2016 г.
Надеждата за вечна обич в семейството
август 2016


Послание на Първото президентство, август 2015 г.

Надеждата за вечна обич в семейството

Вечният живот е най-великият от всички дарове, които нашият любящ Небесен Отец е дал на Своите чеда (вж. У. и З. 14:7). Този дар означава да живеем в присъствието на Бог Отец и Неговия Възлюбен Син Исус Христос завинаги като семейства. Взаимоотношенията на обич в семейството продължават само в най-висшата степен на слава, селестиалната.

Всички се надяваме да имаме радостта да живеем в любящи семейства. За някои от нас това е чувство, което не сме изпитвали – чувство, за което знаем, че е възможно, но все още не сме преживявали. Може би сме го забелязвали в живота на другите. За други, семейната обич става по-реална и ценна, когато смъртта ни раздели с дете, майка, баща, брат, сестра или любящи и възлюбени баба и дядо.

Всички сме изпитвали надеждата, че някой ден отново ще можем да чувстваме топлината от близостта на член от семейството, който сме обичали толкова много, а сега жадуваме да прегърнем.

Нашият любящ Небесен Отец познава сърцата ни. Неговата цел е да бъдем щастливи (вж. 2 Нефи 2:25). Затова Той ни е дал дара на Своя Син, който да направи възможно радостта от семейните взаимоотношения да бъде вечна. Тъй като Спасителят разкъса връзките на смъртта, всички ще възкръснем. Тъй като Той извърши Единение за греховете ни, чрез нашата вяра и покаяние можем да станем достойни за селестиалното царство, където семействата са свързани в обич завинаги.

Спасителят е изпратил пророк Илия при Джозеф Смит, за да възстанови ключовете на свещеничеството (вж. У. и З. 110). С тези ключове идва властта за запечатване, предоставяща най-великия дар от Бог за Неговите чеда – вечен живот в семейства, свързани завинаги.

Тази възможност се предоставя на всяко Божие чедо, което идва на света. Една трета от Неговите чеда са отхвърлили тази възможност в доземния живот. Поради липса на достатъчно вяра и последвалото открито противопоставяне, те са избрали никога да не познаят радостта, която идва от Небесния Отец чрез дара на вечните семейства.

За тези от нас, които сме преминали важния изпит в доземния живот и поради това имаме възможността да получим смъртни тела, това да изберем вечен живот все още зависи от нас. Ако сме благословени да намерим Възстановеното Евангелие, можем да изберем да сключим и спазваме завети с Бог и така да заслужим вечен живот. Ако вярно устояваме, Светият Дух ще потвърждава надеждата и увереността ни, че сме по пътя към вечен живот и това да живеем със семействата си завинаги в селестиалното царство.

Някои хора може да не изпитват силна надежда, че ще получат вечна радост. Родители, деца, братя и сестри може да са правили избори, които сякаш правят невъзможно за тях да получат вечен живот. Можете дори да се чудите дали вече сте заслужили вечен живот чрез Единението на Исус Христос.

Един Божий пророк веднъж ми даде съвет, който ми носи мир. Тревожех се, че изборите на други хора могат да направят невъзможно за семейството ни да бъде заедно завинаги. Той каза: „Тревожиш се не за това, което трябва. Просто живей така, че да си достоен за селестиалното царство, а семейните ти взаимоотношения ще бъдат по-прекрасни, отколкото можеш да си представиш“.

На всички, чиито личен опит или брак и деца, или тяхната липса, сякаш отслабват надеждата им, аз предлагам своето свидетелство: Небесният Отец ви познава и ви обича като Свое духовно чедо. Докато сте били с Него и Неговия Възлюбен Син преди този живот, Той е посадил в сърцата ви надеждата, която имате за вечен живот. Чрез силата на Единението на Исус Христос и чрез напътствието на Светия Дух можете да изпитвате сега и в идния свят обичта в семейството, която вашият Отец и Неговият Възлюбен Син толкова силно желаят да имате.

Аз ви свидетелствам, че ако живеете така, че да бъдете достойни за селестиалното царство, пророческото обещание, че „семейните ви взаимоотношения ще бъдат по-прекрасни, отколкото можете да си представите“, ще се изпълни.

Преподаване от това послание

Обмислете дали да не започнете, като разкажете на тези, на които преподавате, за момент, когато сте били благодарни за надеждата, че ще имате вечно семейство. Поканете ги да размишляват над моментите, когато те са чувствали благодарност за вечните семейства. Попитайте ги дали биха желали да споделят нещо. Можете да ги поканите да мислят за начини, по които могат да стават по-добри и да живеят по-достойно за селестиалното царство, така че пророческото обещание за „семейни взаимоотношения… по-прекрасни, отколкото могат да си представят“ да може да се изпълни за тях.