2017
Слон в класната стая
October 2017


Да преподаваме като Спасителя

Слон в класната стая

Събранията на съвета на учителите не променят само начина, по който преподаваме; те променят начина, по който се учим.

Изображение
elephant

Мисуаке Ситоле има проблем. Като президент на Неделното училище, Бог му е дал отговорността да помага в подобряването на изучаването и преподаването на Евангелието в района1.

Но членовете на неговия район в Йоханесбург, Южна Африка, в някои случаи имат крайно различен произход и очаквания. Някои са образовани, други – не. Мнозина са били учени, че задачата на ученика е да слуша, а не да говори. На други културните условности пречат да разберат, че както мъжете, така и жените имат своята роля в преподаването в Църквата и у дома.

„Също имаме хора, които говорят на различни езици – казва брат Ситоле. – Но Духът иска да подтиква всеки един“.

Когато миналата година бяха въведени събранията на съвета на учителите и Да преподаваме като Спасителя, районите и клоновете в цялата Църква започнаха да провеждат събрания на съвета на учителите, на които обсъждат, изучават и практикуват начини на преподаване като Спасителя.

Тогава брат Ситоле започнал да осъзнава как събранията на съвета на учителите могат да благословят неговия район. Така можело да се подходи към културните пречки, можело да се увеличи участието на членовете и различните перспективи на членовете можело да се превърнат в благословии.

Заедно с много членове по света, брат Ситоле осъзнал, че Господ не използва събранията на съвета на учителите единствено, за да променя начина, по който преподаваме – Той ги използва, за да променя начина, по който се учим.

Притчата за слона

Едно от най-интересните открития на брат Ситоле е следното: когато учителите дават възможност на учениците да участват в своето обучение, всички имат полза от разширения кръгозор от различните перспективи.

Това проникновение на брат Ситоле се дава по време на събрание на съвета на учителите, когато член на района споделя притчата за слепците и слона, само че с малка промяна. В притчата се разказва за шестима слепци, всеки от които описва слона по различен начин (кракът е като дънер, опашката е като въже, хоботът е като фонтан, и т.н.), защото всеки един е хванал различна негова част2.

Изображение
parts of an elephant

„Но да предположим, че слонът представлява преподаването на Евангелието – казва брат Ситоле. – Тогава е нужно да дадем възможност на всеки член на класа да споделя своята перспектива, така че заедно да достигаме до общо разбиране как Евангелието благославя всички ни“.

Затова учителите в района на брат Ситоле винаги сядат около маса по време на съвета на учителите – за да подпомагат обсъждането. „Това ни напомня, че всеки има равностоен глас“ – казва той.

Според техните нужди

В Токио, Япония, Нацуко Соежима се съмнявала, че може да преподава добре. „Когато бях призована да бъда учителка на младежите в Неделното училище за деца, – казва тя – казах на епископа, че ще ме е страх да правя това. Но той каза, че призованието е от Бог, затова приех“.

Като група, класът я плашел, заради индивидуалните трудности на учениците. Двама от младежите имали проблеми със слуха. Други ученици били дошли да живеят в Япония от други страни и говорели само английски. Тя също се страхувала от възрастовата разлика между нея и учениците.

Тогава, в събрание на съвета на учителите, сестра Соежима получила отговор. „Говорихме как да обичаме всеки член на класа, как да научим имената им, как да се молим за тях поотделно и как да преподаваме, водени от Духа, според техните нужди – обяснява тя – и точно това започнах да правя“. Тя също така започнала да прави още нещо, което научила на съвета: „Използвах език, който показва моята обич“.

Резултатът? „Сърцето ми се промени. Започнах да изпитвам обич към учениците си. Чувствах се загрижена и за учениците, които не бяха дошли и се молих и за тях. Веднага щом приключваше един урок, започвах да се подготвям за следващия, за да имам време да обмисля своите възможности за преподаване. Бях преизпълнена с радост“.

Конкретни отговори

Брад Уилсън, президент на Неделното училище в Минесота, САЩ, се грижи учителите от събранието на съвета на учителите да не си тръгват, докато не са обсъдили какво ще променят в резултат на наученото.

„Следваме дадената в Да преподаваме като Спасителя програма – казва брат Уилсън. – Обсъждаме преживяванията на учителите, след това обсъждаме една от дадените теми. Като един вид организатор, аз задавам въпроси и обобщавам мисли. След това работим върху приложението. Разделяме се на малки групи и обсъждаме: „Какво различно ще правя в резултат на събранието днес?“

Рон Гуудсън, учител в кворума на дяконите в същия район, споделя колко е впечатлен от начина, по който брат Уилсън организира съвета. „Говорим за начина, по който Спасителят би преподавал – казва той. – Така, почувствал Духа, си мислиш: „Това е нещо, което трябва да опитам в моя клас“. Мисленето за Спасителя променя подхода. Така „Трябва да подготвя урок“ се измества от „Какво им е нужно на тези дякони и как мога да им го дам?“

Той помни как написал в своя дневник: „Днес участвах в събрание на съвета на учителите и ето какво трябва да направя“. Всъщност дневникът му е пълен с такива бележки. Сега се подготвя предварително: „Започни отрано и получавай подтици цяла седмица“. Той пита дяконите какво се случва в живота им: „По-добре мога да им помагам, когато ги познавам по-добре“. Той също така кани дяконите да преподават: „Когато правят това, те също се учат по-добре“3.

Продължих да пея

„В нашия съвет говорихме как музиката може да кани Духа – казва Джоселин Херингтън, учителка в Неделното училище за деца в същия район в Минесота. – По-късно преподавах в клас „Слънчев лъч“. Помислих си: „Ще попея, докато оцветяват, ще се получи добре“. Започнах да пея и те всички спряха и се заслушаха. Затова продължих да пея. Това наистина покани Духа и когато приключих, те всички бяха благоговейни и ме чакаха да започна да говоря. И за това говорихме (на съвета), да даваме свидетелство, когато ни се дава възможност. Затова дадох свидетелство с думи, които те можеха да разберат“.

Сестра Херингтън казва как се радва от това, че учителите в Неделното училище за деца са включени в събранията на съвета. „Говорим как се преподава на възрастни – казва тя – но когато брат Уилсън каже „Ами при преподаване на младежите? А при децата?“, той ни напомня, че се грижим за всички възрастови групи“.

От един съвет до следващия

Адам Мартин, президент на Неделното училище в Калгари, Албърта, Канада, казва как се радва да получава предложения от съвета на района. „Президентката на Обществото за взаимопомощ или президентът на Кворума на старейшините казва: „Бихме искали учителите да се съсредоточат върху това и това“, и така обсъждаме това в събрание на съвета на учителите“ – казва той.

Когато събранията на съвета на учителите първоначално започнали, учителите не знаели какво да очакват, затова той лично канел участниците и представял материалите за обучение на teaching.lds.org. „Сега всичко потръгна – казва той. – Знаят, че това е мястото да се обсъди случващото се“.

Неотдавнашно събрание се съсредоточило върху следването на Духа. „Говорихме как трябва да се подготвяме добре, но да не се тревожим дали ще покрием целия материал – казва той. – Една сестра каза как винаги е чувствала, че трябва да говори за всяко нещо в плана на урока. Можеше да се види как тя ясно осъзна как да следва вдъхновението, докато води обсъждането“.

Общо намиране на решения

Изображение
elephant on a table

Всяка ситуация за преподаване включва собствени възможности, трудности и потенциални благословии. Затова съветите са ефективен подход – те позволяват на учителите, с помощта на Духа, да търсят отговори на своите конкретни трудности.

Джофри Рейд, колов президент на Неделно училище в Аризона, САЩ, казва, че събранията на съвета на учителите дават най-добър резултат, когато учителите разбират, че тяхната цел е да се съветват: „Тогава те осъзнават, че могат да си помагат“.

Той казва как от ръководството на кола се опитват да помагат на учителите да променят мисленето си от „Добре ли се справям?“ на „Как се възприема посланието?“

Мариса Конова, учителка в Неделното училище за деца в същия кол, казва, че в отговор на подтик, който е получила в съвет на учителите, тя вече насърчава учениците от клас Доблестни 8 да се молят един за друг. Това дало добър резултат, но може и да не е приложимо по същия начин в клас за възрастни. „Да се молиш за всеки участник в голям клас по евангелско учение може да бъде трудно – казва тя. – Хубавото е, че тези учители казват: „Как според теб можем да адаптираме това в нашия клас?“ И намираме решенията заедно.

В събранията на съвета на учителите – казва тя – най-много ми харесва, че ни дават време да размишляваме как се справяме и какво точно правим. Полезно е да те подкрепят и да ти споделят мнение, като така имаш чувството, че всички заедно работят за постигането на една и съща цел. Също така ми харесват различните гледни точки, които хората споделят. Помага ми да се замислям върху неща, върху които със сигурност не бих се замислила самостоятелно“.

Когато участваме и споделяме в събрания на съвета на учителите, нашият поглед върху „слона на евангелското учение“ може да става по-ясен. Подобно на брат Ситоле в Африка, много членове на Църквата по света откриват, че когато нараства нашата способност да преподаваме като Спасителя, това променя не само начина, по който преподаваме, но и начина, по който се учим.

Бележки

  1. Вж. Handbook 2: Administering the Church 2010 г., 12.2.2.

  2. Тази притча се разказва от Дитер Ф. Ухтдорф, „Що е истина?“ (Духовно послание за пълнолетни младежи на Образователната система на Църквата, 13 януари 2013 г.), broadcasts.lds.org; и Дитер Ф. Ухтдорф „What Is the Truth?“ Friend, март 2017 г., с. 2.

  3. За още предложения, вж. Brian K. Ashton, „Helping Youth Teach“, Liahona, авг. 2016 г., с. 24–25.