Обещанието за обръщане на сърцата

Моята майка, Милдред Бениън Айринг, израства във фермерската общност Грейнджър, Юта, САЩ. Един от нейните братя, Рой, продължава семейния бизнес с отглеждане на овце. Като млад мъж той прекарва много седмици далеч от дома. С времето той започва все по-малко да се интересува от Църквата. Накрая се мести в Айдахо, жени се и има три деца. Умира на 34 години, когато съпругата му е на 28 години, а децата им са малки.

Макар че малкото семейство на Рой е в Айдахо, а майка ми се е преместила на 4 000 км в Ню Джърси, САЩ, тя често им пише писма, пълни с обич и насърчение. Семейството на чичо ми галено се обръща към майка ми с „леля Мид“.

Годините минаваха и един ден ми се обади по телефона един от братовчедите ми. Каза ми, че вдовицата на Рой е починала. Братовчед ми каза: „Леля Мид би искала да знаеш“. Леля Мид отдавна бе починала, но семейството още усещаше нейната обич и се свързаха с мен да ми кажат.

Бях поразен каква роля е играла моята майка в семейството й, подобна на тази на пророците нефити в техните семейства - да остават близо до роднини, които желаят да ги привлекат в Евангелието на Исус Христос. Нефи пише летопис, който се надява да повлияе на децата на братята му и да ги върне към вярата на техния патриарх Лехий. Синовете на Мосия показват същата тази любов, когато проповядват Евангелието на наследниците на Лехий.

Бог е дал начини да усещаме любовта в семейства, които могат да бъдат вечни. Младите хора в Църквата днес усещат как сърцата им се обръщат към семействата им. Те търсят имената на роднини, които не са имали възможност да получат обредите на спасението в този живот. Те носят тези имена в храма. Когато влязат във водите на кръщението, те имат възможност да усетят любовта на Бог и на своите роднини, за които изпълняват обреди като заместници.

Още си спомням любовта в гласа на моя братовчед, който се обади и каза: „Майка ни почина и леля Мид би искала да знаеш“.

Онези от вас, които изпълняват обреди за свои роднини, помагат с любов, както го правят синовете на Мосия и пророк Нефи. Както тях, вие ще почувствате радост за онези, които приемат вашия принос. Можете и да очаквате да усетите същото голямо удовлетворение като Амон, който разказва за мисионерската си служба сред далечни роднини:

„Ето защо, нека се хвалим, да, ние ще се хвалим в Господа; да, ще се радваме, защото нашата радост е пълна; да, ние ще славим Бога наш навеки. Ето, кой може да се хвали прекалено в Господа? Да, кой може да изговори прекалено много за великата Му сила и за милостта Му, и за дълготърпението Му към чедата човешки? Ето, аз ви казвам, че аз не мога да изкажа и най-малката част от това, което чувствам“ (Алма26:16).

Свидетелствам, че чувствата на обич, които изпитвате към роднините си—където и да са те— са изпълнение на обещанието, че Илия ще дойде. Той е дошъл. Сърцата на децата се обръщат към бащите им, а сърцата на бащите се обръщат към децата им (вж. Малахия 4:5–6; Джозеф Смит—История 1:38–39). Когато усетите подтик да откриете имената на вашите предци и да занесете тези имена в храма, вие преживявате изпълнението на това пророчество.

Благословия е да живеем във време, когато обещанието за обръщането на сърцата се изпълнява. Милдред Бениън Айринг е усетила този подтик в сърцето си. Тя е обичала семейството на брат си и е достигнала до тях. Те са усетили сърцата им да се обръщат с обич към леля Мид, защото са знаели, че тя ги обича.