Бог е с нас

Тези пионери се грижат един за друг независимо от социален, икономически и политически произход. Дори когато това забавя техния напредък, причинява неудобства или означава лична саможертва и усилия, те си помагат един на друг.

В нашия свят, мотивиран от цели и политически партии, личните или партийните интереси могат да вземат превес над грижата за другите или укрепването на Божието царство. В съвременното общество постигането на някои идеологически цели може да изглежда като средство за измерване на нашата значимост.

Поставянето и постигането на цели може да бъде прекрасно нещо. Но когато успехът от постигането на цели идва за сметка на пренебрегване, игнориране или нараняване на хора, цената на този успех може да се окаже твърде висока.

Пионерите се грижат за хората от своята група, но вземат под внимание и онези, които идват след тях, като сеят реколта за керваните от фургони, които ги следват.

Те познават силата на семейството и приятелите. И тъй като зависят един от друг, те стават силни. Приятелите се превръщат в семейство.

Пионерите служат като чудесно напомняне за това защо трябва да се откъснем от изкушението да се изолираме и вместо това да се стремим да си помагаме и да изпитваме състрадание и обич едни към други.

„Хайде, светии, смело все напред“.

Това изречение се превръща в химн за изтощените пътници. Трудно е да си представим колко усилено работят тези души. Ходенето е едно от най–лесните неща, които правят. Те всички трябва да работят заедно, за да осигуряват храна, да поправят фургони, да отглеждат животни, да служат на болните и немощните, да търсят и събират вода, да се защитават от идващите опасности на сезоните и от многото рискове, които крие пустошта.

Те се събуждат всяка сутрин с ясно определени задачи и цели, които всеки разбира: да служат на Господ и своите ближни и да стигнат в долината Солт Лейк. Всеки ден тези задачи и цели са им ясни; те знаят какво трябва да направят и че напредъка от всеки ден е важен.

В нашето време – когато много от нещата, които желаем, са лесно достъпни – може да се изкушим да се отклоним или откажем, когато пътят напред изглежда леко неравен или наклонът се издига стръмен пред нас. В тези моменти може да ни вдъхнови мисълта за онези мъже, жени и деца, които не позволяват на болести, трудности и дори смъртта да ги отклони от избрания от тях път.

Пионерите научават, че вършенето на трудни неща задълбочава и закалява тялото, ума и духа; увеличава тяхното разбиране за божествената им същност и увеличава състраданието им към другите. Този навик прави непоколебими душите им и се превръща в благословия за тях дълго след като приключва тяхното пътуване през полетата и планините.

Когато пионерите пеят, те дават трети урок: „С песен да вървим“.

Една от големите иронии на нашето време е, че ние сме благословени с толкова много, но въпреки това можем да бъдем толкова нещастни. Чудесата на благоденствието и технологиите ни поразяват и засипват със сигурност, забавления, моментално удовлетворение и удобство. И въпреки всичко това ние виждаме толкова много нещастие.

Пионерите, които жертват толкова много, се справят без нищо и жадуват само за най–основните неща, нужни им за оцеляване. Те разбират, че щастието не идва в резултат на късмет или по случайност. Със сигурност не идва от сбъдването на всяко наше желание. Щастието не идва от външни обстоятелства. То идва отвътре – независимо какво се случва около нас.

Пионерите знаят това, и с този дух откриват щастието във всякакви обстоятелства и изпитания – дори в онези трудности, които достигат до най-дълбоките кътчета и терзаят душите им.

Понякога поглеждаме назад към изпитанията на пионерите и с облекчение казваме: „Благодаря Ти, Господи, че не съм живял/а тогава“. Но аз се питам дали тези смели пионери, ако можеха да ни видят днес, не биха казали същото.

Трудните времена и обстоятелства са се променили, но принципите на изправянето пред трудности и успешното съжителство заедно като грижовна и благоденстваща общност под Бог не са се променили.

От пионерите можем да се научим да имаме вяра и доверие в Господ. Можем да се научим на състрадание към другите. Можем да научим, че трудът и усърдието ни благославят не само материално, но и духовно. Можем да научим, че щастието е достъпно за нас независимо от нашите обстоятелства.

Най–добрият начин, по който можем да почетем и да покажем своята благодарност към пионерите, е като направим част от живота ни предаността към Божиите заповеди, състраданието и любовта към ближните ни, трудолюбието, оптимизма и радостта, които пионерите показват толкова добре през живота си.

Ако направим това, можем да погледнем през десетилетията на времето, да вземем ръцете на онези благородни пионери в нашите и да прибавим своите гласове към техните, докато пеят: „Бог е с нас! Бог е с нас!“