива и останах в стаята на НУД. За щастие, една от ръководителките на Младите жени ме откри там. Тя каза, “Знаех си, че ще те открия тук! Ела, време е да влезем на урок”.

Сестра Диаз ме посрещна с добре дошла на откриващите дейности и ми даде три книги, които заобичах: За укрепването на младежите, Личен напредък на Младите жени, и един дневник. Като се огледах из стаята, си дадох сметка, че познавам някои от момичетата там от НУД. Някои момичета, които не познавах, ми казаха здравей. Скоро вместо страх изпитвах мир.

След това нещата просто продължиха да се развиват добре. ОВУ дейностите бяха много специални за мен, защото ме научиха как да живея според Евангелието и да помагам на своето семейство и приятели А ходенето на лагер всяка година е толкова забавно! Сега, когато вече съм Лавров венец, се надявам скоро да завърша своя Личен напредък. Нямам търпение да започна да нося медальона на Младите жени, който да ми напомня колко много съм израснала и съм се доближила до моя Небесен Отец през годините.

Тъй че не се страхувай, приятелко моя. Разпери криле и полети към Младите жени. Обещавам ти, че няма да съжаляваш.

С обич,

Марибел