Поглед към примерен съвет

Неделя сутрин е и 45 сестри в район Бугамбиляс в Гуадалхара, Мексико, са в събрание на съвет. След откриващия химн президентката на Обществото за взаимопомощ, Яра Рамирез, моли няколко от тях да споделят преживявания от урока през миналата седмица.

След като сестрите споделят за няколко минути преживяванията си, сестра Рамирез написва една дума на дъската, преди да седне на мястото си в кръга.

Тя е „единство“.

По указание на сестра Рамирез те отварят на Мосия 18:21 и четат: „… със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“.

„Какво можем да правим ние, като Общество за взаимопомощ, за да прилагаме на практика този стих?“ – пита тя.

Сестрите размишляват за момент. „Ами, младежите не могат да посещават храма“ – споделя една сестра. – Няма достатъчно пълнолетни сестри, които да ги придружават“.

„Нямах представа“ – казва друга сестра, която изглежда изненадана. „Ако не знаеш, че има нужда – пита тя, – как можеш да помогнеш?“

„Затова сме тук“ – отговаря сестра Рамирез. „Има подобни нужди, за които научавам по време на съвета на района, за които всички можем да помогнем“.

„Защо не направим календар?“ – предлага друга сестра. Групата сега изглежда по-заинтересована. „Мисля, че младежите имат планирано време в храма по един четвъртък в месеца“.

„На мен самата ми е трудно да ходя в храма – признава една млада майка в групата. – Не съм била там от много време и се чувствам малко като егоист. Бих искала да ходя и да служа“ – казва тя.

Няколко други кимат одобрително. И на тях им е трудно да ходят толкова често, колкото желаят.

Друга млада майка предлага да си помагат при гледането на децата и да се редуват да посещават храма.

После сестрите започват да се разпитват една друга къде живеят и кой живее близо до кои младежи. Те обсъждат как могат да се редуват, за да помагат на младежите да вършат дейностите си.

„Ами, ще трябва да се опознаем и една с друга – казва друга. – Трябва да имаме дейности!“

Сестрите продължават да обсъждат, давайки предложения и задавайки въпроси.

В края на съвета сестра Рамирез моли секретарката си да обобщи точките на действие. „Как се чувствахте по време на съвета?“ – пита тя.

Те отговарят, че са научили много повече за нуждите на всички, че тяхната служба е необходима и че са сред приятели.

„Въз основа на преживяното днес, на какви конкретни действия искаме да наблегнем този месец като Общество за взаимопомощ?“ – пита тя.

Като група те решават да се хранят заедно в неделя след църква, да започнат да играят волейбол всеки четвъртък вечер, да направят календар за посещение в храма и да планират как да помагат на младежите да присъстват на дейности.

„Имаше чувство на единство сред нас днес“ – казва в заключение сестра Рамирез и кани всяка сестра да си помисли за начини, по които може да служи през седмицата. „Светият Дух ще продължава да ни дава подтици, ако действаме поотделно и като Общество за взаимопомощ. Каня ви да се подготвите да споделите преживяванията си следващата неделя“.