Чиста религия
От старейшина У. Кристофър Уодъл
От Седемдесетте
Безкористната служба – да забравим за себе си, да откликваме на нуждите на ближните ни, както и да отдадем живота си, служейки им – винаги е била черта на последователите на Исус Христос.
Илюстрации от Ани Хенри
В Матея, 11 глава, Спасителят ни учи много важен урок, посредством това, което не казва в отговор на въпроса, поставен от учениците на Иоан Кръстител:
„А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:
Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:
Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието“ (Матея 11:2–5).
Вместо да представи кратко учение, обясняващо, че Той в действителност е „оня, Който има да дойде“, Спасителят отговаря чрез примера Си – а именно, чрез Своята служба.
По време на Общата конференция през април 2014 г., старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли ни напомня: „Ние служим най-добре на нашия Отец в Небесата, като праведно влияем на околните и им служим. Най-великият пример ходил някога по тази земя е нашият Спасител, Исус Христос“1.
Безкористната служба – да забравим за себе си, да откликваме на нуждите на нашите ближни, както и да отдадем живота си, служейки им – винаги е била черта на последователите на Исус Христос. Цар Вениамин учи повече от 100 години преди раждането на Христос: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“ (Мосия 2:17).
Яков ни напомня, че съществен аспект от „чистата религия“, се изразява в службата ни към ближните, като „пригледва(ме) сирачетата и вдовиците в неволите им“ (Яковово 1:27). „Чистата религия“ е много повече от заявяване на вярата; тя е демонстрация на вярата.
Обичайте другарите си спътници
Към средата на юли 1984 г., само седмици, след като съпругата ми Керъл и аз сключихме брак в храма в Лос Анджелис, Калифорния, пътувахме за Юта, където трябваше да започна кариерата си, а Керъл да довърши своето обучение. Карахме в отделни коли. С двете превозни средства пренасяхме всичко, което имахме.
На около половината път от нашата цел, Керъл доближи до моята кола и започна да ми ръкомаха. Това бе в дните преди появата на GSM-и, смартфони, SMS-и и Twitter. Виждайки изражението на лицето й през прозореца на нейната кола, ми стана ясно, че не се чувстваше добре. Тя ми даде да разбера, че може да продължи да шофира, но аз се притеснявах за моята булка.
Като доближихме малкия град Бивър, в Юта, тя отново отби и на мен ми бе ясно, че тя се нуждаеше да спре. Не й беше добре и не можеше да продължи. Имахме две коли пълни с дрехи и сватбени подаръци, но за съжаление, имахме малко пари. Хотелска стая беше извън нашия бюджет. Не бях сигурен какво да правя.
Никой от двама ни не беше ходил някога в Бивър, и без дори да знам какво точно търся, покарахме няколко минути из района, докато видях един парк. Отбихме на паркинга и намерихме едно сенчесто дърво, където опънах одеяло, така че Керъл да може да си почине.
След няколко минути една друга кола пристигна в почти празния паркинг и се паркира точно до нашите две коли. Една жена, на около възрастта на нашите майки, излезе от колата си и ни попита дали всичко беше наред, и дали може да помогне. Тя спомена, че ни бе забелязала, докато е карала и почувствала, че трябва да спре. Когато обяснихме ситуацията си, тя веднага ни покани да отидем у дома й, където можехме да си починем колкото се налага.
Скоро се озовахме на едно удобно легло, в хладния приземен етаж на нейния дом. След като се настанихме, тази прекрасна сестра спомена, че има някои задачи за вършене и че ще ни остави сами за няколко часа. Каза ни, ако сме гладни, да се самообслужим с каквото и да е в кухнята, а ако тръгнем преди да се е върнала, ако може да затворим входната врата.
След като се наспахме, от което се нуждаехме толкова много, Керъл се почувства по-добре и ние продължихме по пътя си без да се отбиваме в кухнята. Когато си тръгнахме, милата жена все още не се бе върнала. За наше разочарование, не записахме адреса и никога не можахме подходящо да благодарим на нашата добра самарянка, която се отби от пътя си и отвори дома си за странници в нужда.
Размишлявайки върху това преживяване, се сещам за думите на президент Томас С. Монсън, който олицетворява съвета на Спасителя да „(отидем) и (да) прави(м) също така“ (вж. Лука 10:37) на всеки един човек: „Не можем наистина да обичаме Бог, ако не обичаме нашите другари спътници в това земно пътуване“2.
Когато попадаме на „другари спътници“ – на пътя или в нашите домове, на площадката и в нашите училища, на работното място или в Църквата – като търсим, гледаме и действаме, ние ще станем по-подобни на Спасителя, благославяйки и служейки по пътя.
Търсете
Илюстрации от Ани Хенри
Старейшина Нийл А. Максуел (1926–2004) от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
„За разлика от скъпия ни Спасител, ние със сигурност не можем да извършим Единение за греховете на човечеството! Освен това, със сигурност не можем да понесем всички смъртни болести, недъзи и скърби (вж. Алма 7:11–12).
Въпреки това, в по-малка степен, точно както ни приканва Спасителят, ние наистина можем да се стремим да станем „тъкмо какъвто (е Той) (3 Нефи 27:27)“3.
Като се стремим да ставаме като Него, с искрено желание да благославяме „нашите другари спътници“, ние ще бъдем благославяни с възможности да забравяме за себе си и да повдигаме другите. Тези възможности често може да бъдат неудобни, да изпитват истинското ни желание да ставаме по-подобни на Учителя, чиято най-велика служба от всички – Неговото безпределно Единение, бе всичко друго, но не и удобно. „При все това“, казва Той, „нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“ (У. и З. 19:19).
Като се стремим искрено да бъдем по-подобни на Спасителя, това ще ни позволи да видим онова, което не бихме могли иначе да видим. Нашата добра самарянка живееше достатъчно близо до Духа, за да отвърне на подтика и да заговори непознат в нужда.
Виждайте
Илюстрации от Ани Хенри
Да можем да виждаме с духовни очи означава да виждаме нещата такива, каквито наистина са, и да разпознаваме нужди, които не бихме могли да забележим по друг начин. В притчата за овцете и козите, нито „благословени(те)“, нито онези, които бяха „проклети“ съумяха да разпознаят Спасителя в гладните, жадните, голите или хората в тъмница. Те отвърнаха на наградата си, питайки: „Кога Те видяхме?“ (Вж. Матея 25:34–44).
Само онези, които можеха да видят с духовни очи, разпознавайки нуждата, действаха и благословиха страдащите. Нашата добра самарянка разпозна нуждата, гледайки с духовните си очи.
Действайте
Илюстрации от Ани Хенри
Може да виждаме нужди около себе си, но да се чувстваме неспособни да отвърнем, считайки, че това, което ние можем да предложим, е недостатъчно. Като се стремим да ставаме като Него, и като виждаме нуждите в другарите си спътници чрез нашите духовни очи, ние трябва да се доверяваме на Господ, че Той може да действа чрез нас, след което да действаме.
Влизайки в храма, Петър и Иоана откриват човек „куц от рождението си“, който просеше от тях милостиня (вж. Деянията 3:1–3). Отговорът на Петър е пример и покана за всеки един от нас:
„Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, (стани и) ходи.
И като го хвана за дясната ръка, дигна го“ (Деянията 3:6–7).
Може да действаме, предоставяйки от времето и талантите си, чрез добра дума или силен гръб. Като търсим и гледаме, ние ще бъдем поставени в обстоятелства и ситуации, в които може да действаме и да благославяме. Нашата добра самарянка действа. Тя ни отведе в дома си и ни предостави каквото имаше. Един вид тя каза: „Каквото имам, това ви давам“. И точно от това се нуждаехме.
Президент Монсън учи на същите принципи:
„Всеки от нас, в пътуването през смъртността, ще пътува до своя собствен Eрихон. Какво ще бъде вашето преживяване? Какво ще бъде моето? Ще пропусна ли и аз да забележа падналия след побоя на крадците, който се нуждае от помощта ми? Ще пропуснете ли и вие?
Ще бъда ли аз този, който вижда наранения и чува молбата му, и при все това преминава на отсрещната страна? Ще бъдете ли вие този човек?
Или ще бъда ли аз човекът, който вижда, чува, спира и помага? Ще бъдете ли вие този човек?
Исус ни е дал лозунг: „Иди и ти прави също така“. Когато следваме това заявление, пред вечния ни поглед се открива пейзаж на радост, рядко сравним и винаги ненадминат“4.
Като ставаме по-подобни на Спасителя, търсейки, виждайки и действайки, ние ще успеем да разберем думите на цар Вениамин: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“ (Мосия 2:17).