Подкрепяне на пророците

Президент Айринг, благодарим ви за вашето поучително и вдъхновяващо послание. Мои скъпи братя и сестри, благодарим ви за вашата вяра и отдаденост. Вчера всеки от нас бе поканен да подкрепи Томас С. Монсън като Господен пророк и президент на Господната Църква. И често пеем „За пророка ни славим Те, Боже“¹. Дали вие и аз наистина разбираме какво означава това? Представете си каква привилегия ни дава Господ да подкрепяме Неговия пророк, чиито съвет е неопетнен, неукрасен и немотивиран от каквито и да било лични желания, бидейки така истинен!

Как наистина подкрепяме един пророк? Много преди да стане президент на Църквата, президент Джозеф Ф. Смит обяснява: „Светиите, които подкрепят ръководителите на Църквата, имат важното задължение … да правят това не само чрез вдигане на ръка, но и на дело и в истина“².

Добре помня най-неповторимото си „дело“ в подкрепа на пророка. През 1972 г., като сърдечен хирург, имах отговорността да направя операция на сърцето на президент Спенсър У. Кимбъл, тогава действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Той имаше нужда от много сложна операция. Но аз нямах опит при тази процедура на 77-годишен пациент с такъв сериозен сърдечен проблем. Аз лично не препоръчвах такава операция и информирах за това президент Кимбъл и Първото Президентство. Но, имайки вяра, президент Кимбъл избра да се подложи на операцията, само защото така го бяха посъветвали от Първото Президентство. Това показва доколко той подкрепяше своите ръководители! И неговото решение ме разтрепери!

Благодарение на Господ, операцията се оказа успешна. Когато сърцето на президент Кимбъл отново започна да бие, това стана с голяма сила! Тогава получих много ясно свидетелство от Духа, че този мъж един ден щеше да стане президент на Църквата!³

Знаете какво се случи. Само 20 месеца по-късно президент Кимбъл стана президент на Църквата. И за много години той смело и уверено ръководеше Църквата.

Оттогава сме подкрепяли Езра Тафт Бенсън, Хауърд У. Хътър, Гордън Б. Хинкли и сега Томас С. Монсън като президенти на Църквата – пророци във всеки един смисъл на тази дума!

Мои скъпи братя и сестри, ако от Възстановяването е произлязло нещо, то е разбиването на вековния мит, че Бог е спрял да говори на Неговите чеда. Нищо не би могло да е по-далеко от истината. Пророк Божий е стоял начело на Божията Църква във всички диспенсации, от Адам до наши дни⁴. Пророците свидетелстват за Исус Христос – за Неговата божественост, земната Му мисия и служение⁵. Почитаме пророка Джозеф Смит като пророк на тази последна диспенсация. Също така почитаме всеки мъж, който го е наследил като президент на Църквата.

Когато подкрепяме пророците и другите ръководители,⁶ ние правим това според закона за общото съгласие в Църквата, според Господното слово: „Не ще бъде дадено на никого да тръгне да проповядва Моето евангелие или да изгражда Моята църква, освен ако не е поставен от някого, който има власт, и не е известно на църквата, че той има власт и е бил редовно поставен от ръководителите на църквата“⁷.

Като членове на Господната Църква, това ни дава увереност и вяра в нашия стремеж да следваме напътствието в Писанията да се вслушваме в Господния глас,⁸ така както ни се дава чрез гласа на Неговите служители, пророците⁹. Всички ръководители в Господната Църква са призовани чрез съответната власт. Никой пророк или който и да било ръководител в тази Църква не се е самопризовавал. Никой пророк не е бил избиран. Господ съвсем ясно показва това със следните думи: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих“¹⁰. Вие и аз не „гласуваме“ в избор на нашите ръководители, на всяко едно ниво. Но имаме привилегията да ги подкрепяме.

Пътищата Господни са различни от пътищата човешки. Човешките пътища освобождават хората от техните позиции, когато те остареят. Но човешките пътища не са и никога няма да бъдат Господни пътища. Нашата подкрепа на пророците е един личен ангажимент, че ще направим всичко възможно да реализираме техните пророчески приоритети. Нашата подкрепа е тържествено обещание тяхното призование като пророк да има сила и легитимност над нас.

Двадесет и шест години преди да стане президент на Църквата, старейшина Джордж Албърт Смит казва: „Задължението, което поемаме, когато вдигаме ръка … е най-свещено. То не означава кротко да си вървим по пътя и да очакваме Господния пророк да направлява това дело, а означава … че ние ще стоим зад него, че ще се молим за него, ще защитаваме доброто му име и ще се стремим да осъществяваме в своя живот напътствията му, така както Господ го наставлява да ни ги дава, докато стои на този пост“¹¹.

Живият Господ ръководи Своята жива Църква!¹² Господ разкрива Своята воля на Неговия пророк. Вчера, след като бяхме поканени да подкрепим Томас С. Монсън като президент на Църквата, ние също така имахме привилегията да подкрепим него, съветниците в Първото Президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. Помислете над това! Ние подкрепяме 15 мъже като Божии пророци! Те държат всички свещенически ключове, които някога са били давани на човек в тази диспенсация.

Призоваването на 15 мъже в святото апостолство ни дава голяма защита като членове на Църквата. Защо? Защото решенията на тези ръководители се взимат при всеобщо съгласие¹³. Представяте ли си как Духът трябва да въздейства над тези 15 мъже, за да се постигне това съгласие? Тези 15 мъже имат различно образование и професии и различни мнения за много неща. Повярвайте ми! Тези 15 мъже – пророци, гледачи и откровители – знаят каква е волята Господна, когато постигнат всеобщо съгласие! Те са твърдо решени да се погрижат да бъде изпълнена Господната воля. Господната молитва дава модела, следван от тези 15 мъже, когато се молят: „Да бъде волята Ти на земята, тъй както е на небесата“¹⁴.

Апостолът най-дълго служил като апостол председателства¹⁵. Тази основана на старшинство система обикновено поставя възрастни мъже в отговорностите на президент на Църквата¹⁶. Тя осигурява приемственост, зрялост, опит и продължителна подготовка, според напътствията на Господ.

Църквата днес е била организирана от самия Господ. Той е организирал удивителна система на управление, която осигурява ресурс и резерви. Тази система подсигурява пророческо ръководство дори когато настъпят неизбежната болест и старческа слабост¹⁷. Има уравновесяващи механизми и защити, така че никой да не може да поведе Църквата в грешна посока. Висшите ръководители непрекъснато се обучават, така че един ден да бъдат готови да заемат местата си в най-висшите съвети. Те се учат как да чуват гласа Господен чрез нашепванията на Духа.

Докато служеше като първи съветник на президент Езра Тафт Бенсън, който тогава наближаваше края на своя живот, президент Гордън Б. Хинкли обясни:

„Принципите и процедурите, които Господ е създал за ръководство на Неговата Църква, са приложими при всяко едно … обстоятелство. Важно е … да няма съмнения и тревоги по отношение на управлението на Църквата и упражняването на пророческите дарове, включително правото на вдъхновение и откровение в отслужването на делата и програмите на Църквата, когато президентът може да е болен или не напълно дееспособен.

Първото Президентство и Съветът на дванадесетте апостоли, призовани и ръкоположени да държат свещеническите ключове, имат властта и отговорността да управляват Църквата, да отслужват обредите й, да изясняват ученията й и да поддържат нейната дейност“.

Президент Хинкли продължава:

„Когато президентът не е напълно дееспособен във всички задължения на неговата служба, неговите двама съветници заедно образуват Кворум на Първото Президентство. Те поемат рутинните дела на Президентството. …

Но всички основни въпроси по църковната политика, процедури, програми или учения се обсъждат задълбочено и с молитва се вземат решения от обединените кворуми на Първото Президентство и Дванадесетте“¹⁸.

Миналата година, когато президент Монсън вече 5 години служи като президент на Църквата, той каза следното за 50-годишната си служба като апостол: „Старостта неизбежно застига всички ни. Но ние можем заедно с цар Вениамин да кажем: … „Но аз съм като вас самите, изложен на всякакъв вид телесни и духовни немощи; все пак аз бях избран … и посветен от баща ми, … и бях пазен и съхраняван от Неговата несравнима сила, за да ви служа с цялата си мощ, ум и сила, с които Господ ме е надарил (Мосия 2:11)“.

Президент Монсън продължава: „Въпреки здравословните проблеми, които могат да ни сполетят, ние служим по възможно най-добрия начин. Уверявам ви, Църквата е в добри ръце. Системата, според която действат Съветът на Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте (апостоли), е създадена така, че, каквото и да се случи, Църквата е в добри ръце и няма причина за тревога или страх. Нашият Спасител Исус Христос, Когото следваме, Комуто се покланяме и на Когото служим, е винаги начело“¹⁹.

Президент Монсън, благодарим ви за тези истини! И ви благодарим за цял един живот на примерна и отдадена служба. Нека допусна, че говоря от името на членовете на Църквата по целия свят с един обединен глас на искрен израз на благодарност към вас. Ние ви почитаме! Обичаме ви! Подкрепяме ви, не само с вдигната ръка но и с цялото си сърца и посветени усилия. Със смирение и „молим се за (вас) от все сърце“!²⁰ В името на Исус Христос, амин.